Къпиновският манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" се намира на 3,5 км югозападно от село Къпиново и на 22 км от Велико Търново, като само на 2 километра източно от него е Плаковският манастир "Св. Пророк Илия". Разположен е в близост до река Веселина, в полите на живописния Еленски Балкан.
Къпиновският манастир е един от най-големите и красиви манастири в България, забележителен паметник на старата българска архитектура и изкуство.
Точната дата на съграждането на манастира не е известна, но от надпис върху корниза на апсидата на манастирската църква се знае, че още през 1272 г. на това място е бил издигнат храм, наименован “Св.Троица”, по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Има и предположения, че манастирът е основан от неговия предшественик - цар Иван Асен II (1218-1241).
През периода на Второто българско царство обителта е била едно от важните религиозни средища на Търновското светогорие.
С падането на Търновското царство под турска власт в края на XIV в. Къпиновският манастир бил разрушен и запустял за дълго време. Възстановен е през XVI в., като в края на същия век вече развивал активна книжовна дейност. Данни за дейността на манастира през по-късния период на османското робство почти липсват. Много е вероятно, както всички търновски манастири, и той да е многократно разрушаван от турците, а след това отново въздиган от българското население.
За съществуването на манастира през XVIII в. свидетелства „Къпиновският поменик-триптих“, който бил започнат в 1700 г. по времето на игумена архимандрит Теодосий.
Тук през 1794 г. пребивавал поп Стойко Владиславов от Котел, бъдещият Софроний Врачански, който със себе си донесъл препис на „История славянобългарска“. Дори за кратко време поп Стойко бил игумен на манастира, докато чакал избирането му за епископ Врачански.
През 1835 г. манастирът бил основно обновен, тогава дряновските майстори Пенчо и Рачо построили днешната манастирска църква. Обновяването и разширяването на обителта продължило и през следващите години. През 1864 г. ,със средствата на  братята Хорозови от град Елена, били издигнати днешните внушителни жилищни сгради с обширни чардаци.
През епохата на Възраждането Къпиновският манастир се развил като средище на българската книжнина и просвета. По време на игумена Нефталим в 1830 г., тук било открито килийно училище  за граматици и свещеници.
Наред с обичайната си дейност манастирът бил свързан и с борбите на българския народ за национално освобождение. Тук намирали убежище много от участниците в народните бунтове и въстания. В манастира се сращали заговорници от Велчовата завера от 1835 г., както и бунтовници от Хаджиставревата буна през 1862 г. Къпиновският манастир, заедно със съседния Плаковски манастир, е бил средище на революционна дейност, монашеското му братство участвало активно в подготовката на Априлското въстание. Тук са приютявани хора от четите на капитан Дядо Никола, Филип Тотю, както и самият Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото и др.
През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) край манастира станало голямо сражение, след което някои от загиналите руси били погребани  тук.
Понастиящем Къпиновският манастир е действащ  мъжки.

Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс включва стопански и жилищни сгради, съборна църква, два параклиса и кладенец-аязмо.
Строени на два етажа, в стила на възрожденската архитектура, жилищните сгради имат формата на широка дъга, отворена на юг към двора. Външната им стена, висока 8 м и дебела 1,5 м., е изградена от камък и това придава внушителност на манастира. Фасадата пред централния вход на тази солидна постройка е украсена със стенописи, сред които доминират фигурите на българските просветители Кирил и Методи. Обширното дворно пространство, в което са разположени църквата и кладенецът, е обградено със сградите и дебел каменен зид под формата на неправилен многоъгълник. Погледнат от север, манастирът има вид на средновековна крепост.
В продължението на източната част на жилищните сгради, на втория етаж, се намира параклисът "Въведение Богородично", построиен през 1864 г. Украсен е изцяло със стенописи, като се предполага, че те са дело на асеновградския живописец Алексий Атанасов. Въпреки малкото пространство на параклиса, свежият колорит на рисунъка придава тържественост на обстановката. Особено внушителни са изображенията на светците в цял ръст, между които и образите на видните български духовници: Иван Рилски, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски. Над входната врата е изписан ктиторският портрет на братята Хорозови. На първия етаж има втори параклис - „Св. Благовещение“, украсен от тетевенски майстори.
Друг параклис се намира на сред манастирския двор, където през 1865 г. е погребан един от братята дарители – Теодосий Хорозов. Стените на този параклис също са изписани със стенописи.
Съборната църква "Св. Николай" по план е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с продълговат наос и предверие и допълненително пристроена от запад открита дървена нарктика. Ранерите ѝ са 18 х 9 м.
Черквата е украсена със стенописи през 1845 г. от живописецът Иван Попович от гр. Елена. Най-впечатляващото му творение тук е композицията "Страшният съд" на западната стена на църквата, под откритата нартика. Същият художник е изписал и отделни сцени от Шестоднева върху ниската част на преградната стена между предверието и наоса. Негови са и някои от запазените икони в храма.
Иконостасът е комбиниран, като в него е вмъкнат иконостасен фриз, подобен на апостолските пояси в Арбанашките църкви и Килифаревския манастир. Предполага се, че дърворебените елемнети на иконостаса, царските двери, какато и владишкият трон са дело на майстори от Тревненската художествена школа. Големите иконостасни икони са рисувани вероятно от даровития тревненски иконописец Папа Витан. Манастирската църква е обогатена с доста икони от XVIII и XIX в.

Източници:
1.Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2.Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.