Градешница е село в Северозападна България, намира се в община Криводол, Област Враца. Отстои на на 38 км североизточно от гр. Монтана, на 40 км северозападно от гр.Враца.
Село Градешница е разположено на границата между Дунавската хълмиста равнина и Предбалкана, в карстова местност богата на пещери, на височина около 165 м надм. равн. На 3 км сверно от селото тече река Огоста.
Населението на селото към 2012 г. е около 600 души.
Името на селото произлиза от намиращата се на 1,5 км северно от него местност "Градището", където през различни исторически периоди са съществували крепост и селище.
Районът на село Градешница е бил населен от дълбока древност, поради което има изключително богато културно-исторически наследство. На територията на селското землище са открити три праисторически селища: от ранния неолит (в м. "Градището"), от късния неолит (м. "Луканово дърво") и укрепено многослойно селище от стар неолит (м. "Мало поле"). Последното е представител на локалната самобитна цивилизация, наречена култура "Градешница". Там са намерени глинени съдове с характерни оригинални форми, богата колекция от глинена пластика - човешки и животински фигури, жертвеници и модели на праисторически жилища. Особен интерес представляват глинените оброчни плочки с врязани писмени знаци от V хил. пр. Хр., които са смятат за най-старата писменост в Европа. Някои учени предполагат, че този скрипт от Древна Таркия предхожда по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. Ограниченото ползуване на скриптът в Тракия се обяснява с това, че вероятно е останал като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет. Подобни плочици са открити и в праисторическото селище край с. Караново.
В местността "Калето" и "Градището" има останки от крепостен зид на антична крепост, която е просъществувала и през ранновизантийския период (IV-VI в.). Крепостта е била разширявана и през средновековието - по време на Първата българска държава (681-1018 г.). В местността "Калето" е разкрито раннобългарско селище с некропол.
Предполага се, че селището възниква на днешното си място след падането на България под османско робство - в края на ХVІ и нач. на ХVІІ век. За първи път под това си име - "Градешница", селото се споменава в турски документ от XVII в.
Първото килийно училище в селото е основано още през XVIII век.
Важна роля за българите в района, за запазването на християнската им вяра и българското национално съзнание през робството, е изиграл намиращият се в близост до селото Градешки манастир "Св. Йоан Предтеча", възстановен в сегашния си вид през 1861 г.
Източници:
1. Енциклопедия на България - т. II, изд. БАН, 1981 г.
2. Димитрова Д. Археологически паметници във Врачански окръг, София,1985г.
3. Д-р Стефан Гайд, Тракийското писмо - Декодирано, Институт по трансцедентна наука, 2006 г.