Църквата "Свето Възнесение Господне" се намира в източната част на полуострова, в най-високата му част до самия морски бряг,който се откосява почти отвесно към морето.
Църквата е еднокорабна, едноапсидна с размери 17 х 7 м и височина от терена около 2,30 м. Стените ѝ дебели 0,90 м, са градени с ломен камък и големи фуги запълнени с хоросан, като два реда дървени пояси(сантрачи) опасват сградата. Покривът е четирискатен с надвесена стряха. На източната стена отвън, преди години апсидата не се забелязвала, което придавало на черквата жилищен характер. Храмът има един вход (на южната стена), а подът е на 40-50 см под нивото на терена. Църквата се е осветявала от две малки прозорчета на западната и северната стена, както и от четири пирамидални отвора към покрива. Този тип горно осветление, уникално конструктивно и архитектурно решение, се среща по-късно в някои стари къщи из Странджанско. Причина за избора му трябва да се търси в желанието да се придаде по-голяма сигурност на сградата - затваря се плътно.
Стенописи в църквата са запазени в апсидата, където се откроява изображението на "Дейсис". Прави впечатление, че образите на църковните отци от двете страни на апсидата, в стремеж на  индивидуализиране, са  изписани в чужд на византийските иконописни канони стил.
Не може да се определи кога първоначално е изградена църквата, запазен е само един паметен гръцки надпис в апсидата, където е изписана годината 1796 г., в превод надписът гласи: "Небесният свод над тебе бе направен....в годината 1796 17 ноември. Изписана бе настоящата(стенопис) чрез спомоществуванието на ..Ма Вари ..(?)..и чрез иждиванието на преблагочестивите християни в Ахтопол". Споменатата дата съвсем не говори за изграждането на самия храм, най-вероято тогава е само направено изписването на стенописите. Много е възможно църквата "Възнесение Господне" да е изградена върху основите на по-стара - средновековна.
 
Използвана литература:
1.Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.