Църквата "Свето Възнесение Господне", наричана още и "Свети Спас" се намира в северната част на Стария Несебър.
Построена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян,което става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход.
В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина – погребана през 1441 г. в “Старата митрополия“ и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей.
Църквата е еднокорабна и едноабсидна сграда с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 м.Годините на робството се отразили и на храма,той е изграден набързо с полупаянтов градеж и дървен покрив.Източната фасада е била наполовина вкопана в земята.
Обратно на простата архитектура, живописната украса на храма е на съвсем друго ниво. Стените отвътре са покрити почти изцяло със стенописи,които се нареждат сред най–добрите образци у нас на храмова живопис в периода XVI-XVII в. В апсидата е изобразена допоясно "Богородица Ширшая небес с Младенеца".В проскомидийната ниша е изобразена цяла фигура на млад светец с евангелие в ръка и одежди на велик архиерей,името му не се чете (може би Христос?). Между проскомидията и апсидата се виждат фигурите на двама светци(зле запазени),а над нишата са представени трима светци.Изображенията в дясно от апсидата са почти напълно унищожени и слабо личат образите на трима светци.
На южната стена,в олтарното пространство,стенописите са почти напълно унищожени.По останалата част на стената стенописите са разделени на два пояса.В горният пояс са представени евангелски сцени: "Рождество Христово"(сложна кмпозиция,с ангелите,овчарите и изкъпване на детето),следват сюжетите от "Кръщение Христово", "Преображение", "Възкрасение Лазарово", "Влизане в Йерусалим", "Измиване на краката". Долният пояс включва композиции с изображения на цели фигури на светци: Св.Спиридон, Св.Йоан Кръстител, малка фигура в нишата, а над нея - "Уброс"; Св. Св. Константин и Елена, Христос Емануил. Следва възпоменателния надпис над вртата, а на запад от нея са наредени изображенията на Св. Анастасия, Св. Екатерина, Св .Матрона, Св. Марина.
Възпоменателния надпис , за който се споменава по-горе, има следното съдържание: "През архийерействуването на всесветия митрополит на пресветата митрополия Месемврия господин Киприян и през свещенослужителството на пренабожния всред свещениците господин Агапий, свещенник и сакеларий, бе изписан този божествен храм на пресветата Господарка наша, Богородица и вседева Мария, наречена на името на Възнесение, чрез разходите на ….. преблагороден началник господин Теодокий Кападука за полза и душевно спасение на собствената му душа и за утешение на благочестивите и христолюбиви спомагателни мъже и жени... 1609."
Западната стена е преизградена по-късно от камъни и кал, и ако е имало стенописи върху нея, то сега липсват.
Стенописите по северната стена също са разпределени в два пояса. В горния ред са дадени сцените: "Възкрасение"(Слизане в ад), "Тома Неверни", "Възнесение", "Слизане на Светия Дух", "Успение Богородично" (над северната врата), "Рождество Богородично", "Въведение Богородично", следват изображенията на Св.Яким и Св.Антон. В олтарната част на този ред са нарисувани три медальона. В долният пояс са предтсвени фигурите на светците (запад-изток): Яков,Мина, Евстатий, Нестор, Артемий, Прокопий, Теодор Тирон, над вратата са нарисувани светци в три медальона;следват Теодор Стратилат, Димитър, Георги, Архангел Михаил. В ъгъла на надебелената част на старта стена-Мария Египетска и свещеника.В олтарната част се виждат три медальона,а под тях е предтставена сцената на Св.Петър Александрийски с Христос. В омивалната ниша е изобразен Св. Алекси.
Макар и добре запазени и реставрирани,времето и атмосферните условия на полуострова, си оказват своето влияние върху ценните стенописи - днес те отново се нуждаят от допълнителна консервация, влошеното им състояние се забелязва видимо!
Използвана литература:
1.Василиев,Асен-Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол,Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.