Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, Област Пазарджик.
Селото е разположено на 3 км. южно от град Белово в подножието на склоновете на Северна Рила (Белмекенски дял) и на Северните Родопи (Алабак) по пътя Белово-Юндола в дефилето на долното течение на река Яденица. Население – 615 жители.
Първите следи от човешки живот около Голямо Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI — III хилядолетие пр. Хр., крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, като археологическите обекти доказват богатото историческо минало на района. Открита е  тракийска гробница от дялани камъни, която се е издигала в купол с диаметър 5,30 метра. Най-старото известно на историците население на беловският край е тракийското племе беси. Легендите свързват името на полумитичния Орфей с беловският край. През VI век в този район се заселва част от славянското племе драговити.
През цялото средновековие районът е един от центровете на героична борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярката страница в тази борба е героичната съпротива на крепостта "Раковица" срещу турското завоевание през 1378 г. През тежките векове на робството беловският край, със своите непристъпни планини и гори, се формира като един от центровете на хайдушкото движение. Особено след масовото помохамеданчване на българите в Родопите /1666-1669/, тук са се подвизавали четите на легендарните войводи: Секул, Страхил войвода, Сирма войвода и др.
По време на Възраждането, Голямо Белово като икономически и духовен център, ражда видни участници в национално-освободителните борби.От 1873 до 1875 г. телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 г. той основава читалище „Искра“ в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция. В народната памет са живи и образите на апостола Васил Левски и Ангел Кънчев.
Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 г. В Белово към четата на Бенковски се присъединяват повече от 20 души. Между тях са Мартин Тачков (Мацко), най-младият въстаник и Мария Сутич — единствената жена в четата. По време на въстанието, беловския укрепен пункт дава няколко десетки жертви.
Голямо Бельово е освободено от османско робство на 14 януари 1878 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Археологически обект от VI век са останките от разположената на около 1,5 км югоизточно от с. Голямо Белово на връх „Свети Спас“ (Спасовица) църква, известна като Беловска базилика.
Датировката на сградата се отнася към края на V в. Базиликата е най - запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке,разположен на площ от 80 дек. Около нея се формира голям духовен център. Запазила се е непокътната до XVII век, когато е разрушена от турците при голямото помохамеданчване на българите от велинградските села.До тогава базиликата е служела като съборен храм във възникналия на това място през средновековието манастир,известен днес като Голямобеловски.
В Голямо Белово е и една от  най-старите църкви в Пазарджишка област - „Свети Георги“,която е на 200 години,понастоящем е почти напълно ремонтирана.В селото има още една черква,строена през Възраждането - "Свети Никола".Други християнски култови обекти във и около селото са няколкото параклиса и оброчища.
В близост до Голямо Белово, в северните склонове на Рила, в близост до стария път Голямо Белово-Сестримо, се намират останките от средновековната българска крепост "Раковица", която е напълно разрушена през 1378 година при турското нашествие от войските на Гаази Даут Паша.

Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник,посещавана е от Иван Вазов и Алеко Константинов.В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

Използвана литература:
Стефан Захариев. Географико - историко - статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973