Хан Крум е село в Североизточна България, намира се в община Велики Преслав, Област Шумен. Отстои на 10 км югозападно от Шумен и на 9 км североизточно от Велики Преслав.
Селото е разположено южно от Шуменското плато и Калугеровия боаз, в близост до вливането на р. Врана в река Камчия, на около 100 м надморска височина. Климатът и черноземните почви благоприятстват за развитието на лозарство и овощарство.
Населението на селото към 2012 г. е около 300 души.

През османското робство до Освобождението (1878 г.) селото носи името Чаталар, до 1899 г. Чатали, когато е преименувано на Цар Крум, а през 1977 г. получава днешното си име - Хан Крум.

Селото има богата и интересна история. Разкритите четири раннохристиянски църкви (IV-V в.) южно от селото дават основание на археолозите да твърдят, че тук се е намирал епископски център свързан с християнизираните федерати от Мизийски готи-ариани.
По-късно, през IX-X в. на мястото и около гореспоменатите църкви е бил изграден укрепен дворец, известен днес като Аулът на хан Омуртаг. Изграждането на това съоръжение, произведение на Плисковско-Преславската култура, се свързва със строителните дейности на хан Омуртаг. Според намерения в близост до с. Хан Крум Чаталарски надпис дворецът е изграден през 822 г. На около 2 км от аула, на десния бряг на р. Камчия, са намерени останките на кеменен мост, който също се споменава в Чаталарския надпис.
По времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) естествените варовикови пещери в Калугеровия боаз били приспособени от монасите-исихасти в манастири. Днес те са известни като Хан-Крумовски скален манастир и Калугерски манастир.
Понастоящем Хан Крум е едно добре устроено и приветливо селце, освен с чудесното грозде, произвеждащо се в землището му, може да се похвали с уникалните си културно-исторически забележителности.

Източници:
1. Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.