Върбово е село в Северозападна България, намира се в община Чупрене, Област Видин. Отстои само на 4 км северозападно от с. Чупрене, на 12 км югозападно от Белоградчик и на 65 км от Видин. Върбово е отдалечено на 10 км от Светиниколския проход, намиращ се на границата със Сърбия, но днес не е отворен.
Селото е разположено в живописен планински район, в малка долина, ограничена от юг със северните склонове на Светиниколска планина (дял от Стара планина), а на север с Белоградчишките възвишения на Предбалкана. Околността е залесена предимно с букови и иглолистни гори, а климатът е типичен за планинските райони — топли дни и прохладни нощи.
Населението на Върбово към 2011 г. е около 100 души.
Землището на днешното Върбово е било обитавано от дълбока древност. Следи от човешка дейност са намирани в близките пещери, там са открити находки, датиращи от бронзовата и желязната епоха.
В околността на селото все още има запазени цели участъци от римски пътища, които прекосявали в продължение на векове Балкана. Един от тях (главният) е минавал през Светиниколския проход, като е бил действащ чак до 1919 г., когато престъпният Ньойски договор откъсва от България исконни български земи, а населяващото ги изцяло българско население, за дълго време прекъсва всякакви връзки с родината.
Богатите залежи на медна руда в тукашните планини са били експлоатирани още от римляните, следи от рударска дейност могат да се видят на много места из околността.
Според местното предание днешното село е наследник на средновековно селище, което се е намирало в долния край на местността "Кладня падина", под "Белперчиновата нива", покрай дола на селото. В сегашно време мястото се казва "Малище". В съседство пък, до т. нар. местност "Крушата", се намира местността "Гробище". На посоченото място съществува оброчен кръст, който е знак, че мястото е свято, както и че преди много години, в близост е съществувало селище.
Тъй като старото селище е било близо до пътя Видин - Белоградчик и прохода "Свети Никола", при преминаването на различни племена, то не веднъж е било нападано и опожарявано. Хората, които са се спасявали се заселили в местността "Орехов дол" и нарекли селото "Оре
ховица". Показател за това е, че при разкопки през 1930-31 год. са открити основи на малка черква. Колко време е просъществувало това селище не е известно, но народната памет е съхранила спомена, че когато са преминавали кръстоносците на път за Йерусалим са го опожарили. И сега в околностите на Върбово съществува местност с име "Галатинска мъртвин".
Най-голяма забележителност за селото е доста по-добре съхранената средновековна църква „Св. Йоан Кръстител“. Тя се отличава с оригиналните си стенописи, особено ценни по художестеното си и техническ
о изпълнение.
За произхода на името на селото има една легенда, която гласи така: „Двама братя - Върбан и Чифут, със семействата си подгонени от кърджалии и еничари пристигат в района на с. Върбово и се заселват в местността "Катунище" до бистро студено изворче, между днешните селата Върбово и Чупрене. След време двамата братя се разделят и единият слиза в днешното село Върбово - това е Върбан и селото носи неговото име. Другия брат Чифут слиза в района на с. Чупрене и се заселва там.
По време на османското робство жителите на Върбово вземат дейно участие в борбите за национална свобода. Мнозина са участниците в Белоградчишкото въстание, няколко върбовци влизат и в Ботевата чета.
Източници:
1. Интернет страница на село Върбово: www.varbovo_vidin.selo.bg
