Дряново е град в Централна Северна България, намира се в Габровска област и е административен център на Община Дряново.Отстои на 20 км. североизточно от Габрово, на 25 км югозападно от Велико Търново, на 17 км. от Трявна и на 38 км източно от Севлиево.
Градът се намира на голямата пътна артерия Русе–Велико Търново–Габрово–Шипка–Стара Загора и  е гара на основната жп артерия свързваща Северна и Южна България.
Град Дряново е разположен всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан, по двата бряга на Дряновска река,десен приток на Янтра.
Населението на градчето към 2010 г. е 8 403 жители.
Името на града идва от дървото дрян, което символизирало жилавия и непреклонен дух на местните планинци.
Историята на Дряновския край води началото си от най-дълбока древност, още в ерата на палеолита. Свидетелство за това са откритите в местната пещера „Бачо Киро“ следи от човешко присъствие, за които се предполага, че са най-старите на Балканския полуостров.
Благоприятното географско разположение и природните дадености на района, са привлекли една от най-дълго задържалите се на Балканите цивилизации - траките. Напомняща за някогашното им присъствие тук, е старинната крепост на платото "Орлово гнездо", на 3-4 км югозападно от Дряново.
През Римската епоха тези земи попадат на границата на римските провинции Тракия и Мизия. През 161-180 г.(по времето на император Марк Аврелий), на главния път свързващ  големия мизийски град Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) с Августа Траяна (Стара Загора), римляните построяват стратегическата пътната станция „Дискодуратера“ - "Двойно яка крепост" (намира се между Дряново и село Гостилица). Впоследствие от обикновена крайпътна станция, се превърнала в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. През III-ти век Дискодуратера е разрушена от готите, по-късно е възстановена, за да достигне своя разцвет през V-VI век, до идването на Славяните. По време на археологичните разкопки при крепостта са били открити крепостни стени, кули,сгради и други находки.
През ранновизантийската епоха (IV-VI в.), изградената от римляните Фортификационна система е преустроена и разширена. По това време подстъпите към петте старопланински прохода със стопанско и военно-стратегическо значение, намиращи се в околностите на Дряново, са охранявани от осем крепости: "Градът" и "Боруна" (до Дряновския манастир), "Липово градище" (до с. Муця), калетата при селата Янтра, Скалско и Маноя.
Има предположения, че в XII в. тези твърдини са били родови имения на владетелите от династия Асеновци, като са изпълнявали и функцията на защитна линия на престолнината Търновград.
Средновековното селище,предшественик на днешното Дряново, възниква в подножието на платото "Стражата", под крепостта "Градът". Селището се споменава като крепост на платото "Стринава" за първи път от византийски хронисти през 1186 г., във връзка с въстанието на Асеневци (1185-1187).
След падането на България под османска власт, жителите на селището са натоварени с охраната и поддръжката на старопланинските проходи, като за дейността си те получават от султана привилегии и специален данъчен статут.
Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1470 год., където фигурира като Диранав (Диранава).
Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф (освободена от данъци,наследствена земя) на видния военачалник и мюлков господар Касъм паша. По това време селището брояло 38 български къщи с 500 жители.
В средата на XVI в. християнските райетски домакинства са 242, а мюсюлманските - 6. В XVII в. населението се увеличава двойно.
Най-големия си разцвет градът достига през Възраждането. Дряново се прославя със своите майстори - строители и резбари. Тук се ражда един от най-ярките представители на епохата-самоукият архитект и майстор-строител, Никола Иванов Фичев (уста Колю Фичето, 1800-1881 г.).
Най-емблематичното място неразривно свързано с историята Дряново е Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил”, изявил се като духовно и културно средище през тъмните векове на османското робство. Обителта е разрушавана многократно от турските нашественици, близък до днешния си вид придобива през 40-те г. на XIX в., когато започва възстановяването ѝ по инициатива на игумена Рафаил.
От възрожденския период е и дряновскта църква „Св. Никола“. Построена през 1851 г., върху основите на по-стар храм, тя е сред първите самостоятелни строежи на майстор Колю Фичето. Стенописите в храма са от 1926 г., а три от иконите в иконостаса са дело на Станислав Доспевски, един от най-изтъкнатите български възрожденски художници.
Другата възрожденска църква - "Св.Троица", е строена през 1846–1847 г. Изключително впечатление прави великолепно резбования таван на храма, представляващ уникален шедьовър на възрожденското изкуство.
Жителите на Дряново вземат дейно участие в националноосвободителното движение. Дряновци има във Велчовата завера, в легията на Георги Раковски в Белград, в четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, на Христо Ботев.
Свободолюбивите балканджии участват активно и в Априлското въстание 1876г. В продължение на 9 дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и Поп Харитон с многобройния турски аскер.
Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г.
През 1930 г. Дряново е обявен за планински курорт,като в днешно време градът и неговите околности предлагат все повече възможности на туристите.
Днес, Дряново съхранил духа на миналото с множеството автентични къщички,е типичен възрожденски град. Заобиколен с изумително красива природа, в съчетание от културно-исторически забележителности, го правят особено привлекателна дестинация. Освен вече споменатите обекти, си заслужава да се посетят и:
- Музеят на българското възрожденско строителство, известен още с името Музей „Колю Фичето”.
- Лафчиевата къща - шедьовър на възрожденската архитектура, построена без нито един гвоздей.
- Икономова къща - съхранява богата колекция от средновековни и възрожденски икони, рисувани в периода XVII-XIX век., събирани от черквите в дряновската околия.
- Мостът на Колю Фичето над река Дряновска - строен от големия майстор в средата на ХІХ век.
- Часовниковата кула - построена е през 1778 г., разрушена в 1945 г. и възстановена през 1984 г.
- Исторически музей - съхранява историческото и етнографско наследство на дряновския край. Към музея са създадени редица експозиции, разположени в други сгради в общината.