ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Неделя - Огняна" - гр. Стрелча
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пазарджик
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Стрелча
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Панагюрска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: Несъществуваща
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската черква „Св. Неделя“, наричана още „Огняна“ или „Топла“, се е намирала на мястото на Паметника на антифашистите в центъра на град Стрелча. Разрушена е през 1969 г.

История:
Тази старинна и емблематична за Стрелча черква има изключително интересна и вълнуваща история. Изградена е през 1878 г. на мястото на по-стар храм - „Св. Неделя“, който заедно с още три стрелчански храма („Св. Теодор Тирон“, „Св. Константин" и „Св. Богородица") е изгорен от кърджалии през 1812 г. Споменът за тях е запазен с подробности сред местното население. Така например черквата „Св. Теодор Тирон“ се е намирала на мястото на сегашния площад пред банята. Църковното място, на площ от 4 ара, се водело доскоро в регистрите на селската община. Днес по-голяма част от него е включена в площада. Всяка година от незапомнени времена на Тодоровден на това място се е отслужвала църковна служба, за спомен на изгорената черква.
Особени заслуги за съхраняването на народната памет има стрелчанката баба Лука Петко Рашкова, по мъж Гелеменова, починала на 112-годишна възраст на 14 септември 1905 г. Един от нейните правнуци - Владимир Ив. Тошков имал културния навик да записва в нарочна тетрадка - дневник всичко видено, чуто и научено от по-стари хора, и от неговата паметлива и грамотна прабаба, преживяла пет поколения. В тези записи, които не са публикувани, е отбелязано, че баба Лука е била родена на 6 януари 1794 г. „когато за първи път дошли кърджалиите в Стрелча". Баща ѝ бил клисар в църквата „Св. Теодор Тирон", при която живеел и монахът Никодим - „много учен човек, който дошъл от Света Гора с два сандъка от чемширено дърво пълни с книги" (вероятно светогорски изповедник или таксидиот). Той ограмотил децата на клисаря - Рашко и Лука, която подготвял за монахиня. Според баба Лука (дъщерята на клисаря), когато кърджалиите нападнали Стрелча в 1812 г, те ограбили трите църкви в селото: „Св. Неделя Огняна", „Св. Теодор" и „Св. Константин", а след това ги и запалили.
Отново по спомени на столетницата, около 1660 г. в Стрелча било усетено силно земетресение, при което намиралия се до нея минерален извор пресъхнал. Преданието разказва, че по-късно на това място била издигната черквата „Св. Неделя", наречена „Топла" или „Огнена", във връзка с топлата вода.
Може да се допусне, че след като турци - колонисти се заселили в Стрелча (настаняват се около минералните извори), те са изградили баня (хамам) при един от лековитите извори. Твърде е възможно самата банска сграда да е била преустроена в храм (черквата „Св. Неделя"), посветен на името на по-стар, какъвто според преданията е превърнатият в джамия старинен храм „Св. Неделя", строен в предосманско време. Последният бил един от седемте, съществували някога в Стрелча. Легендата разправя, че след османското нашествие някой си турски властелин се произнесъл: „Йеди клисе вар, бир джами оладжак! - Седем църкви има, едната джамия да стане!". Тогава църквата „Св. Неделя" била превърната в джамия . Тази джамия била разрушена веднага след влизането на руските освободителни войски в Стрелча (1 януари 1878 г). Единствен спомен от нея е намерен камък с турски надпис, вероятно надгробен, предаден на местния музей от Вл. Ив. Тошков и Мильо Такучев. До не много отдавна основите и подовата настилка на джамията личали на улицата.
Възстановяването на черквата „Св. Неделя – Огняна“ започва в първите дни след влизането на освободителни руски войски в Стрелча (31 януари 1877 г.). Във възраждането на храма участват всички жители на селото, при положение, че още не са си изградили домове и осигурили покрив на децата си (отначало живеят в землянки и дървени бараки). Тази черква е първата сграда, възкръснала из пепелта на опожареното селище след Априлското въстание от 1876 г. В спомена си за ония дни местната жителка Мария Панчова Делова казва: "И казале тугава най-напред ша си направим една черкова, божи дом. И тугава почнале на гръб кой дръво, кой камик са задевале, та си направиле черковата".
Благодарение на доброволния труд и дарения на благочестивите християни храмът е завършен само за два месеца, и то през зимата. На източната стена откъм площада е имало вградена малка възпоменателна плоча с надпис, че е построена на 3 март 1878 г. Какво силно религиозно чувство, каква вяра, каква сила в онова време, в бедствено положение, са имали стрелчани, за да направят Божия си дом за толкова кратко време....
В новопостроената черква се съхранява за нов живот спасената от населението църковна утвар и от другите изгорени храмове - икони, религиозна книжнина, свещници и др.
Храмът „Св. Неделя" е осветен от „Негово Преосвещенство г.г. Гервасия, Епископ Левкийскаго в лето Господне 1882 май 9-ти и тури святи мощи в светия престол от светаго свещеномученика Елевтерия и от светаго великомученика Прокопия и от велико-мученика Панталеймона.“, както е упоменато в едно напрестолно евангелие от 1785 г.
С тържественото полагане в олтара за вечни времена на част от светите мощи храмът придобива официално статута на Света обител от общохристиянско и национално значение, ведно с прилежащото към него „аязмо", популярно и днес сред населението като „Топлата чешма".
През 1882 г., при освещаването на черквата, за да се задоволят нуждите на населението от училищна сграда, всичките средства, които събрало църковното настоятелство, били дадени за построяването на първата училищна сграда, която след това е служила за прогимназия и за кино.

По нареждане на местни функционери от БКП черквата „Св.  Неделя" е съборена по един вандалски начин през нощта на 11 септември 1969 г. Тогавашният свещеник Иван Ст. Караиванов с неимоверни усилия едва успява да прибере най-ценното от храма. Така, този знаменит паметник – символ единението и духовния подем на стрелчани, бива порутен и осквернен от потомците на тези, които са го строили. От тогава тежкият грях тегне като зла прокоба над местното население. След страшното злодеяние има много смъртни случаи на млади хора от Стрелча. На мястото на черквата  е издигнат паметник на антифашистите, по проект на  сръбския склуптор Джоки Радивоевич.
Обнадеждаващо е, че през последните години се работи по идеята за възстановяването на храма. На 3 март 2008 г. Негово високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай освещава мястото, на което ще бъде възстановена черквата ,,Св. В. М. Неделя Огняна", прави първата копка и поставя крайъгълния камък. В църковния ритуал участват представители от Панагюрска духовна околия - 12 свещеника и 7 семинаристи. Тогава архиереят се обръща пред събралото се мнозинство с думите: „И нека построим църквата час по-скоро, за да екне отново славословещият Бога ек на камбаната, да се разнесе тържествено из цялото землище и да нахлуе живо в душите на хората, да ги разведри и обнадежди.“


Архитектура и изкуство:
За архитектурата и вътрешното оформление на някогашната черква „Св. Неделя“ научаваме от последния свещенослужител в храма - свещеник Иван Стоянов Караиванов, който дава следното описание:
„По архитектурен строеж църквата „Св. В. М. Неделя" отвън е един правоъгълник без апсида, без кубе, иззидана цялата от камък и с обикновен покрив. Построена е на площ от 120 кв.м. От западната страна и част от южната е поставен до нея плътно навес, който покрива двете входни врати, намиращи се от тези страни. Върху западния навес е поставена дървена камбанария, която е скорушна. Има една камбана. Изработена е в Пловдив от Благо Ив. Велеганов. Вътре е трикорабна, разделена е от по три дървени стълба обикновени, изработени кръгли, от които два са олтарни. Крайните кораби са по-ниски, а средният е по-висок. И на трите кораба таваните са дъсчени, като на средния има поставена украса като плетеница от летвички - форма на квадрат. От страничните кораби струи доста светлина и църквата е светла. Особена вътрешна разукраса няма. Всичко в нея е направено простичко и семпло. Иконостасът е плосък от обикновени дъски. Той е пълен с три реда икони. Върху тайната вечеря е поставено Разпятието с предстоящите. Няма стенопис. Архиерейският трон е също простичко изработен от обикновени дъски. Големите икони и обруса на иконостаса са от 1878 г, работени от зографа Иван С. Зограф, които художникът Мильо Балтов около 1930 г. освежил. Останалите икони са работени пак същото време, но от кого не се вижда по тях.“

В храма се пазело едно разпятие, за което се предполага, че е останало от старата черква „Св. Неделя" (тази, която е разрушена от кърджалиите). По предание се знае, че този кръст е бил разсечен от кърджалиите на три парчета и хвърлен в огъня (по него имало следи от обгаряне), но благочестиви християни веднага го взели, запазили и след това възстановили и предали в църквата. Имало и два ковани свещника,  изработени от майстор Спас Т. Ковачев в 1904 г.
През 1938 г. черковният двор е обграден с каменна зидария.



Източници:
1. Градски исторически музей Стрелча.
2. Бойчев, Янко. Стрелча. IV-то издание, Пазарджик, 2006 г.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"