ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. пророк Илия" - гр. Севлиево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Габрово
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Севлиево
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Севлиевска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската черква „Св. пророк Илия“, която е един от символите на Севлиево, се намира в центъра на града, до Хаджистояновото училище, в което се помещава Градският исторически музей.

История:
Днешната черква е изградена през 1834 г. върху по-стара такава, за която се предполага, че е възникнала в края на XVII – началото на XVIII в., когато в града вече е имало значителна християнска общност.  Според османските данъчни регистри през 1642 г. българското население  е 17 %, следва спад и през 1751 г. то е 13 %. За добре функзионираща християнска община към средата на XVIII в. свидетелства фактът, че по това време в града има четирима свещеници. При старата черква „Св. пророк Илия“ е имало два метоха – на Зографския и на Рилския манастир. Към метоха на Зографската обител около средата на XVIII в. възниква първото килийно училище, в което атонски духовници обучавали местните българчета на четмо и писмо. Ранната дейност на църковната община и нейните връзки с големите духовни средища са засвиделствани с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „Свети Георги” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклоници, водени от църковния епитроп.
За участието на църковната общност във всички области на обществения живот през първата четвърт на ХІХ в. научаваме от Парусията на черквата „Св. пророк Илия”. По това време тя е водена (на български и гръцки език) от най-видния член на настоятелството и най-големият благодтел в Севлиевския край - хаджи Стоян Николов. Тази книга, която се пази във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция, е заведена през октомври 1824 г. В нея е отразено по какъв начин севлиевци се грижат за материалното благополучие на своя храм. В записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ в. черквата разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази (складови помещения), 2 фурни, множество църковни книги, покъщина и одежди и няколко хиляди гроша.
Преди да бъде изградено прочутото Хаджистояново училище, което и днес е издига в съседство на черквата, през 1820 г. в черковния двор се построява специално помещение за общинско килийно училище за над сто деца. То е създадено със средства на градската църковна община, със съдействието на отявления севлиевски гражданин хаджи Стоян.
През 1834 г. старата севлиевска черква „Св. пророк Илия” е обновена из основи и придобива днешния си план. Изграждането на новата църковна сграда и нейното облагородяване се случва благодарение на даренията и пожертвуванията на местни християни, като най-голям дарител из межди тях е хаджи Стоян Николов. Впоследствие, видният ктитор е погребан в двора на черквата, от южната страна. Но по ирония на съдбата не е поставена паметна плоча на гроба му и неговото точно място остава неизвестно.
Скоро след построяването, вътрешността на храма е украсена със стенописи и прекрасен дърворезбен иконостас, изработени от тревненски и самоковски майстори. В края на ХІХ в. към църквата са издигнати кубета, с което става още по-внушителна.
Черквата е изцяло реставрирана в началото на ХХІ в. и така отново заблестява с цялото си великолепие.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. пророк Илия” представлява масивна, трикорабна базилика с притвор и една апсида. Олтарната част включва централна, полукръгла апсида, богато осветена и значително по-ниска от общото тяло на църквата. На източната стена в олтара са вместени пет малки полукръгли ниши. Първоначално черквата е имала само вътрешен притвор (нартекс), отграден от наоса с шест малки колони. По-късно е прибавен външен притвор (екзонартекс), използван за църковни канцеларии. Храмът е овенчан с два купола, лежащи върху високи барабани. Единият се издига над средния кораб, а другият - над емпорията (балкон), която заема западната част на сградата.

Олтарът е отделен от наоса с великолепен резбован иконостас, чието авторство е спорно. Според някои изследователи той е дело на поп Константин от Трявна и резбарите Йонко Марангозчията и неговия син Никола Матеев от Ново село (дн. квартал на гр. Априлци). Според други, иконостасът е изработен от македонски майстори от Дебър, а според Димитър Друмев, резбар е бил поп Койо Витанов от Трявна, но съществуват и други предположения. Но от който и да е бил изработен, едно е безспорно - иконостасът е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени, с изящество, за което думите не са способни да опишат. Днес иконостасът е обявен за художествен паметник на културата от национално значение.
От старата черква са запазени две икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 г. За новия, красиво изработен, дърворезбен иконостас са били поръчани нови икони. Тези от царския ред за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв, а  иконописецът Атанас Минчов изпълнява поръчка за някои от иконите от „горния ред”.
Изписването на църквата е станало в 1840 г. от тревненския зограф Цаню Захариев и Станислав от Самоков. Цялостното стенописване  на вътрешността е извършено през 30-те години на ХХ в. То е дело на академични художници, които по един доста умел начин изписват куполите, арките и пандантивите.



Източници:
1. Баязов, Васил. Черти изъ живота на Севлиевския благодетель Хаджи Стоянъ Николовъ. В: Юбилеенъ сборникъ – Стогодишнина Хаджи Стояновото училище, 1844 – 1944 г., печатница „Братство“, Севлиево, 1944 г.
2. Йонков, Хр. и др. Севлиево и Севлиевският край през Възраждането. София, 1986 г.
3. Дамянов, Светлозар. Пет диамантени частици, Плевен, 2014 г.
4. Итернет сайт „Енориите“ - www.hramove.pravoslavie.bg









 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"