Възрожденската черква „Св. Харалампий“ се намира в центъра на село Лобош, на левия бряг на малката рекичка Селска бара, десен приток на р. Струма.

История:
Този храм е изграден и осветен през 1857 г. Неговото построяване се предхожда от някои интересни обстоятелства. След като в селото било основано светско училище през 1840 г. (първото такова в Радомирско), което първоначално се помещавало в частна къща, родолюбивите лобошчани изпитали потребност и от нов храм. Старата селска черква е била твърде малка и отдалечена (при сегашните гробища), а освен това е била и съвсем порутена. Тогава, по инициатива на съзнателния българин Тоне Младжов Гречки бил основан комитет, с цел построяване на черква в самото село.  За да бъде разрешено започването на строежа, председателя на комитета Тоне Гречки отишъл в Цариград, където бъдещия Българският екзарх Антим I дал разрешение - „ожет“. Но съгласно тогавашните турски закон, според който е било позволено да се строят християнски храмове само на мястото на по-стари такива, Антим предписал на архиерейския наместник да провери с турски представител, дали на това място е имало стара черква. Мястото, където е сега черквата, е било собственост на Велчо Ситарски, който го харизал за тази цел. При това положение лобошчани прибегнали към хитрост. Те заровили на мястото големи делани камъни, които да свидетелстват за съществуването на стара черква, която уж била отдавна съборена. И така, хитрината „хванала дикиш“ - комисията повярвала на това обяснение и подписала разрешение за строеж.
Изграждането на черквата започнало веднага след позволението и към 1857 г. сградата била готова. Храмът бил посветен на Свети Харалампий – покровител на пчеларите, каквито в селото имало много. Той станал факт благодарение на самоволното пожертвование на много лобошчани, които участвали според възможностите си: с пари, труд, материали. Най-много пари дали Тоне Гречки, Велко Славков и някой си Стоянчо, същият дал и камъните за мнимата черква.
Пръв свещеник в лобошката черква „Св. Харалампий“ става поп Димитър от с. Пчелинци, а след него – Анто Ситарски, Кръстю Велков и т.н. За това, че в храма е кипял активен духовен живот, свидтелстват неколко старопечатни книги, открити в него преди години: екземпляр от „Неделник поучения“ на Софроний Врачански, отпечатан в Римник през 1806 г., късно печатно евангелие от 1865 г. и др.
По-късно в черковния двор е изградена сграда за местното училище, която побира 6 отделения. В това училище, известно като „килийното“, се учат деца и от околните села, и дори от Радомир. То дава образование на много ученици, станали впоследствие видни личности и общественици. Училищната сграда съществува и днес и е обявена за паметник на културата. В нея се помещава етнографска сбирка, представяща живота и бита на местния селянин от миналото.
Храмът „Св. Харалампий“ и прилежащото към него училище не само допринасят за духовното и просветно издигане на селото, но и спомагат за превръщането му в културен център на регионално ниво (за Радомирска околия).
Днес черквата е реставрирана, добре поддържана, но за жалост, отваря врати само на големите християнски празници.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение лобошката черква „Св. Харалампий“ представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с открит притвор (нартика) от запад с четири стълба. Тя има полуцилиндрично сводесто покритие и двускатен покрив, сега покрит с цигли. Над нартиката и билото на покрива се издига дървена камбанария. Градежът на черквата е масивен, от ломени камъни и каменни блокове, споени с хоросан. Храмът има два входа – от запад (главния) и от юг.

Най-голямо впечатление в украсата на черквата прави нейната фасадна декорация, обогатена с оригинални каменни пластики. В тях са използвани интересни растителни и животински мотиви, както и човешки изображения. Може се каже, че барелефите, изпълнени с красив самобитен стил, по един много добър начин онагледяват българското възрожденско изобразително изкуство.


Източници:
1. Илиев, Григор - Село Лобош (Историко-географски и икономически очерк), София, 1943 г.