Градешнишкият манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира на 38 км. северозападно от гр. Враца, на 36 км. североизточно от гр. Монтана, на 1.5 км. северозападно от село Градешница.
Възникването му се свързва с късноримската и раннобългарската крепост в близката местност “Крънино”, съществувала до началото на ХІ в. преди поробването ни от Византия и със средновековното селище “Селището”, продължило да съществува и по времето на Втората българска държава.
За основаването на манастира има две предания. Според едното, разказано и описано от Йеромонах Дионисий, през турското робство е имало съграден стар манастир в местността “Кърниво” на около 1,500 метра северно от местонахождението на сегашния манастир върху стръмния бряг на р. Огоста. Мястото и сега там се нарича “Пустия манастир”. По време на кърджалийските нападения манастирът е бил опожарен и братята му  избити. Останал само един калугер, който се заселил в тази местност, където сега е построена светата обител. Тук имало само един оброчен камък, запазен и до сега, а наоколо имало гъста и непроходима гора. Този брат се поселил тук и построил своя дървена колиба и заживял в пост и молитва. След години хората от близките села научили за духовника и започнали да идват при него за молитва и духовен съвет. На мястото на дървената колиба хората построили първата църква, а по-късно и стопанските манастирски сгради.
Другото предание гласи, че брат и сестра от село Громшин решили да възстановят опожарения манастир в местността "Кърниво". Прекарали в местността камъни, греди и шинди. Когато започнали градежа над мястото закръжал огромен орел, който се спуснал, грабнал една от шиндите и полетял на юг. Пуснал дъската на мястото, къде е сегашния манастир. Хората възприели това като знак - поличба и построили манастира именно на това място.
От историческите военни  дневници и документи от края на ХVІ в. на Еудоксиу Хурмозаки за водените боеве на влашкия войвода Михаил Витязул, подпомаган от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон с турците научаваме, че през зимата на 1594 - 1595 година Витязул преминава замръзналия Дунав и разбивайки турската армия превзема с щурм градовете Търговище, Тутракан, Русчук, Свищов, Никопол, Плевен, Вратцата и др. и достига до Стара планина. При водените военни действия биват разрушени над 2000 селища. Тогава са опожарени и опустошени и Черепишкият, Градешкият и Струпецкият манастири.
За историята на Градешкия манастир през следващите два века няма данни, но в началото на XIXв. Светата обител е възстановена на днешното си място.За живота в манастира съдим и от кръста върху гроба на монахиня Гликерия, върху който е отбелязана годината на нейната блажена кончина – 1821 г. Това говори, че в началото на века светата обител е съществувала като девическа общежитийна общност.
Манастирът е бил духовно и културно средище из тези земи. От 1821 до 1868 година в североизточните приземни постройки се е помещавало килийното училище, обслужващо жителите на околните села.

Манастирският комплекс се състои от две части, вътрешен манастирски двор и стопански двор, изцяло заградени от високи, на места до 2 метра, каменни зидове с четири големи и две малки порти. В югозападните стени към реката и в югоизточните към пътя през 1865 година са изградени двуетажни жилищни постройки, свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис.Параклисът "Св. Иван Рилски", открит през 1865г. Той е организиран в три части: просторен притвор, голям наос и олтар. Стените му не са изографисани, а таванът му е засводен и облечен с дървена ламперия. Наосът е отделен от олтара с дърворезбован и богато украсена иконостас, състоящ се от три пояса.
Църквата в Градешкия манастир е построена през 1861г. върху основите на стар средновековен храм, за което говорят вградените каменни късове. Тя е еднокорабна,едноапсидна, масивно застроена с дялан камък сграда.Черковният кръст е каменорез на Пиета – разпнатия Иисус Христос с Дева Мария и Свети Йоан в нозете му. Плочата е неголям квадрат със страни около 70-80 см. с примитивни изображения. Примитивен ангел има вграден и в рамката на прозореца на северната страна на църквата. Примитивно е и изображението на змия, вградено в ъгъла на фриза под кръста.
През 1972 година манастирската църква е ремонтирана и укрепена. В периода 2000 – 2001 година интериорът на храма е изцяло подновен. Стените на църквата са канонично изографисани. Стенописите и иконите на иконостаса са дело на екип от иконописци и кописти под ръководството на професор Тома Върбанов от Национална художествена академия – София, със средства от ръководството и работниците и служителите на Атомната електроцентрала. Стенописите и интериора са осветени на 24 юни 2001 година, храмовия празник на църквата, от Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Калиник.
Днес обителта се стопанисва от частен предприемач и е превърната в хотел.

Телефон за връзка: 0887/790706;
Ел.поща: v_hadjiiska@abv.bg