Чешлянци е село в Западна България, намира се в община Трекляно,Област Кюстендил.
Отстои на 15 км. северозападно от общинския център - село Трекляно.
Село Чешлянци се намира в историко-географския район Краище.Къщите ми са разположени по долината на Драгойчинска река,която тука вече носи името Чешлянска река ,и по лявата страна на дола почващ от връх Каменита чука (1477 м).Голяма част от сеелското землище е покрито с дъбова гора и по малко с дъбова,а тук-таме и леска.
Селото е пръснат тип, образувано от намиращи се на голямо разстояние една от друга махали: Село(центъра), Буковица, Барйе, Радоина Орница, Ясикаре, Милчанци, Вишорци, Ябуковица,Кривулак и Васчукар.Надморската височина на селото варира от 960 м при махала Село до 1170 м при махала Милчаци.
Има няколко версии за произхода на името Чешлянци.Първоначално селото се е наричало Енкьовци,жителите му имали много кошери с мед и много добитък,та когато турците дошли за първи път да ги обложат с данък,те убили спахията,вследтствие на което селото било опожарено.Името Чешлянци не е много старо,допреди сто години някои махали все още са имали едно общо име Енкьовци,но по чисто административни съображения на всички махали е дадено общото име ,с което са останали и до днес.
Изглежда най-правдоподобното обяснение за името опира на следната легенда:някога на границата на селата Драгойчинци и сегашното Чешлянци бил убит един грък-търговец,но според турския закон в синура на онова село дето е убит човек,трябвало да заплати кьеш(глоба,обезщетение) 70 кесии от по 500 гроша едната.Но тъй като убития бил на спорна територия,а Драгойчинчани отказвали да е на техно място,в случая турскта власт имала практиката да облага жителите на онова село ,към което потекла кръвта на убития.Кръвта взела посока към махалите на сегашното Чешлянци,за това кьешът бил платен от това село.Мястото където е убит гръкът и сега се нарича „Гречки гроб“.От „кьеш“ дошло името-Кьешанци,после Кьешлянци,а най-сетне Чешлянци,понеже сричката „ке“ в краищкия диалект се замества с „че“.
Допуска се , че името на селото произхожда и от думата "чешъль", което на местния диалект означава гребен.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от вонуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне - с 8 ханета.
До началото на XIX в. в землището на Чешлянци се е обработвала желязна руда,следи от тази дейност може да се намерят в местностти „Андъци“ и „Вигньище“.Рударската вада някога е започвала от с. Побиен камък и е минавала през землищата на Метохия и Чешлянци,за да стигне до „Андаците“.
Останки от стари сгради са намерени в махалата Вишорци,за които се смита че са от „латинско„ селище.В гробищата на същата махала са останките от средновековна църква,сега обрасла с растителност и занемарена.
При къщата на Зл. Димов се намирали зидовете от някогашна черква „Св. Рангел“.
Според преданията, в местността „Строилица“,която се намира на границата между селата Долно и Горно Кобиле и Чешлянци,някога съществувала черквата „Св.Троица“.При нея се правел събор на Петдесетница,но веднъж,неизвестно защо, турците прогонили съборджиите и изгорили църквата.Оттогава съборът започнал да се провежда в местността „Славчето“,където се прави и до днес.На мястото на тази черква има грамада от камъни,а около нея вековни дървета,наричани „вакъвски“.

Използвана литература:
1.Захариев,Йордан.Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.466-472;
2.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.31