Възрожденската черква „Въведение Богородично“ се намира в североизточния край на град Самоков, в Долната махала и заради това е известна и като „Долномахаленската църква“.

История:
Предполага се, че днешният храм е построен на мястото на малка черква от XVI в., когато градът става център на Самоковска епархия. Съществуват доказателства, че тук е имало аязмо с лековита вода и метох. През 1720 г. църквата е обновена без разрешение от турските власти. В по-късен етап (1829 – 1830 г.) тогавашните енориаши, живеещи в непосредствена близост до храма, решават да обновят сградата на черквата. През 1833 г. получават и официално разрешение – ферман, с точните размери на бъдещия храм. Черквата е изградена в настоящия си вид в съвсем кратък период от около 2 – 3 години. Строена е по-пестеливо, тъй като в Долната махала е имало по-малко християни. Самият строеж е финансиран от около 14 еснафски сдружения и отделни граждани. Много хора полагат колективно труд при строителството. Оттогава започва ново летоброене на църковната обител, грижливо отразявано в летописна книга (кондика). На 21 ноември 1834 г. (Въведение на пресвета Богородица) е избран храмовият празник, а на следващата година на 14 септември 1835 г. (Кръстовден) храмът е тържествено осветен.
Характерно за самоковската черква „Въведение Богородично“ е, че още с издигането ѝ се превръща в обединителен център на тази градска част, отличаваща се с пъстър етнически състав, с голямо количество турско население, еврейски семейства и цигани.
През Възраждането (вероятно от 1853 г.) църквата поддържа училище и библиотека с ръкописни и старопечатни книги. Първоначално школото се е помещавало в частна къща, а през 1860 г. е изградена специална сграда до черквата. Наследник на това училище е днешното ОУ „Христо Максимов”. След Освобождението към храма е издигната и камбанария.
С идването на т.нар. „демократични промени“, след като оцелява някак си в разрухата на атеистичният социалистически режим, храмът бива основно ремонтиран. През 90-те години на XX в., когато председател на настоятелството към храма е свещеноиконом Петър Стоименов (архиерейски наместник на Самоковска духовна околия), се полагат доста усилия по обновяване на външната фасада на църковната сграда. По това време (1990 г.) при храма е основан дамски хор. По-късно, при председателстването на отец Георги Николов е направен цялостен ремонт на покривната конструкция, а през първото – средата на второто десетилетие на XXI в., когато за председател е назначен свещеник Михаил Колев, усилията са съсредоточени основно върху интериора – набавяне на свещници и църковна мебел, изработени изцяло в стила на Българското възраждане; както и в реставрация на храмовия иконостас и неговите икони, дело на Димитър Зограф, един от най-ярките представители на Самоковската художествена школа.
През 2008 г. църквата получава статут на паметник на културата с национално значение.
Днес храмът е отворен всеки ден от 8,30 до 12,30 ч., като всекидневно се извършва утринно богослужение. Света литургия се отслужва в неделни и празнични дни от 8,00 ч.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение долномахаленската черква „Въведение Богородично“ представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с полуцилиндрично засводяване на централния кораб, носено от два реда измазани дървени колони. От запад има открита галерия - нартика, която опасва и част от южната стена. По-късно изградената камбанария е долепена до западната фасада. Църквата има два входа – главен от запад и от юг. Покривът е двускатен.

Най-голямо богатство от интериора на храма е неговия иконостас и особено иконостасните икони. По голяма част от тях са дело на големия Димитър Зограф (син на основоположника на Самоковската школа Христо Димитров). Забележително е, че иконите в този храм представляват изолиран случай, при който може да се наблюдава почеркът на Димитър Зограф в цялостна композиция. Иконите не са подписани, но висотата на изпълнението им и същевременно излизаща на преден план скромност, разкриват кой е техният автор. В черквата има икони и от други представители на първото поколение прочути майстори на Самоковската иконописна школа като Иван Николов Иконописец и др.
Допреди реставрацията на иконостаса, подета от отец Михаил, иконите са се намирали в окаяно състояние. Безчестници откраднали техните обкови и дори си позволили да надупчат голяма част от самите светини. Реставрацията включва укрепване и пребоядисване на иконостаса в цвят „старо злато“, както и възстановяване и освежаване на пострадалите икони.




Източници:
1. Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. София, 1913 г.
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
3. Осведомител – отец Михаил Колев