Черквата „Св. Архангел Михаил“ се намира в западния край на село Ваксево при Ковачка махала. Разположена е на заравнена тераса от левия склон на река Елешница.

История:
Черквата е изградена на мястото на старо църквище през 1863 г., във време, когато село Ваксево започва да се разраства и малката манастирска църквица „Св. Георги“, която е доста порутена, вече не успява да задоволява духовните нужди на ваксевци. Според местни спомени строител на новия храм е някой си майстор Лазар, чието родно място е неизвестно.
Скоро след издигането на черквата, през 1866 г. в близост до нея е построено училище, по инициативата на неговия първи учител - поп Никола Стоянов от тогавашното съседно село Койно (впоследствие присъединено към Ваксево), който преди това обучавал децата в килия.

Архитектура и изкуство:
По план черквата е трикорабна с една апсида. Страничните кораби са разделени от централния с колонади от по четири дървени колони. Таванът на наоса има дървена обшивка, като този на централния кораб е полуцилиндричен, а на страничните – плосък. Сградата има масивен каменен градеж. На фасадата под покрива има широк корниз, начупен на западната фасада в трилобна фасада. От запад и север са оставени две врати, с каменни рамки и релефи по тях.

Вътрешността на храма не е изписана със стенописи. Иконостасът е обикновена изработка – дъсчен, но за сметка на това голяма стойност имат иконостасните икони и дърворезбената венчилка отгоре. Иконите от царския ред, които най-вероятно са дело на самоковския зограф Никола Ив. Образописов, са: „Св. Георги“, „Св. Архангел Михаил“ (храмовата), „Св. Богородица“, „Христос“, „Иван Кръстител“, „Св.св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“. На иконата „Христос“ се чете надписът: „Ктиторъ Христо, Стоица УзУнъ МарIА, Стоанка 1863.“ На северния проскинитарий е поставена великолепната икона „Живоносен източник“, отличаваща се с богато колоритно разнообразие.



Източници:
1. Захариев, Йордан– Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.
2. Василиев, Асен. Към проучванията на изобразителните изкуства в Кюстендилско. Сборник „Кюстендил и Кюстендилско“, София, 1973 г., с.307.