Лютиброд е село в Северозападна България,намира се в Област Враца,община Мездра.
Село Лютиброд е разположено в района на Врачанската планина в края на Искърския пролом, на десния бряг на река Искър.
Срещу Лютиброд, от другата страна на Искър, се намира скалният феномен „Ритлите“.Те представляват успоредно разположени скални стени. Дължината на скалите варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. На височина стигат до 80 метра над нивото на река Искър. Пространството между скалите е обрасло в гъста широколистна растителност.Тези скални форми са възникнали преди 120 милиона години, когато тук е било дъното на море.
Лютиброд има дълга и богата история.В миналото римляните са използвали скалните стени като естетвени укрепления срещу нашествениците.От малко по-късен период (V век) е раннохристиянската базилика,намираща се непосредствено до източната стена на „Ритлите“.
През средновековието естествените стени били отново използвани,но този път тук бил разположен цял град-крепост,известен с името „Коритен град“,който бил защитен от горе и от долу с крепостна стена..В най-северната и най-висока част на Ритлите и сега личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80м. Стената се проследавя на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ-ХІVв.Между самите "Ритли" могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни.
В източна посока от крепостта,на територията на някогашния град,се намира средновековна църква от ХІІ-ХІVв.Днес този ценен представител на българската средновековна архитектура и живопис тъне в забрава и разруха.
Богатият археологически ансамбъл,включващ средновековно селище "Коритен град" и средновековна крепост "Ритлите" са обявени за национален паметник на културата в ДВ бр.90 от 1965г. и ДВ бр.91 от 1979г.
В турските  документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства,след XV век с. Коритен изчезва като наименование.
До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.
В близост до Люриброд се намира Черепишкия манастир,с който историята на селището е тясно свързана.
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц,който пише за селото: „..А тук природата е най-романтична!“.
Неделече, назапад от „Ритлите“, се намира историческата местност „Рашов дол“. Там през пролетта на 1876 година са загинали в битка 10 четници от Ботевата чета.На 3 юни отсечените глави на загиналите били набучени на колове и разнасяни по околните села. Днес костите им се пазят в малка костница, разположена в местността. От Ритлите до там се стига за половин час пеш.
Съборът на селото се провежда на 3 юни-денят на заагиналите ботеви четници