Велики Преслав е град в Североизточна България,намира се в област Шумен и е административен и стопански център на община Велики Преслав. Отстои на 20 км югозападно от Шумен, на 23 км югоизточно от Търговище и на 107 км западно от Варна.
Град Велики Преслав е разположен в сверното подножие на Преславско-Драгоевската планина (дял от Предбалкана), по двата бряга на река Тича, малко преди да се влее в Голяма Камчия.
Населението на града към 2011 г. е 7 527 жители.
Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018 г.).
Произходът на името Преслав е чисто български, идва от “преславън” (преславен, най-славен), "Велики" е прибавено, след като столицата се превръща в голям и представителен за времето си град.
Градът възниква десетилетия преди да бъде обявен за столица, вероятно в началото на ІХ в., при кановете Крум или Омуртаг. Първоначално е изграден като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска .Контролирал е Върбишкия и Ришкия проходи. Намирал се е на главния път, пресичащ Мизия. От Преслав са тръгвали пътища за Диамбол (Ямбол) - Одрин, както и за Маркели - Константинопол.
След официалното приемане на християнството в България (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града.
През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е провъзгласен за столица на Българската държава от цар Симеон (893-927 г.). Изборът на Преслав за новата столица на християнска България съвсем не е бил случаен - изградените укрепителни съоръжения, стратегическото му военно-административно положение, и не на последно място християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната античност (ранновизантиската епоха), са едни от основните причини.
Велики Преслав за кратко време оправдава името си и се утвърждава като административен,религиозен и културен център на средновековната българска държава, известен със забележителното монументално строителство, с постиженията на приложните изкуства, с прочутата книжовна школа и т.н.
Градът се превръща в най-красивия и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа. Според една легенда Симеон градил Преслав 28 години, като строителството в столица и нейната околност било продължено и след смъртта от неговия син и престолонаследник цар Петър (927-970 г.), при когото градът достига своето най-голямо великолепие.
Планомерно изграденият Велики Преслав е имал същия градеж на портите, кулите и стените както в Плиска. Имал е същите два пръстена от укрепления, отделящи Външния от Вътрешния град, но тук външният пояс не е ровът на древните българи, а здрава и висока крепостна стена. Освен това общата му укрепена територия е около 5 км2, т.е. 4,5 пъти по-малка от тази на Плиска.
Основното ядро около което станало формирането на града, било Вътрешният или Дворцов град. В него монументалните сгради с най-различни предназначения запълвали цялото пространство. Сред тях основно място заемал царският дворец, резиденцията на архиепископията-патриаршия и свързващата ги представителна дворцова базилика. Както в Константинопол, така и във Велики Преслав идеята за единство и хармония на църковната и светската власт намерила въплъщение в архитектурното структуриране.
Външният град бил също силно застроен, като се намират най-голям брой граждански постройки, занаятчииници, магазини с много търговски площади, черкви и манастирски комплекси, казарми. Оформяли се квартали с различни функции-политически, стопански и военни.
Има редица извори, описващи Преслав, сред който най-впечатляващ е откъсът от " Шестоднев " на Йоан Екзарх, съвременник на цар Симеон: " Ако някой селянин, човек беден и странен, като дойде отдалеч към крепостните стени на княжеския двор и като ги види,се удивлява.И като пристъпи към вратите,той се чуди и разпитва.А като влезе вътре,вижда от двете си страни големи сгради,украсени с камък и дърво и изписани.И като влезе по-нататък в двореца и види високите палати и църквите,прекомерно украсени с камък,дърво и краски,а отвътре мрамор и мед и със сребро и злато,той не знае на какво да ги оприличи,защото в своята земя не е виждал друго освен хижи сламени и бедни ".
От този откъс може да се създаде една бегла представа , за това какво е представлявал Велики Преслав - изпълнен с пищност, лукс и благополучие, които спокойно е можел да си съперничи с Константинопол.
Силно развитие в Преслав получава църковното строителство, което започнало в рамките на страната, веднага след покръстването (864 г.). Църкви били издигани и върху основите на порутени прабългарски или славянски езически капища (светилища). Така например, почти незабавно бил съборен квадратният езически храм в центъра на жилищната част на дворците, в старата столица Плиска. Разрушено и преустроено било и култовото средище в Мадара - може би емблемата на езическата българска култура. В Преслав се следвала същата тенденция, където подобна участ сполетяла и малкия квадратен храм във вътрешния град.
Също така се възстановявани и старите раннохристиянски (византийски) храмове (базиликата в м. "Делидушка").
Наред с традиционния и архаичен базиликален тип църкви под влиянието на Византия, през X в. започва да си пробива път и един нов тип църковна сграда - кръстокуполната църква.
Отличителна черта на втората българска столица е наличието в града и в неговата околност на поразяващи с внушителността се манастири. В повечето случаи преславските църкви били част от манастирските комплекси, разположени във външния град или извън крепостните стени. Открити са осем такива комплекса, като във вътрешния град са четири, а толкова са и извън чертите на крепостта. По-известни са:
- Манастирът на Мостич - разположен е в източната част на външния град на Велики Преслав.
- Манастир "Св. Пантелеймон" - намира се в местността "Патлейна", югоизточно от Преслав, в Драгоевска планина.
- Манастир в местността "Тузлалъка" - намира се източно от средновековния Преслав, на десния бряг на река Тича.
- Манастир в долината на река Тича - край изселеното с. Виница(поради строежа на язовир Тича).
Подетото строителство на черкви и манастири има непосредствено значение за културното развитие. По този начин не само се изгражда структурата на българската църква, но те стават и учреждения, в които се осъществяват непосредствено духовното преустройство. Изграждането на църквите и манастирите, както и преустройството на дворцовите комплекси в християнско-византийски стил през X- XI в. обновява материалната база на българската средновековна култура.
Безспорно най-значителният паметник на архитектурата от периода на "Златния век" на българската средновековна култура си остава Кръглата или Златна църква в Преслав. Тя е построена във външния град южно от цитаделата и прави впечатление с оригиналното си решение.
Основна роля за изграждането на Преслав като културен и духовен център на българската държава имала формиралата се в него Преславска книжовна школа. Тя излъчила из средите си през IX-X в. книжовници, които имали голямо общославянско значение .Сред тях са Черноризец Храбър ( "За буквите" ), Йоан Екзарх ( "Шестоднев" ), епископ Константин Преславски ( "Учително евангелие" ), Презвитер Козма, Черноризец Петър, презвитер Григорий Мних и др. Следовници на Кирило-Методиевото дело, те за няколко десетилетия превръщат старобългарския език от църковно-богослужебен в един от най-богатите книжовни езици на тогавашна Европа.
За дейността на книжовната школа говори и факта, че самият цар Симеон взел активно участие в книжовния и просветния живот. Той бил един от най-просветените европейски владетели за времето си (възпитаник на Магнаурската школа в Константинопол).
Важна стъпка за столицата било, че автокефалната българска архиепископия през 927 г. прераснала в Българска патриаршия, което допринесло за отстраняване на опасността от пряко вмешателство на Константинополската патриаршия, а църковният предстоятел на Велики Преслав придобил завинаги характеристиката "първопрестолен".
Благодарение на съсредоточаването на най-добрите творци и майстори в столицата били създадени образци на архитектурата, каменната пластика, иконописта (иконата на св.Теодор Стратилат), монументалната и миниатюрната живопис., приложното изкуство. Това я превърнало във водещ център, който определял тенденциите на развитие в цялата страна.
Със своите постижения в областта на материалната култура, изкуството и литературата,възприети и разпространени в един широк географски ареал,Велики Преслав се изявява в историята не само като столица на Българското царство, а като втори по значимост център в развитието на европейскя Изток след Константинопол.
Велики Преслав е плод и олицетворение на идеологията на цар Симеон Велики, състояща се в политическото, културното и духовното съревнование между България и Византия.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър,през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. - на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол.
След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство (XII-XIV в.), градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През този период Преслав е и седалище на епископ.
През 1388 г. Преслав е превзет и разрушен от войските на османския пълководец Али паша.
Селището възниква на сегашното си място през османското робство. В турски данъчни регистри от 1573,1585 и 1620 г. е отбелязано с името Ески Стамболук (Стари Истанбул), единствено това наименование напомняло за някогашното величие на старата столица.
Свидетелство за будния дух и християнска вяра на местните жители през Възраждането, е запазеният и до днес православен храм "Св. св. Петър и Павел" - първоначално е бил построен през 1808 г., но скоро след това е изгорен от турците, след което е възстановен през 1830 г. В красивия възрожденски иконостас са поместени иконите на известните зографи Анастас Кръклийски от Лозенград и Никола Василев от Шумен. В чест на 1100–годишнината от Преславския събор и обявяването на Преслав за столица на България, през 1993 г. църквата е реставрирана.
В новата история - след Освобождението, Велики Преслав е със статут на град от 1883 година.
Градът носи името Преслав до 1993 година,когато със специален указ е преименуван на Велики Преслав.
Днес целият район обхващащ руините на средновековния град е обявен за историко-археологически резерват. На неговата територия функционира археологически музей "Велики Преслав", създаден през 1906г. Богатият му фонд съдържа над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите.
Забележителност за градчето е и възрожденската къща от XVIII-XIX в. ,запазена в автентичен вид, тя е превърната в музей, в който е поместена етнографска сбирка представяща обичаите от региона.
Източници:
1.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова - Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
2.Гюзелев, В.- Столиците на България-средновековните и днешната, Университетско издателство "Св.Климент Охридски", София, 2000 г.
3.Сайт на Археологически музей "Велики Преслав"
