Прибой е село в Западна България, намира се в община Радомир, Област Перник. Разположено е в западния край на Радомирската котловина, покрай река Струма, на около 2 км преди последната да се влее в язовир Пчелина.
Прибой е от пръснатият тип селища, няколкото му махали са пръснати из южните склонове на предпланинските възвишения на Черна гора, при средна надморска височина от 580 м.  Населението на селото към 2013 г. е около 200 жители.

За произхода на името на селището има едно предание, което разказва, че преди хилядолетия река Струма се вливала в голямо езеро и точно, където е сегашното село, водата направила пробив и реката сменила посоката си, и от там започнали да го наричат Прибой.
Археологическите разкрития в района доказват, че тук е имало поселищен живот още от най-дълбока древност. На две места в селското землище има останки от праисторически селища. Тукашните земи са били заселени и през античността, за което свидетелстват следите от  две селища.  Едното се намира се в местността "Селище" и е обхващало площ от около 200 дка. Останките от другото антично селище са разкрити в местността "Джиновци" при Враголомова махала.
Село Прибой е наследник на старо средновековно селище, на което е открит некрополът, датиран към XII-XIV в. От селището сега са останали единични керамични фрагменти, пръснати на площ от около 50-60 дка (при м. "Селище", под Кацарска махала). Съществуването на селото през късното средновековие е засвидетелствано в турските извори - османските данъчни документи. Богата информация дава обширният тимарски регистър на Кюстендилски санджак от 1570/73 г., според който по това време в село Прибой е имало двама свещеника. От същия документ разбираме, че Прибой е било с привилегирован статут (войнушко селище), в него са пребивавали вонуци, които са ползвали определени данъчни облекчения. Тази особена категория българи са запазили дълго време привилегиите си, тъй като присъстват и в регистъра на заваид-войнуците (войници в резерв) от 1626/7 г. със 7 войнушки ханета (семейства). От заможната прослойка в лицето на войниците несъмнено е било облагодетелствано и цялото село, не случайно тук се откриват останки от църкви, чиито ктитори, най-вериятно, са били именно войнуците. Информация за селището намираме и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. към нахия Радомир (по-късно кааза Радомир), в които то се среща под същото име - Горна Прибой или Долна Прибой/Селарча. Трябва да се знае, че при старото село Прибой махалите и селищата са изобилствали, като образували сложна мрежа. Средновековното село е било изградено над праисторическо неолитно, и над антично селище. Така, че на едно място се е получило многослойно културно напластяване, свидетелстващо за поселищен живот, обхващащ огромен период от време - от VI хил пр. Хр. до XVII в. сл Хр. 
Единственият добре запзаен и оцелял до наши дни средновековен паметник е църквата "Света Богородица", отличаваща се с красивите си стенописи,  а освен това, и много грамотно реставрирана и консервирана. В селото е имало и други църкви, но те отдавна са разрушени и за тяхното съществуване сега напомнят само някои топоними. В това число влиза средновековната църква в местността "Манастирище", не далеч от средновековното селище. Там преди 30-40 години хората разкрили основите ѝ, като над нея изградили нова църква и манастир, известен като "Прибойския манастир". Средновековни църкви вероятно е имало и на две други места именувани "Църквище": едното недалеч от манастира, а другото при Враголомска махала. Днес на тези места, а и на други, са поставени оброчни кръстове, известни са като: Оброк "Св. Спас"; Оброк "Св. Георги" и Оброк "Св. Арх. Михаил".

Разнообразието от природни дадености и културно-исторически обекти в селото предначертават добри перспективи за развитието на туризъм. Ако се популяризират и забележителностите в околните села, а те не са никак малко, то тогава, Прибой може да бъде включен в маршрутите една доста богата и уникална дестинация.

Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.