Жабляно е село в Западна България намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на 5 км североизточно от общинския център гр. Земен, на 39 км югозападно от Перник и на 66 км в същата посока от столицата София. Селото е ж.п. спирка на линията София-Гюешево.
Село Жабляно е едно от съставните селища на историко-географската област Мрака. То е разположено покрай горното течение на р. Струма, като многобройните му махали са пръснати на два срещуположни склона от планините Конявска и Рудина. Средната надморска височина на селото е 660 м. На 4 км в североизточна посока се намира красивия язовир Лобош (Пчелина), който предлага много добри условия за спортен риболов, разходки с лодки, нощуване.
Населението на селото към 2013 г. е около 150 души.

Районът на Жабляно е бил обитаван още през древността. Разкритият античен некропол в самите очертания на селото подсказва, че тук е съществувало антично селище от  римската, а може би и от тракийската епоха.
Село Жабляно е старо средновековно селище, което е регистрирано под същото име през 1330 г. във връзка със злополучната за България Велбъждска битка, след която селото попада за кратко в сръбската част на разделената между българи и сърби област Мрака.
След падането на България под османска власт селото попада първоначално в нахия (подобщина) Сирищник, а след това и в обединената кааза Радомир. През 1576 г. то е вписано в данъчните списъци на джелепкешаните под същото име – Жабляни, към кааза Радомир.
Средновековния период от историята на Жабляно се свързва с прочутия средновековен Земенски манастир, и особено с Пещерския манастир. Към последния често е била прибавяна отправната точка „при Жабяно”. Вероятно визираният в обширния регистър на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. манастир „Св. Никола” при Жабляно е бил метох или скит на Пещерския манастир, което предполага, че последният е владял и имоти в землището на селото. Може да се допусне, че днешният Жаблянски манастир „Св. Йоан Предтеча” е приемник на споменатия в турските документи манастир „Св. Никола”.
Сведенията свързани с Жабляно от последните  векове на османското робство до Освобождението (1878 г.) са доста оскъдни.
Предполага се, че по време на Априлското въстание (1876 г.) местното население е проявило някакви наченки на въоръжена съпротива, податки за което дава арестуването, поради издайничество,  на тукашните „по-лични народолюбци” - Георги Жаблянски и Милен Жаблянски. Това се разбира от едно писмо до Сава Филаретов от неговата съпруга, където с дата 9 септ. 1876 г. се споменава как „момчето Георгiй от Жабляне Радомирско било затворено дори след доказана невинност, но му взели 80 лири, за да го пуснат”.
 
Източници:
1. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 80.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.