ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Йоан Богослов" - с. Гугутка
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Хасково
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Гугутка
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Ивайловградска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: Нереставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската черква „Св. Йоан Богослов“ се намира в центъра на източнородопското село Гугутка.

История:
Старинният храм е построен през далечната 1838 г. със средствата на местните хора - жители на чисто българското село Арнауткьой, както с. Гугутка се нарича по това време. Първоначално в него се служи на гръцки език, тъй като районът, в който се намира селището (Ортакьойско - Ивайловградско), е под силно влияние на Цариградската гръцка патриаршия. Няколко години след издигането на черквата, до нея се открива училище, в което също отначало се преподава на гръцки.
След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) и преминаването на ортакьойските български села към нея през 1889 г., арнауткьойската черква се превръща в бастион на българщината. Тогава местният поп Христо Янакиев, завършил за учител и поп в българското училище в град Одрин, открито се противопоставя на дотогавашния свещеник – гръкоман Павел Николов, при което се стига до сблъсък, завършващ с намеса на турската администрация. Представител на османската власт - Амди ефенди взема компромисно решения и заявява, че в арнауткьойската църква ще се служи и на гръцки и на български. Но селският първенец и водач на българите - Атанас Пандъров не е съгласен с това, като отстоява за правото единственият език за богослужения в черквата да е българският. Исканията му са съвсем правдиви, защото, освен че самият храм е строен от местни българи, в селото няма гърци. За то негово дръзновение Атанас Пъндъров, заедно още няколко съселяни, е вкаран в одринския затвор, където след нечовешки истезания умира през 1903 г.
През юли 1913 г., при  разоряването на селото от башибозук и редовна турска войска, черквата „Св. Йоан Богослов“ се превръща в убежище на около 60 арнауткьоци. В нея те издържат без храна и вода три дни, след което башибозуците я подпалват (хвърлят факли през прозорците) като залостват изходите отвън. В отчаянието си хората успяват да избият вратите, но отвън ги чака страшна сеч и кръстосана стрелба, при което малцина успяват да избягат. Остналите живи са прикарани в специално подготвена къща, която също е подпалена, след което, търсейки спасение от огъня, хората (предимно жени, деца и стари хора) започват да излизат от нея, но и тук са посечени на място. В тази кървава вакханалия оцеляват единици, благодарение на това, че са се скрили под труповете на убитите. Впоследствие костите на жертвите от 1913 г. са положени в общ гроб до оградата на черковния двор.
За състоянието на черквата след погрома узнаваме от книгата „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ на проф. Любомир Милетич, който с подробности описва случилото се в Одринска Тракия: „Изгорѣло е училището, хубаво дво-етажно здание. На черквата е изгорѣла само вѫтрѣшностьта, а зидоветѣ и повривътъ сѫ здрави.“
След примирието и влизането на Ортакьойско в пределите на свободна България, арнауткьойската черква и богослуженията в нея са възобновени.
Така, този храм – символ на непреклонния български дух и християнска вяра, се възражда от пепелта и превъзмогва превратностите на времето. Той оцелява и през годините на атеистичния социалистически режим, за да затвори врати в зората на „демокрацията“ (1990 г.), когато се споминава последният му свещеник - Тодор Стойчев. От тогава в черквата не е извършвано богослужение и почти през цялата година стои заключена. Отсъствието на стопанин неминуемо довежда и до влошаване на състоянието ѝ.
Но въпреки всичко, местното християнско население прави няколко стъпки за съживяването на святото място, доколкото му позволяват възможностите. Обновена е покривната конструкция (навес) на притвора пред входната врата на черквата, а за последно е ремонтирана и камбанарията.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и открита нартика (притвор) от запад. Страничните кораби са разделени от централния посредством колонади от по три колони. В западния край на сградата има балкон (емпория), предназначена за църковния хор, а в миналото –  и за женско отделение.
Градежът на църковната постройка е масивен – стените са изградени от камъни с хоросанова спойка. Покривът е двускатен и покрит с каменни плочи.

Отвътре стените нямат стенописна украса, с изключение на едно изображение на „Христос Вседържител“ в зенита на свода. Може би преди опожаряването от 1913 г. е имало повече стенописи. Иконостасът е изработен след възобновяването на черквата, като по него има някои дърворезбени орнаменти. Иконите от царския ред и царските двери, които също са късна изработка, си стоят на мястото.

Особен интерес представляват няколко стари надгробни каменни плочи, разположени около черквата. Върху тях освех имената на покойника, са изсечни и изображения, пресъздаващи професията на човека приживе – на една плоча има гравиран мъж на кон, а на друга – мъж в потури и с калпак на главата, държащ с дясната си ръка везни (кантар). Подобна каменна пластика се среща и на други места из българските земи (с. Факия и др.).



Източници:
1. Петков, Георги. Село Гугутка от цар Калоян до днес (в два тома). Кървавата 1913 година., т. 1, Изд. „ИМН“, Пловдив, 2013 г.
2. Милетич, Любомир. Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"