ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
Гробищната черква „Св. Никола“ - гр. Самоков
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Самоков
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Самоковска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Гробищната черква „Св. Никола“ се намира в югоизточния край на град Самоков, където до края на XIX век са се намирали градските християнски гробища.

История:
Църквата „Св. Никола” е последният изграден самоковски храм (издигната е през 1859-1861 г.). Построена е в двора на гробището, което тогава се е намирало в пределите на града. Основният камък е положен на 9 март 1859 г. За построяването ѝ са изразходвани 172 879 гроша, набавени от общите църковни приходи на града. Това става възможно след като от 1853 г. църковните сметки започват да се водят от еснафите (редовно са завеждали книги), а не само от чорбаджиите, както е било по-рано. През 1961 г. е завършен иконостасът, поставени са и иконите. Храмът е осветен тържествено още същата година, на 26 октомври (Димитровден) от архимандрит Хрисант Дойчинов - Самоковски, придружен от 12 свещеници. По това време, омразният на самоковци гръцки владика Дели Матей (Лудият Матей) вече е изгонен от Самоков и при положение, че тукашните будни граждани не допускат въдворяване на други гръцки архиереи, налагани от Фенер (Цариградската гръцка патриаршия),  митрополитската катедра в Самоков е временно оглавена от местен свещеник – българин (архим. Хрисант). Богослужението в новия храм започва да се води само на български и никога на гръцки.
Изградена със значителни размери, надхвърлящи тези на по-ранните самоковски храмове, и увенчана с три купола, отдалеч белеещи, устремени в синевата, черквата „Св. Никола“ представлява висше изражение на стремленията на самоковци към национална свобода. Превърнал се в символ на борбата за църковна независимост,  този храм остава на поколенията като величав паметник на нашето духовно възраждане.
Дворът на църквата продължава да служи за гробище до 90-те години на XIX в. Съобразно нови санитарни предписания е закрито, но с изрични решения на градския съвет в него са погребвани заслужили самоковски граждани като: д-р Антон Унтенберг (1877), Захари Хаджигюров (1892), кметовете Димитър Германски (1897) и Христо Зографски (1917), дарителят на училищата Никола Драмалиев (1930) и др. По-късно, през 50-те години на XX в., голяма част от двора е заграбен по решение на тогавашната социалистическа власт (застроена е като културен клуб на четвърти квартал). Гробовете са премахнати, като остава само този на митрополит Доситей - първият самоковски митрополит, назначен след учредяването на Екзархията, който всъщност е и последният архиерей на Самоковска епархия. При разтурянето на гробището част от надгробните плочи са прибрани в градския исторически музей (на Захари Зограф, на Християния Доспевска и др.).
При строеж на къща, намираща се зад източната ограда е бил намерен медальон с надпис „Паисий". Тази находка и бележка от кондиката на Хилендарския манастир от 3 юли 1798 г., в която се съобщава, че в Самоков е починал и погребан йеромонах хаджи Паисий, дават основание на някои местни изследователи да ги свържат с автора на История славянобългарска - Паисий Хилендарски. Едни по-задълбочени проучвания в тази насока биха могли да хвърлят повече светлина върху все още открития въпрос за родното място и гробът на първия ни възрожденец. Въпреки че съществен превес в отдавна възникналия спор за родното място (между Банско, Кралев дол и Доспей) има кралевдолската версия, която се обляга на твърде правдоподобни доводи.
В последно време (второто десетилетие на XXI в.) на храма и прилежащата му територия е наложена социализация в дългосрочен план с цел съхраняване на колективната памет. Първи стъпки са направени с поставяне паметна плоча на почивалите в някогашното гробище видни самоковци. Освен това, от източната страна на храма, до гроба на митрополит Доситей, е издигнат символичен надгробен паметник на Паисий Хилендарски, по повод 250-годишнината от написването на История славянобългарска. Без да има неподлежащи на съмнение доказателства, както за родното място, така и за гроба на Паисий, този акт изцяло почива на местни патриотични пориви. За сега със сигурност се знае, че първият ни възрожденец е родом от Самоковска епархия, както и че, през приетата година на неговото раждане (1722 г.) и десетилетия след това, Банско все още не влиза в обхвата на въпросната епархия.


Архитектура и изкуство:
Църквата „Св. Нокола“ е еднокорабна, едноапсида с приблизителни размери на наоса 17 х 8,5 м. Вътрешното пространство е много високо. Над него има три купола – средният, от които е по-висок. По-късно към наоса от запад е прибавено открито паянтово преддверие (нартика) и камбанария над него. Сградата е снабдена с два входа – западен и северен, като над северния  има външен аркаден портик. Църквата е с двуетажна емпория, а покритието имитира сегментен свод.
Фасадата е раздвижена със слепи арки, в които са поместени прозорците (по пет на надлъжните стени) и с по три розети на западната и източната стена. Добро впечатление прави подпокривния корниз, красиво декориран с живописни орнаменти. Интересен детайл на източната фасада е корнизът над апсидата, на който има каменни изображения на птици и глави, наподобяващи фигурите на змейове от иконостаса на Митрополитската църква в същия град.

Вътрешността на храма не може да се похвали с богата стенописна украса. Стенописи има в зенита на куполите, в проскомидийната ниша в олтара (дело на Захарий поп Радойков, 1864 г.) и върху парапета на втория балкон от емпорията, в които са включени евангелски сцени. Стенописни изображения (на Св. Николай Мирликийски) има и  отвън - в нишите над двата входа.
Иконите на иконостаса са дело на няколко изтъкнати самоковски зографи от Възраждането. Повечето от тях са изписани в 1862 г. от талантливия художник Никола Доспевски („Св. Иван Рилски“, „Св. Георги и Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Иисус Христос“, „Св. Никола“ (с ризница), „Св.Св. Кирил и Методий“). Забележителни са два идентични надписа върху царските икони на Богородица и Христос, дарени от Никола и брат му Иван в памет на починалите им родители Димитър Зограф и Християния: „Сꙋщата икона оставила за своѧ памѧтъ покоинната ХрїстїнIа, сꙋпрꙋгата на Димитрїй Хрїстовїчъ иконописецъ, за памѧтъ и на родительїте си. Писали нейните синове братїа НiколакI и Jованчо 1862 Самоковъ“.



Източници:
1. Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. София, 1913 г.
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
3. Невена Митрева (Исторически музей - Самоков)

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"