Черноглавци е село в Североизточна България, намира се в община Венец, Област Шумен. Отстои на 32 км сверно от Шумен и на 6 км източно от с. Венец.
Селото е разположено в сърцето на Лудогорието на около 300 м надморска височина. Заобиколено е от обширни поля и залесени с широколистни дървета хълмове.
Населението на Черноглавци към 2012 г. е около 450 жители, което в абсолютното си мнозинство се самоопределя като етнически турско. Докато преди 50-60 години преобладаващото население тук е било българско, днес в селото живеят по-малко от 10 българи.

Районът на днешното село е населяван от хилядолетия. В околността му има тракийска могила, а в местноста "Клисе колак" са разкрити останки и от тракийско поселище. По-късно, през ранното средновековие (VIII-IX в.), в негова близост възникнало голямо старобългарско селище, което просъществувало до средата на XI в., когато било опустошено от печенегите.
Паралелно със селището, в непосредствена близост, функционирал един доста представителен манастир-резиденция, в който вероятно пребивавали българските патриарси и митрополити. Разположеният в район с компакатно българско населние манастир играел ролята на важен религиозен и просветен център. Той бил разрушен заедно със съседното селище и престанал да съществува.
Няма сведения кога селото се е преместило на днешното си място. През османското робство то е носило името Карабашли (в превод на български - "черноглавци"), което подсказва, че споменът за просветителите монаси бил зпазен векове след унищожаването на манастира.
Българският вариант на името на селото - Черноглавци е върнат през XX в. Основното (класно) училище тук е основано през 1903 г., а местното читалище "Съзнание" през 1932 г.
Възстановената, но недействаща селска църква "Св. Параскева" (единственият християнски храм в община Венец) е построена през 1935 г. За сметка на това в селото има джамия, която е действаща.
Интересен е фактът, че през 1940 г. в Черноглавци е бил интерниран Никола Петков, който орагнизирал местен клон на БЗНС.

Източници:
1. Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.