Църквата "Св. Пантелеймон" се намира в югоизточния край на село Сливарово.
История:
Строежът на сливаровския храм "Св. Пантелеймон" е започнат през далечната 1869 г., върху руините на стар параклис със същото име. Осветен е през следващата 1870 г. от първия свещеник в селото - поп Тодор Керанов. Това става след посещението на района от епископ Антим Преславски (бъдещия Български екзарх Антим I), който бил изпратен от Цариградската Патриаршия в Малко Търново, за да се предотврати засилващото се по това време влияние на католицизма в Малкотърновския край. На връщане от Малко Търново към гр. Виза, епископ Антим посетил и някои от селата и по-големите колибарски пунктове, в това число и съседното на Кладара (старото име на Сливарово) село Цикнихор (днес в турска територия). Тогава мъдрият духовник дал указания за започване строителство на църкви и откриване на училища не само в града, но и по селата, в които да се проповядва на църковнославянски и да се учи на роден български език. Именно след това негово посещение, през 1865 г. в с. Цикнихор се построява православна църква, а по късно и в Кладара.
След изграждането на кладаровската църква, около нея на деня на Св. Пантелеймон (9 август, стар стил) е ставало голям панаир-събор, на който са идвали хора от околните селища Малко Търново, Граматиково, Кости и др. И днес селският събор на Сливарово се провежда на 9 август, денят на Св. Панталеймон.
През 1883 г. в гр. Малко Търново е поставено началото на Екзархийската църковна община, като в нея била включена и църквата в с. Кладара. През същата година за свещеници там са били изпратени поп Костадин и поп Петко от Цикнихор. Най-дълго през османския период от историята на храма "Св. Пантелеймон" е служил свещеник Илия Петков, родом също от с. Цикнихор. Същият взема активно участие и в национално-освободителната борба на с. Кладара. Участва в поготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) като секретар на местния таен революционен комитет. За благодарност, след неговата смърт местното население го погребва в двора на църквата под вековните дъбови дървета. И сега надгробният му кръст стои на няколко метра източно от храма.
След Освобождението на Кладара от османско робство (1913 г.) са направени някои преустройства на църквата. Западно от нея е бил долепен голям дървен навес с каменен миндерлък за сядане под него. През този период бил обогатен и интериорът на храма. Много икони били донесени от българите насилствено изселени от родните им места през 1913 г., настанили се в землището на с. Кладара. Това са били предимно българи от съседните на Кладара села, които по силата на Цариградския договор (1913 г.) останали в Турция.
През периода 1918-1958 г. църковните дела на храма са ръководени от настоятелство, избирано от жителите на селото. След 1960 г. селото започва да се обезлюдява, поради попадането му в крайгранична зона и ограничения достъп до него. Църквата продължава да функционира, но вече със затихващи функции, докато накрая не бъде съвсем занемарена и напусната. Пагубно за храма се оказва времето от 1980 г. до 1992 г., когато е разграбен и полуразрушен. Почти цялата южна стена била срината. Тогава са откраднати полюлеят и иконите, някои от които били ценни произведения на странджанската живописна школа.
На 25 май 1993 г. е бил учреден инициативен комитет за възстановяване на храма. През периода 1993-1998 г., със събраните средства и положения личен труд на множество хора, храмът е ремонтиран, възстановен е и иконостасът. Сливаровската църква "Св. Пантелеймон" е официално преосветена от Сливенския митрополит Йоаникий през 1997 г.
Досега е осъществена основната ремонтана дейност, спрени са течовете от покрива, вътре не прониква влага, но до пълното възстановяване на църквата има да се извършват още доста довършителни работи. През 2015 г. са завършени спешните ремонти, но се търсят още 3000 лв за довършителни работи.
Архитектура и изкуство:
По план църквата е трикорабна базилика с една апсида, като последната на височина достига до ръба на двускатовия покрив, което е нещо характерно за странджанската църковна архитектура през Възраждането (църквата "Св. Атанасий в с. Звездец и др.). В западната част на сградата, над входа, е разположено женското отделение. Камбанарията на храма, както при повечето църкви в Странджа, е отделена от църквата, намира се на 10 м югозападно. Всъшност тя може би е и най-близката камбанария намираща се до граница (само на около 150 м от граничната линия с Турция) в България. Камбаненият ѝ звън се чува надалеч и отвъд границата, в отсрещните мюсюлмански села, сякаш в противовес на викането на мюезинът.
Възстановеният иконостас в храма, макар и да няма дърворезбени орнаменти, впечатлява с големината си. И трита му реда икони са попълнени с красиви изображения, повечето от които нова изработка. От някогашните икони, дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци, днес в църквата може да се види само една.
Дарителска сметка за набиране средства за пълното възстановяване на православния храм "Св. Пантелеймон" в с. Сливарово, Община Малко Търново, област Бургас
"Уникредит Булбанк" АД
Клон - гр. Малко Търново
Сметка в лева:
IBAN:BG08UNCR70001520251632
Лице за контакти: Тодор Браяновски - GSM-0885 816168 /от настоятелството на църквата "Св.Пантелеймон"/