Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в северната част на село Драговищица, в центъра на някогашното село Ямборано, което след обединението със съседното Перивол образуват днешното селище.

Черквата е изградена през 1859 г., със средствата и доброволния труд на ямборичани. За построяването на храма е искано разрешение от турските власти, за което трима мъже от селото с коне ходили в Цариград. От Високата порта разрешили, но поставили условие храмът да не е по-висок от конник, качен на кон, заради което хитрите ямборчани намерили общинско место почти метър под нивото на пътя, за да построят нормално висока църква по християнските канони.
Храмът е зграден от майстор „устбаши Николая“, според надпис на източната фасада над апсидата: „.... 1859 ꙋсти баши Никѡлца.... и Стоянъ...“.
Няколко години преди Освобождението (1878 г.) в черковния двор е построена училищна сграда, от която днес няма и помен.

В архитектурно отношение черквата е еднокорабна, адноапсидна, с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Вътрешните ѝ размери са: 6,5 м ширина, 15 м дължина и 7,2 м височина, при дебелина на стените 1,10 м. Градежът е от добре обработени камъни, живописно подредени с широки варови фуги. Подпокривният фриз е от бигор и има холкерна форма. Храмът има два входа – от запад и юг, с патронни ниши над тях, като в тази над южния вход е изобразен патронът - „Успение на Пресвета Богородица“. Вътрешното пространство се осветява с шест прозореца, поместени по три на двете надлъжни стени и два по-малки на западната стена.
Въпреки опростения си план, църквата удивлява с хармоничните си пространствени пропорции, чрез които във вътрешността е постигнато особено естетическо въздействие. То е нарушено отчасти от дървени обтегачи между напречните арки на свода (по-късно са поставени и метални обтегачи), и от дървена емпория (балкон, служил за църковния хор или женско отделение), разположена в западната част наоса.

Интериорът на храма е обогатен със стенописи, поместени върху средната част на свода. В дъгите на свода са изобразени евангелски сцени, а в неговия зенит „Христос Вседържител“, всичките изписани през 1881 г. За вътрешно пространственото оформление допринасят красив иконостас, владишки трон и  проскинитарий. Иконостасът е обикновен – дъсчен, което не бие толкова на очи, благодарение на изкусно дърворезбените царски двери и венчилка, и особено на иконите. В царските двери са поместени два по-големи медальона, а под тях по два по-малки, всичките оформени и рамкирани с профилирана рамка и огърлица от растителни мотиви. Орнаментът е съставен от удължени назъбени листа, розетки и птици. В горната си част крилата завършват с глави на птици, държащи грозд. Резбата е оцветена със златна боя. В останалата част на иконостаса има изрисуван орнамент, близък по мотиви на резбарския.
Иконите от царския и апостолския ред, някои от които датирани към 1863 г., са дело на неизвестен зограф. На иконата на Св. Георги е написано: „Помѧни Гди Гѡге Чудило от село Ꙗмборано, м : ф, 20 1863.“ Иконата „Възнесение Господне“, която е изискана художествено и технически издържана, носи надписа: „ Помѧни Гди раба твоегѡ Спасе Колеф от село Ѩмборано м ап, 8. 1863.“
От самия рисунък се проличава, че неизвестният майстор на иконите е добър художник, чувствува колорита и постига сложно хармониране на тоновете. Той еднакво се е справил както с оформянето на големите олтарни икони, така и с малките целувателни и апостолски икони. Проявил е и забележителна дарба на миниатюрист.

Днес черквата се намира в бедствено положение. Напредва пукнатина по цялото продължение на западната стена - от свода до основите и по целия свод от запад на изток. Дървените обтегачи са се измъкнали от конструкцията на каменните зидове и не изпълняват функцията си. Допълнително поставените метални обтегачи са пред скъсване от товара на отцепила се каменна конструкция. От години в храма не се влиза, не се служи, защото е опасно.
В последните години местното църковно настоятелство е подело инициатива по спасяване старината, паралелно с която тече дарителска акция и набиране на средства по банкова сметка. Досега (началото на 2018 г.) по нея са постъпили около 3 хил. лева, крайно недостатъчно, за да се извърши така належащият ремонт на храма, който е паметник на културата от местно значение. Междувременно екип от специалисти са изработили проект за укрепване, реставрация и консервация, за чието изпълнение ще се търси финансиране по европейски програми. Реставрацията предвижда още и изграждане на вътрешна електроинсталация, "ВиК" дренаж около храма, както и дейности свързани с художествения елемент в църквата.




Източници:
1. Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961г.
2. Захариев, Йордан– Кюстендилска котловина, изд.БАН, София, 1963 г.
3. Местни осведомители: Драголюб Стоянов, Георги Петров