Възрожденската църква "Св. Никола" се намира недалеч от центъра на село Тополница.

История:
От изписаната година в източния дял на северната стена на черквата се разбира, че тя е изградена през 1856 г. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена).
Предполага се, че строител на храма е бил майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Вероятността в правдоподобността на последното предположение е голяма, тъй като архитектурата на тополничанската църква е много близка с тази на други църкви ( "Св. Петка" в гр. Трън, "Св. Богородица" в гр. Бобошево и др.), за които със сигурноста се знае, че са строени от майстор Миленко. Средствата за строежа и украсата на църквата са били набавени чрез дарения на тополничани и от различни занаятчийски еснафи от Дупница.
Първата живописна украса на храма е изпълнена през 1872 г., а останалите и повечето стенописи са от 1883 г.
Църква е ремонтирана през 70-те години на XX в., когато е укрепена с бетонни трегери, а каменното подово покритие е било сменено с душаме.

Архитектура:
В архитектурно отношение храмът представлява еднокорабна, триапсидна постройка с открита нартика от запад. Трите апсиди на източната стена отвън са тристенни, а отвътре полукръгли. Сводът е полуцилиндричен, покрит отгоре с двускатен покрив с цигли. Църквата има по един вход от северната и западната стана, които са рамкирани каменни блокове (пясъчник). Вътрешносто пространство се осветява от три прозореца на северната и четири на южната стена. Здравият градеж на църквата е от обработени и ломени камъни споени с хоросан, като има и по няколко реда тухли.
Фасадата е разннообразена с аркирани ниши - две от тях са слепи (над входовете), а в останалите са поместени прозорците. Изключително въздействаща част от фасадната декорация е живописно украсеният корниз, който опасва цялата сграда и следва извивките на свода. Над централната апсида източната стена е обогатена и с една розета с формата на кръст.

Изобразително изкуство:
Цялата вътрешност на храм, както и външната западна стена, е покрита със стенописи. Изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания.
Стенописите в олтарното пространство не се различават от стандартните за други подобни от този период. В конхата на апсидата е поместено изображение на св. Богородица Оранта с Христос Емануил в медальон (Богородица Ширшая Небес). В централната аписида отдолу според традицията е представена композицията “Поклонение на евхаристийната жертва” със светите отци–литургисти, които са разположени отляво на дясно, както следва: св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Атанасий Александрийски. В нишата на прозореца е поместено всевиждащото Божие око и два ангела. В проскомидийната ниша е изображението на “Свалянето на Христос от кръста” (Матей 27:57-66; Марк 15: 42-47; Лука 23:50-56; Йоан 19:38-42). Този стенопис е от 1872 г. той предхожда с 11 години останалите стенописи в храма. Това изображение се различава стилово от другите стенописи в храма, то не е изработено от зографите, автори на останалите стенописи в храма. В нишата на дяконикона е представен “Иисус Христос – Добрият пастир” (Иоан. 10:1-21) с гега и агне в ръцете си. На стената между апсидата и протезисната ниша е представен св. първомъченик и архидякон Стефан, а между и апсидата и нишата в дяконикона е представен дякон Прохор. Във втория регистър е разгърната композицията “Причастието на Апостолите”. В третия регистър на източната стена се представени следните сцени: “Христос изгонва търговците от храма”, “Иуда приема сребърниците”, “Тайната вечеря” и “Гостоприемството на Авраам” (Старозаветна Троица). В четвъртия регистър има изображение на Новозаветната троица. На северната и южната стена има и по една сляпа ниша. В нишата на северната стена е изобразено “Христос умива нозете на апостолите”, а в нишата на южната стена, която е достига пода на храма има изображение на “Притчата за митаря и фарисея”. Изображението над ниша на южната стена е унищожено и на негово място в по късно време е добавен прозорец. Над прозореца е съхранено изображение на “Неопалимата къпина”, а над него изображение което е повредено при укрепването на храма. В петият регистър е поместено изображение на “Каин убива Авел”. Над нишата на северната стена има четири сцени: “Ноевият ковчег”, “Бог–Отец се явява на Авраам и Сара”. В следващият регистър е изобразена “Жертвоприношението на Авраам” (изображението не е запазено, идентификацията е по надписа). Над тях е представена старозаветната сцена “Жертвоприношението на Каин и Авел”.
Северната, южната и западната стена са разделени на няколко цикли (пояса) с библейски сцени, като в най-долният канонично са представени светците. Най-високият регистър започва с “Благовещение” и продължава с “Упреците на Йосиф към Мария”, “Срещата на Мария с Елисавета”, “Мария на съд при Анна” или “Влъхвите при Ирод”, “Рождество Христово”, “Поклонение на влъхвите”, “Сретение Господне”, “Бягство в Египет” на западната стена на емпория “Избиване на младенците”, “Христос сред книжниците в храма”, “Кръщение Христово”. Цикълът продължава на северната стена със сцената “Христос призовава учениците си”, “Сватбата в Кана Галилейска”, “Срещата на Христос с Никодим”, “Срещата на Христос със самарянката”, за следващата сцена има две хипотези: “Христос укротява бурята в морето" („Явяването му пред учениците в Галилейското море”); “Явяване на учениците при Тевериадското море”, след нея е “Възкресение Христово” сцената е от цикъла на “Страстите Христови”.
Третият регистър е зает с цикъла на “Страстите Христови”: “Предателството на Иуда”, “Съдът на Анна и Каяфа”, “Самоубийството на Иуда”, “Съдът на цар Ирод Антипа”, “Отричане на св. ап. Петър”, “Съдът на Пилат”. Цикълът продължава на северната страна с “Умиване на ръцете”, “Поругание Христово”, “Бичуване”, “Качване на кръста”, “Разпятие Христово” и “Сваляне от кръста”. Под цикъла на “Страстите Христови” отново са разположени сцени от Христологичният цикъл, започващ с “Изцелението на слепия по рождение”. След колоната цикълът продължава с “Възкресяването на Лазар” и “Вход Господен в Йерусалим”. Стенописите на северната стена продължават с “Възнесение Христово”, “Неверието на св. апостол Тома”, “Явяването пред жените мироносци”, “Христос с Лука и Клеопа”, “Чудото с явяването на Христос пред Апостолите” (“Пътят за Емаус”). Между тези сцени има няколко, които рядко биват визуализирани: “Упреците на св. Йосиф към Мария”, “Срещата на Мария с Елисавета”, “Срещата Христос със самарянката” и “Явяването пред двамата ученици по пътя за Емаус”.
В най-долният регистър според традицията се разполагат образите на отделни светци. Южната стена в Тополнишкият храм е запазена за светците-войни, като започва с изображение на Св. Георги в цял ръст. Из между тези изображения има група светци, която според  А. Василиев има за цел "да подтиква и разпалва националното чувство, да се подсили и крепи вярата и мощта на българщината”. На тях е отделено специално място в иконографската програма, където се срещат най-много нововъведения. Тук се включени обширна галерия от български патриарси, царе и мъченици. Зографите, работили в село Тополница, се придържат към възрожденската традиция за “задължителното” изобразяване на двамата братя - Св. Св. Кирил и Методий. Един интересен образ на светец е този на св. Никодим. Според руския църковен историк архиепископ Филарет Черниговски св. Никодим е албански славянин (македонски българин), който приел мохамеданската вяра . След като отишъл да търси един от синовете си, който се бил укрил на Света Гора, се покаял и приел мъченическа смърт, за да изкупи предишния си грях. Св. Никодим е изключително популярен сред българското население през Възраждането. Св. Никодим е облечен с национална носия, в която са спазени и най-малките подробности при украсата и традиционния начина на обличане. Непосредствено до св. Никодим е изобразен ликът на св. Злата Златинска, известна сред населението повече като Мъгленска, която също е сред най-популярните български светици, особено почитана в този регион. Тя също като св. Никодим е живяла през XVIII век. Външната ѝ красота е станала повод да получи множество страдания и мъки. Прави впечатление и рядко срещащата се светица Васа Софийска. Тук е изобразен и св. Георги Нови Софийски/Кратовски, новомъченик, роден в Кратово 1496 загинал на 11 февруари 1515 г. в София. Интересно е и изображението на един от най-почитаните руски светци Александър Невски. Едно от най-интересните в храма е на св. Йоан Шишман, цар болгарский. Добре запазени са образите и имената на други двама монарси - св. цар Стефан Дечански (сръбски крал) и св. цар Петър (един от рядко срещаните в стенописната украса). На една от колоните е изобразен женски образ в народна носия. Името и тук не може да бъде прочетено, но ясно се чете епитетът към него – “неврокопска”.
По зенита на свода от изток на запад са изобразени с медальони както следва: Бог-Отец (Саваоот), св. Богородица - господарка на ангелите, Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител (Предтеча) и патрона на храма - св. Никола (над емпорията).
В нартекса (притвора) над вратата, в ниша е изобразен патронът на храма св. Никола. От северната страна е представен “Страшният съд”, а от южната “Митарствата на Душата”. Композициите от притвора в село Тополница са доста повредени и избелели. Причини за това са дългото им излагане на преки атмосферни влияния, както и строителната дейност при изграждане на дървената конструкция на притвора.
Стенописната украса храма се отличава с изключително богатата си и оригинална иконографска програма. Макар и да отстъпват в качествено отношение на най-големите за Възраждането произведения (Захарий Зограф), фреските си имат своите високи достояния, които се изразяват в богатия колорит, добрата композиция и майсторски придадената живост на образите.
От стила на изписване и по някои специфични изображения се разбира, че храмът "Св. Никола" в с. Тополница е изрисуван от групата зографи украсили църквата "Св. Георги" в Сапарева баня и "Св. Димитър" в с. Тешово.

Не по-малко ценен от стенописите е и прекрасният дърворезбен иконостас на храма. От него са запазени оригиналните икони, някои от които от 60-те години на XX век. Иконостасът и иконите са изцяло реставрирани.

Понастоящем храмът "Св. Никола" се намира в добро конструктивно състояние. Но не така обаче стои въпроса със стенописите, дългите години през които е прониквала влага е увредила значителна част от тях, особено тези на свода. Стенописите има крещяща нужда от реставрация!

Източници:
1. Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290;
2. Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381.