Черквата „Света Троица“ се намира в централната част на село Раково, в Рекалийска махала. Разположена е на десния бряг на р. Елешница, в близост до мястото, където последната приема своя приток р. Каровица. В непосредствена близост, северно от храма, се намира селското училище „Св.св. Кирил и Методий“,чиято сграда вече е разрушена.

История:
Черквата „Св. Троица“ е построена през 1884 г. Изградена е с цел да  изпълнява функциите на енорийски храм на голямото по това време Раково (1887 г. - 1011 ж.), център на селска община. Дотогава селото не е имало  храм, а населението му е задоволявало своите духовни нужди при оброчища. Такива е имало почти във всяка махала, обикновено близо до гробищата.
Черквата е изградена със средства от местното население. От ктиторски надпис се разбира, че по-големи дарители са били „поп Дiимiтрьi Ветрен и Костадiн Мiленковъ“.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата е трикорабна. Централният ѝ кораб е покрит с полуцилиндричен свод, който се крепи на два реда колони, които го разделят от страничните кораби. Последните имат плоски тавани с дъсчена обшивка. Двете западни колони поддържат балкон, към който води стълба в северозападния ъгъл.
Стенописната украса на храма е дело на талантливия художник Георги поп Алексов (1851-1919 г.) от село Дебели лак, Радомирско. От изображенията на зографа лъха смелост, та дори необузданост.
Върху полуцилендричния свод в посока изток-запад, вписани в кръг, са нарисувани: Богородица Ширшая небес, Саваот, Христос Вседържител, Йоан Кръстител и Св. Петка. На южната стена са изобразени: Св. Йоаникий, Йоан Дамаскин, Йоасаф, Петър Атонски и Св. Онуфрий. Срещу тях на северната стена са представени образите на Св.св. Йоаким и Ана и св. Йеремия. Редом с тях са нарисувани портрети на ктиторите на черквата, представляващи две внушителни фигури, държащи в ръцете си макет на храма. Там се чете надпис: „Ктит: на построенй храм с: Троица попъ Дiимiтрьi Ветрен и Костадiн Мiленковъ 1884 и 1888“. Личи си, че живописецът се е старал да ги пресъздаде във вид най-близък до действителните им образи, с характерни изражения. Поп Димитър е бил представителен, с вдъхновено излъчване. За жалост, днес по-голяма част от мазилката под изображението на лицето му е паднала.
На балкона е изобразена Мария Египетска, но не със Св. Зосим, както се изобразява по канон. Тук смелият художник е представил млада жена с лъчист ореол около главата ѝ, застанала до крилата ламя. При образа на Мария се чете надписа: „Ста пр. Марiѧ Егыптѧнка блудница“. Стенописът напомня за влизане в правия път на една безпътна жена, която е била в състояние да преодолее злото, символизирано като крилата змия. Не случайно това изображение е поставено на балкона, където са стояли жените, бъдейки пример и да издига обществения морал.
Голямо богатство на храма и нещо, което го прави уникален, е стенописната украса на западната фасада. Над входната врата е патронната ниша с изображение на Сета Троица, което днес е неразличимо. Останата част от стената е заета от композиция с три сюжета. Най-отгоре двама ангела, коленичили върху стилизирани облаци свирят с тръби и държат разгънати свитъци с надписи, първият от които гласи: „Ктит. поп Димитрiи 1884 Костадин Мiленковъ“, а вторият: „Ктит. поп Атанасъ Майст Петър от с. Бобошево“. Между ангелите е изобразен лъчеизпускащ триъгълник с окото – символ на Саваот. Под тях в ляво е представен легнал на на охрово ложе умиращ богаташ – на гърдите му е стъпила смъртта, представена с полупокрит с червена мантия скелет с коса в ръка. Поучителната сцена е допълнена с фигури на дяволи. От дясната страна на нишата е изобразен дракон с широко отворена уста, от която излизат адски червени пламъци. По този начин символично е представен адът, без да е изобразена цялата композиция на Страшния съд, която обикновено изпълва цялата западна фасада (виж метох „Пчелина“). В раковския храм наблюдаваме съкращаването на една идея, от която са останали отделни части, за да подейства върху съзнанието на посетителите. Въпреки това стенописът е впечатляващ и грабва вниманието отдалеч. Но днес е силно избледнял и се нуждае от спешна реставрация, както и цялата черква.


Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори. изд. „Наука и изкуство“, София, 1965 г., стр. 638;
2. Кюстендил и Кюстендилско /сборник/. Авторски колектив, изд. Отечествен фронт, София, 1973 г.