Ансамбълът на гробищната църква-костница "Въведение Богородично" се намира южно от основния комплекс на Рилския манастир, непосредствено до Рилска река.
Тук, още от средновековието са намирали вечен покой всички братя на Рилската монашеска общност. Църквата "Въведение Богородично" е построена специално за погребални ритуали, около нея са разположени гробовете на монасите, а в костницата, поместена в самата църковна постройка, се съхраняват костите, след като бъдат извадени от гробовете. Изграждането на риломанастирската гробищна църква обхваща три строителни етапа:
Първият строителен етап, датира вероятно от ХІV в. Според хронистите на манастира: Йеротей, х. Агапий и Неофит Рилски, през 1795 г. с "иждивението" на самоковския митрополит Филотей - "била съградена из основи църквата при гробищата". Твърде вероятно е строежът да повтаря точно средновековната църква-костница, върху чиито основи стъпва. Долният етаж на днес съществуващата църковна сграда представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, а горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни, и двете помещения са покрити с полуцилиндрични каменни сводове.
През втория етап на строителство към църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния - с паянтови. Така пред входа на църквата и костницата се образуват дълбоки преддверия, а встрани от тях има по две помещения, в които вероятно са бивали подготвяни телата на починалите за опело.Тази част на строежа датира от края на XVIII или началото на XIX в.
През третия етап, от запад, пред монашеските килии е изградена открита галерия с дървени колони, която е била свързана с обиколната галерия на двора от север и изток и е осигурявала връзка с двуетажната жилищна постройка в западния край на парцела. От юг гробището е било оградено със зид, като достъпът до него е бил от изток и през две врати на южния зид.
Църквата е изписана в 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей, това се вижда от надписът в нартиката. Стенописите са дело на добре школуван зограф и носят белезите на атонската живописна школа.
Върху източната стена на откритото преддверие (външно лице на западната стена на наоса) е поместен един, дотогава необичаен, но станал впоследствие често срещан през Възраждането сюжет -  "Архангел Михаил взема душата на грешника". Макар и канонът да е спазен, декоративната програма в наоса е доста опростена. В апсидата е изобразен "Христос Велик архиерей" и традиционните фигури на четиримата велики църковни отци. В зенита на свода са подредени три големи изображения - в източната част "Богородица Оранта (Богородица на знамението)",в елипсовидно сияние, в центъра - Бог Саваот (Господ на силите), и в западната част - "Архангел на Великия съвет". По стените изображенията са в два пояса: в горния ред - композиции със сюжети от Великите празници, Страданията, живота на Богородица; в долния регистър в естествена величина са изобразени светци (воини, лечители, християнски и атонски монаси) - св. св. Авксентий, Евстратий, Орест, Викентий, Виктор, Прокопий, Нестор, Димитрий, Георгий и др. Впечатление прави, че ореолите на светцита са релефни-гипсови и позлатени.
В иконографската програма на стенописите, наред със задължителните по традиция сцени, има най-вече изображения, свързани с живота на Божията майка. Като цяло художественият ансамбъл е цялостен, отличава се с високо качество и се нарежда между най-добрите образци на църковната живопис от ХVІІІ век.
Съществуващият днес иконостас е от ХІХ век, но в него е имало вмъкнати и по-стари части, познати само от една снимка от началото на ХХ век. Старият иконостас е бил от орехово дърво със "ситна резба", а иконите му дело на майстори от Самоковската школа.
През периода 1964-1965 година е завършено почистването и стабилизирането на стенописите от 1795 г. от група реставратори под ръководството на художника-реставратор Драгомир Пешев. Няколко години преди това църковната сграда е конструктивно укрепена.
През 1993 г. е направено пълно архитектурно заснемане на църквата от сътрудници на Института по изкуствознание, но за съжаление оградният зид тогава е бил почти изчезнал, а жилищната постройка е била пред рухване.
Днес ансамбълът на гробищната църква на манастира е изгубил голяма част от елементите си. Галерията от север е изчезнала, изчезнала е и по-голямата част от оградния зид. От жилищната сграда, която до преди 30 години все още би могла да бъде възстановена с неголямо усилие, днес е останала малка част. Като цяло - комплексът външно е реставриран, с изключение на вътрешността на църквата, където стенописите се нуждаят от консервация.

Използвана литература:
1.Енчев-Видю,Ив. - Из църквите около Рилския манастир, ИАИ, т.VI,1930 г., стр.290-291
2.Коева,Маргарита - Една културна ценност предадена на забвение-анасамбълът на гробищната църква на Рилския манастир, Електронно списание LiterNet, 03.08.2010 г.