Садовец е село в Северна България, намира се в община Долни Дъбник, Област Плевен. Отстои на 16 км югозападно от общинския център и на 36 км в същата посока от град Плевен.
Във физикогеографски аспект Садовец лежи на границата на две природни области - Дунавската равнина и Предбалкана. Разположено е на левия бряг на река Вит, като е опасано от три страни с ниски възвишения, а от изток - североизток е отворено към Дунавската равнина. Средната надморска височина на селото е около 150 м.
Садовец е едно от големите села в Плевенско, населението му към 2010 г. е около 2300 души.
Село Садовец има многовековна и изключително богата история. В землището му са открити останки още от новокаменната епоха (6-4 хил. години пр. Хр.). Материали от тези далечни времeна, на площ от около 5 дка (в крепостта "Калето"), са открити в местността „Белилката”, югозападно от Садовец. На същото место се откриват останки и на праисторическо селище. В Гинината пещера пък, намираща се на 3 км от селото, са открити останки от пещерен човек от късния палеолит, там са намирани кости, части от глинени съдове и др.
Животът в района на днешното село просъществувал и през античността - тракийския и римския период. Следи от антични селища и антични крепости са намират на 2 км източно и на 2,5 км западно от селото. Една такава крепост е „Калето”, намираща се югозападно от Садовец на десния бряг на малка рекичка. В околността на селото е разкрита и тракийска могила, където са намерени накити - гривни, пръстени, обици и гердани.
В землището на село Садовец има останки и от няколко ранновизантийски крепости (IV-VI в.). Това са: "Садовско кале" в местността "Студенец", "Големаново кале" с разкрити останки на две черкви, "Кожухарско кале" и "Горановско кале" в местността "Гарван дол". На около 3 км югоизточно от Садовец, между "Садовското кале" и "Кожухаровото кале" се намира късноантичният вал "Шарамполя", който пресича цялата долина на река Вит и е дълъг 700 м. Четирите крепости и валът са част от укрепителната система по поречието на река Вит. Споменатите съоръжения затварят площ от около 150- 200 дка. В близост се намира и римски път в посока изток-запад, който според някои специалисти е част от пътя Марцианопол-Никополис ад Иструм-Монтанезиум (дн. Девня-Търново-Монтана). За историците все още не е изяснен въпросът дали цялото съоръжение е било изградено за охрана на пътя, или тук е имало голям град, в сравнение с който, намиращата се на 22-23 км. пътна станция Сторгозия (дн. Плевен) е приличала на малък летен лагер.
През средновековието, не далеч от ранновизантийските укрепления е съществувало укрепено селище. Има предположения, че по време на Втората българска държава (XII-XIV в.) тук се е намирал българският град Студенец, който бил ограден с три крепостни стени. Следите от него се намират в местностите "Пясъка" и "Селището".  Вероятно през същия период е възникнал Садовският манастир в местността "Студенец", чиито останки личат и днес.
Първите писмени сведения за селището се срещат в турските данъчни регистри от 1430 и 1607 г., където с. Чериково се споменава под имената Джурюкова и Чоркова. Днешното Садовец е образувано в 1896 г. от сливането на селата Муткурово (до 1893 г. Чериково) и Свинар. Последните две възникват на днешното си място по време на т.нар. "чумави години" (1831-1836).
През юни 1870 г. Апостола на свободата Васил Левски изгражда частен революционен комитет в Свинаре, а две години по-късно в Чериково е заловен неговият помощник Димитър Общи.
Садовец се споменава в описанията на преминалите през него чужди пътешественици и учени като Ф. Каниц, Г. Лежан, Евлия Челеби, Й. Вернер.
Според местни предания сегашното име на селото – Садовец идва от руската дума сад (градина), тъй като така се произнесъл руски генерал по време на Руско-турската война, като видял селото и китните му градини от околните хълмове.
През войните за национално освобождение и обединение (1885-1945) загиват 125 сина на Садовец.
Забележителен е фактът, че само от Садовец са 10 от всичките 38 известни засега българи, загинали при катастрофата на трансатлантическия кораб „Титаник” през 1912 г.
В ново време Садовец в се развива растениевъдството, особено зърнопроизводството (пшеница, царевица, соя, фуражни култури). С царски указ от 1931 г. селото е признато за животновъден център при отглеждането и разпространението на сивото искърско говедо и черноглавата плевенска овца.
Днес село Садовец, с изобилието си от природни дадености, в това число живописния карстов пролом на р. Вит, и културно-исторически и археологически паметници, представлява една уникална по рода си и малко известна туристическа дестинация.

Източници:
1. Димитрина Митова-Джонова - Археологически паметници в Плевенски окръг,1979 г.
2. Енциклопедия на България, том 6, изд. БАН, 1988 г.