Осмар е село в Североизточна България, намира се в община Велики Преслав, Област Шумен. Отстои на 15 км югозападно от Шумен и на 14 км северно от Велики Преслав.
Селото е разположено на полегат склон в югозападното подножие на Шуменското, на около 180 м надм. височина. Северно се намира тесен проход - т. нар. Осмарски боаз.
Климатът и черноземните почви са
благоприятствали от векове тук да се произвежда висококачествено грозде. В недалечното минало лозовите масиви се простирали на площ от хиляди декари. Осмар е прочуто с произвежданото в него вино "Пелин", поради което се смята за столицата на Пелина. В селото и региона битува легенда, че когато кан Крум заповядва да бъдат изкоренени 
лозята, запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар. С това местните хора си обясняват превъзходните качества на Пелина и твърдят, че се произвежда по рецепта и технология, останали от времето на Първата българска държава.
Населението на селото към 2012 г. е около 200 души.
Наситен с богата история, районът на село Осмар е обитаван от дълбока древност. На 1 км в западна посока са открити останки на селище от халколита (4-3000 г. пр. Хр.). Свидетелство, че тези земи са били населени с траки, са не малкото следи от тракийската култура, срещащи се на различни места из околността. Северозападно от днешното село е разкрито тракийско селище,
съществувало през античността и през средновековието (от IV в. пр. Хр. до XIV в. сл. Хр.). Южно от селото пък е разкрито друго тракийско селище (IV-II в. пр. Хр.), върху което е имало поселище и през средновековието (VIII-X в.). На 3 км северно от Осмар личат останките на трето тракийско селище, надграждано през късната античност и средновековието, съществувало е с прекъсвания от IV в. пр. Хр. до XII в.
В местността "Бобата", на 2 км североизточно от Осмар, се намират развалините на голяма тракийска крепост от V-II в. пр. Хр., която е просъществувала и през античността. Запазените два обръча крепостни стени дават основание да се предполага, че това е било укрепено селище с две каменни концентрични укрепления (вътрешно и външно).
Най-голямата историческа и културна забележителност на село Осмар са Осмарските скални манастири от XII-XIV в. Комплексът от скални черкви, килии и гробници е разположен във варовиковите скали и пещери, на 4 км северно от селото в Осмаркия боаз. Тези християнски обители престанали да функционират след падането на България под османско робство (края на XIV в.).
Писмени сведения за селото, под името Усмар, има в турските данъчни регистри от 1573 г.
През османския период селището се разраства като успява да съхрани българския си облик и дух. За това свидетелстват, основаното още през 1860 г. основно училище, а също така и красивата каменна черква "Св. Св. Константин и Елена", построена
през 1862 г.
Духовният подем на българите в Осмар бил продиктуван и от тяхното икономическо развитие и благосъстояние. Още преди Освобождението пет-шест осмарски семейства изнасяли вино из близки и далечни краища на Османската империя.
Традицията на производство на прочутия лековит Пелин е съхранена и до наши дни. Почти няма къща в селото да не произвежда от безценната напитка, в която се слагат няколко вида билки, всичките
събирани из околността на Осмар.
Днес, макар и да не са достигнати нивата на производство на вино от XX в. (около 1,5 млн. литра), винопроизводството е съживено и възвръща предишните си позиции.
Източници:
1. Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 4, 1984 г.
