Габрово е град в Централна Северна България,административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Отстои на 205 км североизточно от София, на 45 км югозападно от Велико Търново, на 28 км югоизточно от Севлиево и на 48 км северно от Казанлък.
Град Габрово е разположен по двата бряга на река Янтра, в северното подножие на Шипченския Балкан (Централна Стара планина), на 390 м надм. в. Близо до града се намира местността „Узана“, в която е локализиран географският център на България.
Населението на града към 2010 г. е 62 870 жители.
Габрово е селище с многовековна и богата история. За предшественик на днешния град, с основание може да се приеме, късноантичната и средновековна крепост "Градище", намираща се на около 2 км източно от Габрово.
Крепостта е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход, и да спира варварските нашествия. Тя е била единствената крепост в този район на провинция Долна Мизия, поради което значението ѝ за историческата наука е огромно. Крепостта "Градище" е разрушавана и възстановявана многократно, през средновековието се превръща в укрепено селище, като престава да съществува след падането на България под османско робство.
При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити: крепостна стена с дължина около 4 км, която е обграждала естественото възвишение, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главният вход и три от охранителните кули. В най-високата част на укреплението се намира една от двете открити църкви на "Градище" - раннохристиянската базилика, датирана от IV век. Днес, крепостта е реставрирана частично и е отворена за посещение.
Най-вероятно градът възниква на днешното си място по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), след като Търново става столица. Във връзка с това, населението на селището е било натоварено с основното си задължение да поддържа и охранява Шипченския проход, който е един от главните подстъпи към Търново.
Има сведения, че тук е съществувало селище и църква "Света Петка", още преди падането на България под османско робство. Потвърждение за това дават и археологически разкопки проведени през 1985/1989 г., при които е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., и останките от църквата „Св. Петка“.
Вероятно тази църква "Св.Петка" е издигната на мястото, където през XIII век (след битката при Клокотница - 1230 г.) по време на тържественото пренасяне, са пренощували Светите мощи на Света Параскева /Петка/ Епиватска, на път за Търново, за да останат в специално построения за тях храм на Царевец от цар Иван Асен II. Оттогава Света Петка става духовна закрилница на града.
След завладяването на тези земи от османските турци, поради стратегическото положение на селището, население му запазило поминъка си. То продължило да охранява прохода,заради което принадлежало към военизираните отряди на дерветнжиите, както вече се наричали пазителите на пътя.
За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части, дервенджиите получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините - от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 и достигнал около 3000 жители в края на XVII век.
Първото известно име на селището - Габрува, се среща в османските данъчни регистри от 1478 г., а днешното Габрово се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“.
Още от самото създаване на селището, тук развиват търговията и занаятите, и особено тези свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др.
През XIX в. Габрово достига голям икономически подем, тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Славата на габровските изделия се носела из цялата Османска империя, та дори и извън нея.
През 1860 г. Габрово е обявено за град. Известният пътешественик и изследовател Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век е "една голяма работилница” и че е “град,  който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила.
Бързият икономически възход и националното пробуждане през Възраждането, са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г.  в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов - виден възрожденски деятел.
Възраждането е приодът, през който се строят  красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835) и др. Тогава са построени храмовете:
- Църква “Успение Богородично” - построена е в близост до първата габровска църква "Света Петка" през 1866 г. от големия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев (архитект на сградата на Априловска гимназия). Майсторът е автор и на декоративната украса на църквата, състояща се от каменни релефи с растителни и животински мотиви. Иконостасът е изработен от липово дърво през 1882–1885 г. и е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.
- Храм "Свети Йоан Предтеча" в кв. Камъка е най-старият запазен в Габрово. Първоначално е изграден вероятно през XVI в. При опожаряване на Габрово от войските на Капудан Хюсеин паша през 1798 г., църквата е разрушена, но е възстановена още през пролетта на 1799 г. Забележителният  дърворезбован иконостас е изработен от майстор Георги Резбар през 1814 година.
- Габровски девически манастир „Свето Благовещение“ - намирал се е в центъра на Габрово, разрушен от народната власт през 1959 г. Основан е през 1836 г. по идея на архиепископ Йосиф Соколски със съдействието на видния габровец Петър Хаджихристов.
- Габровски - Соколски манастир „Успение Богородично“ - основан е през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски.
Жителите на града вземат дейно участие в национално - освободителното движение: участват във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г., изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет.
След Освобождението Габрово продължава да се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището “Българският Манчестер”. Тук през 1882 г. е оснавана първата модерна фабрика в България от Иван Калпазанов в съдружие на Петко Цокев.
Днес, с пълно основание може да се каже, че културно-историческото наследство на Габрово, заема едно достойно място в националната съкровищница на България.
Неизброими са забележителностите на балканския град, но като по-характерни могат да се посочат:
- Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ - първият по рода си музей на открито в България,представлява възстановка на българският бит,култура и занаятчийство.  
- Дом на хумора и сатирата - културен център, чиито основни цели са събирането в музейни колекции и домакинство на постоянни и временни изложби на хумористични и сатирични произведения на изкуството от България и света.Девизът на дома е „Светът е оцелял, защото се е смял“.
- Регионален исторически музей - богатите му колекции (близо 90 000 фондови единици) включват експонати от епохата на палеолита, от късноантичната цивилизация по тези земи (IV – VI в. сл.Хр.), от Първата и Втората българска държава, от турското владичество, от Възраждането, от индустриалния подем на “Българския Манчестер” до наши дни.
- Архитектурно-исторически резерват "Боженци" - старинно селце с около 100 автентични къщи на възраст от 100 до 250 години, намира се на 16 км източно от Габрово.
Трябва да се знае, че Габрово е родно място на канонизираните български светци: Дамаскин Габровски, Лазар Български (Дебелдялски) и Онуфрий Габровски.