Владимир е село в Западна България. Намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 16 км югоизточно от гр. Радомир и на 45 км югозападно от столицата София. Съседни на Владимир са селата: Друган (северно), Долна Диканя и Дрен (източно), Гълъбник и Чуковец (южно).
Село Владимир е съставно селище на историко-географската област Мраката. Разположено е сред Радомирската котловина, в западното подножие на възвишението Свети Петър, на около 670 м средна надм. вис. То е от купния тип селища – компактно събрано на едно място. Селското землище е разположено върху изцяло равнинен релеф, като почти 100 % от земите му са обработваеми – отглеждат се зърнени култури. Южно от селото протича река Арката (Блато).
Населението на Владимир към 2017 г. наброява около 120 души (по настоящ и постоянен адрес).

Районът на днешното село е бил обитаван от дълбока древност. Това е засвидетелствано от разкритите останки на праисторическо селище в м. „Средорек”, в югозападна посока на десния бряг на р. Блато. Доказателство, че поселищният живот е продължил и през античността намираме в множество археологически находки из околността, произхождащи от трако-римската епоха и ранното средновековие. В потвърждение, могат да се посочат следите от  няколко антични и късноантични селища, крепост - "Градището" (на хълма Св. Петър), светилище и други старини.

Навярно някои от древните селища са продължили съществуването си и през средновековието, когато, отново на възвишението Св. Петър, е възникнал манастир, далечен предшественик на днес известното Владимировско манастирче „Св. Петка”.
Предисторията на село Владимир е свързана със старото средновековно селище Друган, тъй като първоначално то е било една от  многото негови махали. Най-ранните писмени известия за Друган намираме в османските данъчни регистри от XV-XVI в., където е записвано под същото име – Средни и Долна Диругян, Дургян и др.
През целия османското робство  махалата, която впоследствие се обособява в отделно село, е неделима част от мозайката махали на Друган.
От първата половина на XVII до към средата на XIX в., Друган, респективно и махалата Владимир, в административно отношение се е числял към кааза Самоков, Софийски санджак. Причината за това може да се търси в развитието на традиционния рудодобив в планините Голо бърдо и Верила, както и в близостта на намиращите се във и около тези планини села до големия център Самоков. Но в духовно-църковно отношение селото по-скоро е гравитирало към Радомир.
Белег за значимостта и големината на махалата Владимир и християнската принадлежност на жителите ѝ, е съществуването на собствен храм – възрожденската църква „Св. Пророк Илия”. В нея са открити няколко ценни богослужебни книги – лист от триод от 1710 г., осмогласник от 1860 г., требник от 1878 г.
След Освобождението, до 1892 г., Владимир е броено към Друган, след което се числи като махала към селска община Друган, а от 1955 г. е със статут на отделно село.
Днес село Владимир, подобно на повечето села в Радомирско и страната със затихващи социално-икономически функции, е в процес на бавно обезлюдяване.


Източници:
1. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
3. В описанието са използвани снимки от www.panoramio.com (профил - juanito)