Цървище е село в Западна България. То се намира в община Кочериново, Област Кюстендил.Отстои на около 30 км югозападно от гр. Дупница.Това е малко планинско селце,разположено по южните склонове на Руен-най-източното разклонение на Осоговска планина,намира се на 451 м надморска височина.
Има няколко схващания за произхода на името на селото.Някои казват ,че е било Црквище и от там на Црвище,други го свързват с црвяк-заради червеите по черешите.Друга версия е ,че идва от хубавото червено вино,което се произвеждало тук,което карало човек да се црви-црвиш се-Црвище.Но изглежда най-правдоподобно е обяснението на историка Васил Миков,което се подържа и от много хора в селото,че името идва от червената пръст,характерна за този район.А също името "Руен" е свързано с жълточервения цвят,който придобива тази планина при залез слънце.Логично е имената на селото и планината да са свързани,"руен" на персийски означава "червена боя за коса,червен",следователно и двете имена имат едно и също значение,свързано с червената пръст тук.
Селото се състои от четири махали: Центаро-Селото(в средата на 20 в. е имала 65 къщи);Оревица(73 къщи през 1967 г.),намира се северозападно от Центаро;Българец(23 къщи през 1967г.),намира се южно от Центаро,през Реката;Зайаците(20 къщи през 1967г.),най-малката махла,намира се източно от Центаро.
Сведения за произхода на Цървище и неговото име не съществуват,но несъмнено селото е много старо.
В местността "Селището"(мах.Оревица) е имало някакво поселище,но кога и какво е било,не се знае.Преди години е открит стар водопровод,но проучвания не са правени.Само на 200-300 метра от "Селището" се намират останките от някогашна черква,върху която сега е построен праклисът "Св. Св. Петър и павел".Твърде вероятно е това поселище да е било унищожено от турците,след което хората да са се разбягали по горите на Руен,и след като е отминала опастността да са се върнали,но не на същото място,а на отделни махалички.Не случайно сега само в махалата Оревица има 22 малки махали с по няколко къщи.
Селото се споменава в турските данъчни регистри от 1576 г. като Червище,а в друг документ от края на XVI век като Црвища.Селището остава раецко до края на робството,с частично владение на земята от българите и е под надзора на султанския спахия,което потвърждава принадлежността му към хаса Бобошево.Някогашният български облик на селото се доказва и от множеството топоними със средновековни български имена.
Преселници в селото не е имало,по време на турското робство,тук и турци не са се заселвали.
Оброчища и останки от някогашни черкви,като при "св. Петър" има още на няколко места в селото: "Св.Богородица","Св.Тодор","Св.Йоан","Св.Георги","Св.Спас",което също е потвърждение за старинността на с.Цървище.Сегашната черква "Света Петка" е построена през 1871г.,на нейното място преди това е имало друга,по-малка черквица,за чието начало не се знае нищо.Тя представлява еднокорабна, псевдобазиликална сграда,иконостасът е двуредов, добре оформен с дърворезбена украса. Стените отвътре са изписвани в периода 1883 до 1925 г., в зависимост от дарителските заявки.
По-новата история на Цървище е свързана с нашумялата по цял свят в началото на XX в. афера "Мис Стоун".Тук престояват 3 месеца,докато се водят преговорите, двете пленнички-американската протестантска мисионерка Мис Стоун и нейната придружителка Катерина Стефанова-Цилка от Банско,заедно с четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев от ВМРО.
Основен поминък на селото е било овощарството и лозарството,Цървище се е славело със своите хубави лозя и гъсто "цръвено вино".
В селото е имало три училища,сега няма нито едно,читалището основано през 1945 г,и то не съществува.От 1145 жители през 1944 г. до 69 души(2009г.)......

Използвана литература:
1.Еленин,Йордан.Топонимията на Дупнишко,Благоевград,2006 г.
2.Зрънчев,Иван.Говорът на село Цървище,Дупнишко,2009 г.