Местоположение и географска характеристика:
Новаково е село в Южна България. Намира се в община Асеновград, Област Пловдив. То е разположено на главния път Пловдив – Асеновград – Кърджали. Отстои на 190 км югоизточно от столицата София, на 40 и 22 км в същата посока, съответно от Пловдив и Асеновград и на 54 км северозападно от Кърджали. Новаково граничи със землищата на селата: Леново (на север), Искра (на североизток), Узуново и Жълт камък (на юг-югоизток) и Тополово (на запад).
Село Новаково е сгушено в северното подножие на Преспанския дял в Западните Родопи, на 470 м надм. вис. Южно от него се извисява връх Тръна (1309 м н.в.). В северна посока се простира Тракийската низина. През селото тече Селска река, приток на р. Мечка.
Планинските възвишения над селището са обрасли предимно с дъбови и букови гори. Разнообразният релеф, богатата флора и чистият въздух, с които се характеризира природата около Новаково, създават идеални условия за туризъм. Само на 10 км от селото се намира хижа “Сини връх” (1050 м н.в.), която е пункт от европейския маршрут Е-8. В близост до нея по билото на планината е разположена местността “Дълга поляна”, откъдето като на длан се вижда Тракийското поле.
Климатът в селото е преходноконтинентален, а преобладаващите почви са излужени канелени и канелено-подзилисти. Тези природни дадености са благоприатни за отглеждане на лозя, овощни насаждения и тютюн. Насадени са лозови масиви със следните винени сортове: Мерло, Каберне - Совиньон, Мускат - Отонел и Ркацители.
В селото има 480 къщи и постоянно живеещи към 2014 г. около 350 души. Всички жители са българи и християни.

За името на селото:
Произходът на името „Новаково“ се обяснява от една легенда, според която по време на османското робство селото било опожарено, след което се е заселило наново (на днешното място) и получило названието – Новак - Новаково.
По-стари наименования на селището са Кючук Стамбол - Невесел (в превод от турски - Малък Цариград) и Инджекьой (Тънко/тясно село).

История:
Новаково е селище с богата и многовековна история. Според наличните данни районът около днешното село се обитава още през тракийско време. Като материално свидетелство от тази епоха могат да се посочат останките на две крепости – „Калето“ и „Голямото кале“. Първата крепост се намира на 4 км източно по права линия от центъра на Новаково. Разположена е върху възвишение от северните склонове на Родопите и недалеч от пътя за Кърджали (в северна посока). А тракийската крепост „Голямото кале“ се намира на 4,7 км югоизточно по права линия от центъра на Новаково и северно от село Узуново. Разположена е на едноименния връх, който е достъпен единствено от юг-югоизток, където посредством тясна седловина е свързан със съседния планински масив. Струпвания от камъни загатват, че  градежът на крепостната стена е от типа „сух зид“ (без спойка), характерен за тракийската култура. От крепостта се открива просторна гледка на север, към предпланинските възвишения и равнината. От тук в посока североизток има визуален контакт с посочената крепост „Калето“ и с крепостите „Калето“, „Големия хисар“ и „Малкия хисар“ при с. Искра.
Най-вероятно изграждането на двете близки до Новаково крепости е продиктувано от необходимостта за контрол върху древен трансродопски път, далечен предшественик на днешния път Асеновград – Кърджали. Според някои изследователи специално „Голямото кале“ е изградено до път, идващ от юг, по течението на р. Арда, нагоре по р. Боровица, следващ Малката река, Стайка дере и неин ляв приток до подножието на връх Домбал. Част от този стар друм още може да се види като се пътува между селата Жълт камък и Узуново. След като е прехвърля превала под връх Домбал пътят се спуска надолу към низината следвайки десен приток на река Банска и самата река Банска, като минава в непосредствена близост източно от „Голямото кале“. 
По всяка вероятност минаващият из тези места тракийски път, макар и с изменения на трасето, просъществува и през следващата римска, а през последвалата я ранновизантийска епоха. Наличието на пътна артерия и крепости около нея, предполага съществуването в близост и на селище/а. Досега в района на Новаково не е със сигурност локализирано антично или късноантично селище, тъй като не са провеждани по-обстойни археологически проучвания, което не отхвърля възможността за съществуването на такива.
Може да се предположи, че след масовото нахлуване на славяни от север през V – VI в., върху вероятното късноантично селище или в близост до него, възниква славянско поселище. Тази хипотеза се потвърждава от някои местни легенди.
За категорично съществуване на селище в очертанията на днешното Новаково може да се говори за периода XI – XIII в. Потвърждение за което ни дава разкрита  при археологически разкопки в местността „Свети Атанас“ средновековна църква с некропол, датирани към същото време. В исторически план то отговаря на периода на византийско и българско (по времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) владеене на тези земи.
Каква е съдбата на тукашното селище, при завладяването на Тракия от османлиите през третата четвърт на XIV в., не е известно. Но ако се изхожда от местната легенда, според която Новаково е създадено през османското робство от преселници, чието предишно селище е било изгорено, то може да се предположи, че старото средновековно селище е унищожено при османското нашествие, за да може на негово място да се издигне ново – Новаково. Не е изключена възможността част от новозаселилите се тук жители да произхождат от старото село, като при разоряването му да са се укрили по други места и след време да са се завърнали при корените си.
Сведения за селото през османския период черпим от османските данъчни документи, където то се споменава под различни имена:  Невесел, Новак, Инджекьой. Така например, селището е записано с името Новак в един регистър за войнуци от Пловдивско, отнасящ се за XVI в. В описа на войнуците от с. Панаирище се среща следната информация: „...Рад, син на Чобан, вместо Алдо от с. Новак...войнук Гьорго, син на Сиромах, вместо Брежо, от с. Новак....“. Този документ дава информация, че част от жителите на селото са войнуци – отбиват военна служба в османската войска, поради което ползват определени привилегии. Това обстоятелство е една от причините селото да запази чисто българския си характер през всичките векове на османското робство.
Друг важен фактор, оказал влияние за силно изразения български дух, откакто селото се помни, са дълбоко застъпените християнски традиции и обичаи. Селският храм „Св. Спас“ (Св. Възнесение Господне) е изграден през 1847 г. с доброволен труд и дарения на местните хора. Освен него в и около селото има още много свети места – общо 14 параклиса и оброчища. В това число: старото оброчище "Св. Атанасий" при руините от средновековната църква в едноименната местност; параклисите: "Св. Георги", "Св. Никола", "Св. Неделя", "Св. Св. Козма и Дамян", "Св. Св. Константин и елена", "Св. Теодор" и др.
Скоро след построяването на черквата, в Новаково е открито първото килийно училище, през 1850 г.
Наред с духовната и просветната си дейност, свободолюбивите новаковци се изявяват и в борбите за национално освобождение и обединение. Село Новаково се сочи за вероятно родно място на прочутия хайдутин и закрилник на онеправданите Ангел войвода (1812-1865). Негово постоянно свърталище било рида Драгойна, но четата му действала из цяла Тракия и Родопите, а в отделни набези достигала дори до Беломорието и Македония.
В Новаково е роден поп Ангел Чолаков (1851-1886 г.), който остава в историята със своята просветителска и революционна дейност. Израснал в дом на родолюбиви българи (баща му - Тодю Чолака е съратник на Ангел Войвода), той получава високо за времето си образование и до 1870 г. учителства в родното си село, заедно с Александър Груев, който е брат на видния просветител от епохата на Възраждането Йоаким Груев. Около 1870 г. Ангел приема свещеническия сан в Цариград. След това семейството му се установява за постоянно в Новаково, където той е свещеник за сравнително кратко време. По това време селската църква в Новаково се обслужва главно от другия местен свещеник поп Спас Иванов и от стария поп Ангел - гръкоман, с когото младият поп Ангел не се погажда. По-късно, през 1881 – 1882 г. поп Ангел Чолаков е свещеник в селата Караджалово, Червен, Кочачово, Катуница, Катунско конаре, Чешнигирово, Богоридово, Тополово и Червен.
Около 1871 г. Васил Левски идва два пъти в Новаково и създава таен революционен комитет. Организацията на местно ниво по подготовка на Априлското въстание се оглавява не от който и да е, а от поп Ангел Чолаков. Тайните събрания при посещенията на Апостола  се състоят именно в поп ангеловата къща. Сведенията за революционната дейността на поп Ангел са предимно с легендарен характер. Според устни предания той е бил преследван и арестуван от турците, а по време на бурната 1876 г.  в неговия дом са били укривани оръжие и барут.
След разгрома на Априлското въстание избухва Руско-турската война от 1877 – 1878 г., като в заключителния етап на последната, по време на общото руско настъпление на юг от Стара планина, бойните действия обхващат и района на Новаково, което се оказва на пътя на изтеглящите се към Одрин разгромени части на армията на Сюлейман паша, заедно с които се движат и много турски бежанци. Това става в началото на 1878 г., когато заплахата от погроми и унищожение на селото е голяма. Затова всички жители на Новаково се изтеглят на бивак в планината и виждат как подпалената на 7 януари 1878 г. селска църква „Св. Възнесение Господне” се срутва.
Съгласно предварителния Санстефански  мирен договор, сключен на 3 март 1878 г. село Новаково попада в пределите на свободна България, но това изгодно за много българи положение на трае дълго – през юли същата година несправедливият Берлински договор разпокъсва новосформираната държава, при което Новаково остава в автономната провинция Източна Румелия към Османската империя, като граничната линия с империята преминава по билото на планината – над самото село.
И този път поп Ангел Чолаков проявява смел дух на непримиримост, на голям българин, и застава начело на местните българи в борбата им срещу Берлинския договор.  Заедно със Захари Стоянов и други будни българи, той пряко участва в преврата около Съединението (1885 г.). По време на превземането на конака в Пловдив поп Ангел лично предвожда Конушката чета, яхнал бял кон, с гола сабя в едната ръка и със сребърен кръст в другата. Малко по-късно, на 6 септември той осветява самия акт на Съединението. Но на този достоен българин не му е писано да живее дълго в освободеното отечество – поп Ангел Чолаков става жертва на политически интриги и бива убит по особено жесток начин (с тояги) на 11 май 1886 г. в Хаджи Елес (дн. Първомай) от пияна тълпа селяни, подстрекана от русофилите. Днес в центъра на село Новаково се издига паметник на знаменития новаковец.
Попадналото след 1885 г. в свободна България Новаково постепенно започва да се ориентира в новата обстановка и поема възходящ път на развитие. Значителна промяна в живота на селото настъпва между двете световни войни. През 1927 г. е основано читалище „Христо Ботев.
Преломен момент в развитието на селото се оказва 9 септември 1944 г., когато социалистическа власт взема управлението на страната. Следва образуване на кооперативи (ТКЗС-та), с което земята и добитъка на селяните са иззети, в не малко случаи и с насилие. В резултат на това много новаковци остават без поминък и търсят препитание в градовете. От тогава насам настъпва процес на постоянен отлив на жители от селото, продължаващ и до днес.
Но наред с негативните последици от социалистическото управление, през този период са правят значими постъпки в положителна насока. Селището е благоустроено, с което коренно променя облика си. То е изцяло електрифицирано и водоснабдено, улиците са асфалтирани, построена е нова училищна сграда с пансион, ново читалище и т.нат.
Днес Новаково представлява едно приветливо и добре уредено село, но за съжаление населението му бавно и сигурно намалява. Жителите му са основно възрастни хора, не малка част, от които, завърнали се при корените, след пенсиониране. По-младите са заети със земеделие – лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство и друга дейност.
С прекрасната си и разнообразна природа и с наличието на културно-исторически паметници, селото има добри перспективи за развитие на целогодишен и разнороден вид туризъм.
Интересна подробност е, че от с. Новаково произхожда още една известна личност - настоящият игумен на Заографския манастир "Св. Георги" архимандрит Амвросий.
Селският събор се провежда на Спасов ден, на храмовия празник на черквата "Св. Възнесение Господне" (Св. Спас). Друг събор се организира и в съседното село Тополово. Той е съвместен, продължава два дни  и е най-големият в района.

 

Източници:
1. Енциклопедия на България, т. 4, изд. БАН, 1984 г.
2. Гочев, Янко. Поп Ангел Чолаков става жертва на първото политическо убийство в свободна България. - публикация в сайта „Сите българи заедно“ - www.sitebulgarizaedno.com
3. Официален сайт на Община Асеновград - www.assenovgrad.com
4. Сайт за Българските крепости - www.bulgariancastles.com
5. В описанието са използвани снимки от архива на Димитър Димов
6. Местен осведомител - Димитър Христов (р. 1946 г.)