ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Никола" - с. Тополница
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Тополница
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската църква "Св. Никола" се намира недалеч от центъра на село Тополница.

История:
От изписаната година в източния дял на северната стена на черквата се разбира, че тя е изградена през 1856 г. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена).
Предполага се, че строител на храма е бил майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Вероятността в правдоподобността на последното предположение е голяма, тъй като архитектурата на тополничанската църква е много близка с тази на други църкви ( "Св. Петка" в гр. Трън, "Св. Богородица" в гр. Бобошево и др.), за които със сигурноста се знае, че са строени от майстор Миленко. Средствата за строежа и украсата на църквата са били набавени чрез дарения на тополничани и от различни занаятчийски еснафи от Дупница.
Първата живописна украса на храма е изпълнена през 1872 г., а останалите и повечето стенописи са от 1883 г.
Църква е ремонтирана през 70-те години на XX в., когато е укрепена с бетонни трегери, а каменното подово покритие е било сменено с душаме.

Архитектура:
В архитектурно отношение храмът представлява еднокорабна, триапсидна постройка с открита нартика от запад. Трите апсиди на източната стена отвън са тристенни, а отвътре полукръгли. Сводът е полуцилиндричен, покрит отгоре с двускатен покрив с цигли. Църквата има по един вход от северната и западната стана, които са рамкирани каменни блокове (пясъчник). Вътрешносто пространство се осветява от три прозореца на северната и четири на южната стена. Здравият градеж на църквата е от обработени и ломени камъни споени с хоросан, като има и по няколко реда тухли.
Фасадата е разннообразена с аркирани ниши - две от тях са слепи (над входовете), а в останалите са поместени прозорците. Изключително въздействаща част от фасадната декорация е живописно украсеният корниз, който опасва цялата сграда и следва извивките на свода. Над централната апсида източната стена е обогатена и с една розета с формата на кръст.

Изобразително изкуство:
Цялата вътрешност на храм, както и външната западна стена, е покрита със стенописи. Изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания.
Стенописите в олтарното пространство не се различават от стандартните за други подобни от този период. В конхата на апсидата е поместено изображение на св. Богородица Оранта с Христос Емануил в медальон (Богородица Ширшая Небес). В централната аписида отдолу според традицията е представена композицията “Поклонение на евхаристийната жертва” със светите отци–литургисти, които са разположени отляво на дясно, както следва: св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Атанасий Александрийски. В нишата на прозореца е поместено всевиждащото Божие око и два ангела. В проскомидийната ниша е изображението на “Свалянето на Христос от кръста” (Матей 27:57-66; Марк 15: 42-47; Лука 23:50-56; Йоан 19:38-42). Този стенопис е от 1872 г. той предхожда с 11 години останалите стенописи в храма. Това изображение се различава стилово от другите стенописи в храма, то не е изработено от зографите, автори на останалите стенописи в храма. В нишата на дяконикона е представен “Иисус Христос – Добрият пастир” (Иоан. 10:1-21) с гега и агне в ръцете си. На стената между апсидата и протезисната ниша е представен св. първомъченик и архидякон Стефан, а между и апсидата и нишата в дяконикона е представен дякон Прохор. Във втория регистър е разгърната композицията “Причастието на Апостолите”. В третия регистър на източната стена се представени следните сцени: “Христос изгонва търговците от храма”, “Иуда приема сребърниците”, “Тайната вечеря” и “Гостоприемството на Авраам” (Старозаветна Троица). В четвъртия регистър има изображение на Новозаветната троица. На северната и южната стена има и по една сляпа ниша. В нишата на северната стена е изобразено “Христос умива нозете на апостолите”, а в нишата на южната стена, която е достига пода на храма има изображение на “Притчата за митаря и фарисея”. Изображението над ниша на южната стена е унищожено и на негово място в по късно време е добавен прозорец. Над прозореца е съхранено изображение на “Неопалимата къпина”, а над него изображение което е повредено при укрепването на храма. В петият регистър е поместено изображение на “Каин убива Авел”. Над нишата на северната стена има четири сцени: “Ноевият ковчег”, “Бог–Отец се явява на Авраам и Сара”. В следващият регистър е изобразена “Жертвоприношението на Авраам” (изображението не е запазено, идентификацията е по надписа). Над тях е представена старозаветната сцена “Жертвоприношението на Каин и Авел”.
Северната, южната и западната стена са разделени на няколко цикли (пояса) с библейски сцени, като в най-долният канонично са представени светците. Най-високият регистър започва с “Благовещение” и продължава с “Упреците на Йосиф към Мария”, “Срещата на Мария с Елисавета”, “Мария на съд при Анна” или “Влъхвите при Ирод”, “Рождество Христово”, “Поклонение на влъхвите”, “Сретение Господне”, “Бягство в Египет” на западната стена на емпория “Избиване на младенците”, “Христос сред книжниците в храма”, “Кръщение Христово”. Цикълът продължава на северната стена със сцената “Христос призовава учениците си”, “Сватбата в Кана Галилейска”, “Срещата на Христос с Никодим”, “Срещата на Христос със самарянката”, за следващата сцена има две хипотези: “Христос укротява бурята в морето" („Явяването му пред учениците в Галилейското море”); “Явяване на учениците при Тевериадското море”, след нея е “Възкресение Христово” сцената е от цикъла на “Страстите Христови”.
Третият регистър е зает с цикъла на “Страстите Христови”: “Предателството на Иуда”, “Съдът на Анна и Каяфа”, “Самоубийството на Иуда”, “Съдът на цар Ирод Антипа”, “Отричане на св. ап. Петър”, “Съдът на Пилат”. Цикълът продължава на северната страна с “Умиване на ръцете”, “Поругание Христово”, “Бичуване”, “Качване на кръста”, “Разпятие Христово” и “Сваляне от кръста”. Под цикъла на “Страстите Христови” отново са разположени сцени от Христологичният цикъл, започващ с “Изцелението на слепия по рождение”. След колоната цикълът продължава с “Възкресяването на Лазар” и “Вход Господен в Йерусалим”. Стенописите на северната стена продължават с “Възнесение Христово”, “Неверието на св. апостол Тома”, “Явяването пред жените мироносци”, “Христос с Лука и Клеопа”, “Чудото с явяването на Христос пред Апостолите” (“Пътят за Емаус”). Между тези сцени има няколко, които рядко биват визуализирани: “Упреците на св. Йосиф към Мария”, “Срещата на Мария с Елисавета”, “Срещата Христос със самарянката” и “Явяването пред двамата ученици по пътя за Емаус”.
В най-долният регистър според традицията се разполагат образите на отделни светци. Южната стена в Тополнишкият храм е запазена за светците-войни, като започва с изображение на Св. Георги в цял ръст. Из между тези изображения има група светци, която според  А. Василиев има за цел "да подтиква и разпалва националното чувство, да се подсили и крепи вярата и мощта на българщината”. На тях е отделено специално място в иконографската програма, където се срещат най-много нововъведения. Тук се включени обширна галерия от български патриарси, царе и мъченици. Зографите, работили в село Тополница, се придържат към възрожденската традиция за “задължителното” изобразяване на двамата братя - Св. Св. Кирил и Методий. Един интересен образ на светец е този на св. Никодим. Според руския църковен историк архиепископ Филарет Черниговски св. Никодим е албански славянин (македонски българин), който приел мохамеданската вяра . След като отишъл да търси един от синовете си, който се бил укрил на Света Гора, се покаял и приел мъченическа смърт, за да изкупи предишния си грях. Св. Никодим е изключително популярен сред българското население през Възраждането. Св. Никодим е облечен с национална носия, в която са спазени и най-малките подробности при украсата и традиционния начина на обличане. Непосредствено до св. Никодим е изобразен ликът на св. Злата Златинска, известна сред населението повече като Мъгленска, която също е сред най-популярните български светици, особено почитана в този регион. Тя също като св. Никодим е живяла през XVIII век. Външната ѝ красота е станала повод да получи множество страдания и мъки. Прави впечатление и рядко срещащата се светица Васа Софийска. Тук е изобразен и св. Георги Нови Софийски/Кратовски, новомъченик, роден в Кратово 1496 загинал на 11 февруари 1515 г. в София. Интересно е и изображението на един от най-почитаните руски светци Александър Невски. Едно от най-интересните в храма е на св. Йоан Шишман, цар болгарский. Добре запазени са образите и имената на други двама монарси - св. цар Стефан Дечански (сръбски крал) и св. цар Петър (един от рядко срещаните в стенописната украса). На една от колоните е изобразен женски образ в народна носия. Името и тук не може да бъде прочетено, но ясно се чете епитетът към него – “неврокопска”.
По зенита на свода от изток на запад са изобразени с медальони както следва: Бог-Отец (Саваоот), св. Богородица - господарка на ангелите, Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител (Предтеча) и патрона на храма - св. Никола (над емпорията).
В нартекса (притвора) над вратата, в ниша е изобразен патронът на храма св. Никола. От северната страна е представен “Страшният съд”, а от южната “Митарствата на Душата”. Композициите от притвора в село Тополница са доста повредени и избелели. Причини за това са дългото им излагане на преки атмосферни влияния, както и строителната дейност при изграждане на дървената конструкция на притвора.
Стенописната украса храма се отличава с изключително богатата си и оригинална иконографска програма. Макар и да отстъпват в качествено отношение на най-големите за Възраждането произведения (Захарий Зограф), фреските си имат своите високи достояния, които се изразяват в богатия колорит, добрата композиция и майсторски придадената живост на образите.
От стила на изписване и по някои специфични изображения се разбира, че храмът "Св. Никола" в с. Тополница е изрисуван от групата зографи украсили църквата "Св. Георги" в Сапарева баня и "Св. Димитър" в с. Тешово.

Не по-малко ценен от стенописите е и прекрасният дърворезбен иконостас на храма. От него са запазени оригиналните икони, някои от които от 60-те години на XX век. Иконостасът и иконите са изцяло реставрирани.

Понастоящем храмът "Св. Никола" се намира в добро конструктивно състояние. Но не така обаче стои въпроса със стенописите, дългите години през които е прониквала влага е увредила значителна част от тях, особено тези на свода. Стенописите има крещяща нужда от реставрация!

Източници:
1. Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290;
2. Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"