Хисаря е град в Южна България,намира се в Област Пловдив и е административен център на община Хисаря.Отстои на 43 км северно от областния център Пловдив,на 167 км източно от столицата София и на 26 км югозападно от Карлово.
Град Хисаря е разположен в малка котловина сред югоизточните покрайнини на Същинска Средна гора,на 364 м н.в.Характерно за Хисаря е термалното находище от 22 извора,разположени в малък район,с различна физико-химична характеристика и температура и доказани лечебни качества.
 Населението на Хисаря към 2010 г. е 7 660 жители.
Хисаря има богата хилядолетна история.Благоприятният климат и минералните води са привличали хората по тези места от най-дълбока древност,като различните народи и цивилизации са оставили след себеси ценни образци от своята материална и духовна култура.Тук е съществувал поселищен живот още през праисторическата епоха.По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава.Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми) От този период датират и големите тракийски култови съоръжения край близкото село Старосел.
След завладяването на тези земи от римляните през 46 г.,те влизат в провинция Тракия ,а около минералните извори възникнал голям римски град.Прочут бил със своите минерални извори из цялата Римска империя,тук се стичали болни от целия Балкански полуостров,Мала Азия и Егейските острови.След опожаряването му от готите през III век,не след дълго той бива възстановен.През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа.
В античния град се е влизало през четири големи порти.Археологическите проучвания уточняват,че крепостта е била подсилена от 44 кули.Днес хисарската крепостна стена е едно от най-запазените късноримски укрепления,дълга е 2315 м.,на много места тя достига височина до 11 метра,а южната крепостна порта("Камилите") се извисява на 13 м.Разкритите масивни жилищни сгради,амфитеатър, бани(бански комплекс,обхващащ площ от около 2000 кв.м.),търговски комплекси и улици са показател за някогашното високо икономическо състояние на града.Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров,в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода.Съхранени почти до покрив,те впечатляват със своята оригиналност.
Към средата на V в. Диоклецианопол попада под ударите на хунски нашествия.Сринати са северната и източната крепостна порта,казармените постройки и др.
След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център–седалище на епископ.Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура.Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове.Списъкът на разкритите монументални базилики в града и околностите му е следния:
- Базилика 1 - намира се на 100 м западно от южната порта на крепостта.
- Базилика 2 - намира се в източната половина на крепостта,на 115 м от средата на източната крепостна стена.
- Базилика 3 - намира се на 120 м южно от крепостта.
- Базилика 4а и 4б - втората е построена върху руините на първата със значително по-големи размери,намира се извън крепостната стена,северно от североизточния ъгъл на крепостта.
- Базилика 5 - намира се извън крепостните стени,до гарата на Хисаря.
- Базилика 6 - останките ѝ се намират извън крепостната стена,на 45 м южно минералния извор "Чаир баня".
- Базилика 7 - намира се североизточно от източната порта на крепостта.
- Базилика 8 - намира се извън крепостните стени,в центъра на днешния град Хисаря.
- Базилика 9 - намира се на около 700 м южно от крепостната порта "Камилите".
- Параклис до източната крепостна стена.
- Базилика в местността "Юрта",на 5 км източно от Хисаря.
- Раннохристиянска църква в кв.Веригово,в местността "Манастирището".
През V и VI век градът преживява своя разцвет,бидейки вече в пределите на византийската империя.В историческите извори се съобщава,че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия,след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
В края на VI и началото на VII в. Диоклецианопол отново е подложен на разрушение,в резултат от нашествието на аварите и трайното заселване на славяните по тези земи.
През по-голямата част от времето между IX и XIV в. градът е в пределите на българската държава и носи името Топлица.
При завладяването от османлиите,градът оказал ожесточена съпротива,което му коствало почти пълното разрушаване и избиване на населението.Едва през XVII век турците оценили природните дадености на бившия курорт и го заселили наново, давайки му сегашното име - Хисар (крепост),заради множеството крепостни останки.
През османското робство населението на Хисар било предимно турско,но в околните села Синджирлий(дн. Веригово) и Кюсилери(дн. Момина баня),сега квартали на града, живеели будни българи,които взимат дейно участие в борбите за национална свобода.През 1868 г. В. Левски създал в Синджирлий революционен комитет,от който 15 души участвали във Великото Народно събрание на Оборище.
Селото възстанало през Април 1876 г. заедно с околни български села,но пострадало сериозно при разгрома- разграбено,опожарено,много избити,други заточени или прогонени.
Днес в Хисаря има три православни храма и два католически:
- Църквата „Свети Димитър“ в квартал Веригово е най-старата.Построена е през 1845 – 1850 година.Опожарявана по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието.През 1856 г. в двора е построено първото килийно училище в селото.
- Църквата „Успение Богородично“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 година.Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
- Православният храм „Свети Пантелеймон“ - намира се в центъра на Хисаря.Построен е през 1889 г.Най-впечатляващи са стенописите,пресъздаващи почти всички библейски истории.
- Католическият храм „Свети Свети Петър и Павел“ в квартал Миромир е построен през 1882 година от отец Павел Цакия и отец Карлос.Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов.Към храма има изграден пансион.
- Католическата църква „Пресветото семейство от Назарет“ е най-новия храм в града,строителството му е завършено през 2010 г.
Многовековната история на Хисаря може да се проследи в Градския исторически музей-основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков.Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки.Отлично запазени образци от праисторическо време,както и тракийски,римски и византийски артефакти.