Плиска е град в Североизточна България, намира се в Община Каспичан, Област Шумен.Отстои на 7 км северозападно от Каспичан и на 29 км североизточно от Шумен.
Градчето е разположено в източната част на Дунавската равнина, сред ниски хълмисти възвишения.
Населението на Плиска към 2010 г. е 1 019 жители.
Плиска е първата столица на българската държава на Балканския полуостров. В продължение на повече от два века (от основаването на българската държава през 681 до 893 г.,когато столицата е преместена в Преслав) градът е главното политическо, военно, културно, икономическо средище и един от най-богатите и развити градове в Европа.
Предполага се, че по тези земи е имало славянско селище, върху чиито останки в 681 г. кан Аспарух поставя основите на първата столица. Основание за това дава един апокрифен летопис от XI в. - "Видение на Пророк Исая", където се казва: "... Испор прие българското царство. И този цар създаде градове велики: на Дунава Дръстър град; създаде велик презид от Дунава до морето; създаде и Плюска град...". В случая "Испор" е форма на Аспарух, Дръстър е днешният град Силистра, а "презид" означава стена и вероятно се отнася до Аспаруховия вал.
Плиска е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички и е заемала смайваща за времето си площ от 23 кв. км. Поради липсата на естествена защита градът имал три концентрични отбранителни пояса: първият е бил дълбок земен ров с висок насип (ограждал е Външния град, очертавал цялата територия на столицата), вторият е бил направен от големи каменни блокове (очертавал вътрешения град) и третият пояс е бил тухлено укрепление (защитавал дворцовия комплекс - Цитаделата).
Външният град обхващал площ с форма на неправилен четириъгълник с дължина 7 км., а ширината - 3.9 км. на северната страна и 2.7 км. на южната. Изграден е като първо е бил изкопан ров с ширина до 10 м. и дълбочина до 6 м., като изкопаната пръст е насипвана от вътрешната страна така, че да образува насип с ширина до 15 м. и височина - до 6 м. На четирите стени на вала е имало проходи.
Откритите находки показват, че във Външният град е имало отделни малки селища,обитавини от селяни и занаятчии.След приемането на християнството през 865 г. по цялата му територия се строят и малки каменни църкви.
Вътрешният град представлява крепост със стени от блокове варовик и се намира почти в центъра на Плиска. Дебелината на зидовете достига до 2.6 м., а предполагаемата височина е 10-12 м. Четирите ъгъла на крепостната стена са били защитени с кръгли кули, а между ъгловите кули и портата на всяка стена е имало и по две петоъгълни кули.
Цитаделата се намира приблизително в центъра на Вътрешния град и има форма на несъвършен правоъгълник.Най-ранните следи от постройки са от дървени сгради, върху които по-късно са били построени каменни. Близо до южната порта са открити останки от дървена сграда, за която се предполага, че е била най-ранният дворец на хана, построен в началото на VIII в.
В средата на цитаделата е разположен дворцовият комплекс, чието ядро първоначално е бил Крумовият дворец, като върху неговите останки, след разрушаването му е била построена от кан Омуртаг т.нар Тронна палата, в която се намирал символът на властта – тронът, използвала се е за тържествени приеми и пиршества.
Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане.Крумовият дворец,с площта си от 500 кв. м.,с лабиринта от подземни тайни входове,водохранилището(което осигурявало автономност на града при дълга вражеска обсада),както и тоалетните и баните му,всичко това го прави най-забележителният архитектурен паметник от първия етап на Плиска.
Истински архитектурен разцвет Плиска преживява при управлението на кан Омуртаг (814 – 831 г.), който разширява границите на града и издига някои от най-внушителните сгради. Това са Малък дворец (най-красивата и богато украсена постройка в комплекс „Плиска“), в който живеели ханът и семейството му, Големият дворец (който е най-добре запазената сграда към днешно време), Тронната палата (построена в центъра на Големия дворец). Във Вътрешния град се намират още храмовете в чест на езическите божества, басейните и стопанските постройки.
Третият строителен етап, обхващащ времето след покръстването на българите в 865 г. от цар Борис I, е характерен с усиленото строителство на християнски култови сгради.
Най-забележителният архитектурен паметник от това време и средище на духовно-религиозния живот на столицата и ранно-средновековна България, е Голямата базилика. Със своите изумителни размери - дълга 99 м и широка 29.5 м , тя е била най-големият християнски храм на Балканския полуостров. Базиликата е била и главния храм на автокефалната българска архиепископия. Впоследсвие около нея е обособен религиозен комплекс. Построен като резиденция на българските архиепископи, след преместването на столицата във Велики Преслав, комплексът около Голямата базилика се превръща в един от най-големите старобългарски манастири.
Макар и да отстъпва първенствуващото си място след преместването на столицата в Преслва в 893 г., Плиска продължава да бъде важно стопанско и духовно средище до края на Първата българска държава.
Селището, на което пряк наследник е днешният град, е основано от турците през XVIII в., на 2 км южно от руините на средновековния град, именувало се е Абоба. Това име запазва до 1925 г., когато е преименувана на Плисков, а от 1947 г. възвръща първоначалното си название - Плиска.
Голяма част от останките на средновековна Плиска, от незнайни времена, са били използвани за строителен материал в изграждането на къщи в днешния град (преди село Абоба) и околните селища (масова и повсеместна практика на населението в България, живеещо в близост до археологически обекти).
За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като "останки от древни времена".
По-добро описание се намира в записките на пътешественика Феликс Каниц от 1878 г., според които крепостта до с. Абоба "има голямо историческо- рхеологическо значение".
Най-верни са заключенията на Константин Иречек, който през 1884 г. посещава руините и заключава, че това вероятно е крепостта "Плисков", споменавана от византийските хронисти Ана Комнина и Лъв Дякон. Според тяхното описание тя се намирала между Дръстър и Преслав.
За науката Плиска става известна в края на XIX век благодарение на чешкия историк Карел Шкорпил, който с помощта на Министерството на просвещението извършва през 1897 - 1898 г. първите разкопки. Те са проведени с помощта на Руския архиологически инситут в Истанбул с директор Фьодор Успенски. 3а науката дотогава първата столица е Преслав, но не така е мислил Шкорпил, за него именно тук е първата българска престолнина от езическо време. Впоследствие разкопките доказват тезата му. Проучванията първоначално са съсредоточени в местността "Сарай ери", където по-късно се установява, че е открит ханският дворец и "Клисе ери", което се оказва Голямата базилика.
Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Цар Крум (преди Чаталар) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок. 851 г.). Част от надписът гласи: "...кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича....".
Днес цялата площ на старопрестолния град е включена в историко-археологически резерват "Плиска". Разкритите останки са консервирани и са обособени в музей на открито. От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция.
В близост до музея е и гробът на Карел Шкорпил - откривателят на Плиска.
