Възрожденската черква „Св. Георги Победоносец“ се намира в централната част на квартал Гюргево на град Сапарева баня.
История:
Старинната черква е изградена в периода 1839-1840 г., което я прави първият възрожденски храм в историко-географската област Горно поле. По традиция, тя е издигната на мястото на старо оброчище. Неин майстор-строител е Цветко от село Жабляно, Радомирско, което се разбира от надпис върху фронтона на западната страна на храма: „1840 светаго великомученика Георгия, Майстор Цветко от Жаблер, Радомир кааза“.
Около изграждането на църквата има една интересна подробност. Тя е построена с материали (камъни и дървета), които първоначално били предназначени за строеж на храм в село Баня (дн. Сапарева баня), до старинната църква „Св. Никола“. Но тъй като това място било заселено с турски къщи, тогавашната местна (турска) управа се възпротивила на желанието на българското население, да има действащ християнски храм в селото. За сметка на това, турците разрешили храмът да се построи в съседното село Мацакурово (Гюргево), като за тази цел те използвали влиянието на заможните гюргевски чорбаджии Маринко и Дамян. Настанала ожесточена разпра между мацакуревчани и банчани, но в крайна сметка надделяла волята на властимащите. Баня се сдобила със собствен храм едва през 1859 г., когато банчани изградили черквата „Св. Четиридесет мъченици“ върху старо оброчище, носещо същото име.
Не се знае кой е бил първият свещеник на гюргевската черква „Св. Георги“, но са известни следните свещенослужители, служили през годините в храма: Стоян поп Михайлов, Христо Алексов, Георги Терзиев, Костадин Лазаров, Никола поп Петров, Петър Христов, Михал Хр. Коларов, Христо Младжов (брат на възобновителя на Сапаревобанския манастир Теодосий Младжов), Георги поп Стоянов (1934-1990/1), Иван Вельов (1991-1995), Димитър Недялков (настоящ, от 1995 г.).
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата представлява трикорабна базилика с открит притвор (нартика) от запад и вградена в източната стена апсида, чийто обем не се забелязва отвън. Сградата е полувкопана в земята, съобразно изискванията на османската власт – християнският храм да не е по висок от феса на мюсюлманин, яхнал кон. Градежът е масивен, с камъни, споени с хоросан. Цялата фасада е измазана, а покривът е двускатен, покрит с керемиди. Черквата има два входа – от запад (главният) и от южната страна.
Отвътре и трита кораба са засводени с дървена ламперия, а колотните, които разделят централния от страничните кораби, са дървени. От западната страна на наоса има дървен балкон (емпория), който е служел за женско отделение и място за църковния хор.
Във вътрешността на храма сияе великолепен дърворезбен иконостас, който е една от първите работи на местния резбар Коте Гювийски (1820-1910 г.). Олтарните икони в него се отличават с изискано изграждане на формата и добър колорит. Сред тях присъства иконата на Св. Св. Петър и Павел, датирана към 1839 г.
Всички стени в наоса и източната стена в притвора са изографисани. Стенописите са изписани през 1883 г. от живописеца Милош Яковлев, родом от голямото някога българско село Галичник (област Река, Западна Македония). Той е представител на големия зографски род Минови, към Дебърската художествена школа. Същият зограф е автор и на стенописите в две черкви, посветени на Св. Никола - в с. Червен брег и с. Тополница, Дупнишко.
Още с влизането в храма вниманието на посетителя бива обладано от стенописите в откритата нартика, които включват изображение на Св. Георги, убиващ ламята (в патронната ниша над вратата), сложната композиция „Страшният съд“ (вляво от входа) и девет сцени от житието на светеца. Под тези сцени, според канона, са представени композиции с битово нравоучителни сюжети: „грешно изповедание“, „при врачката“, „крадците на овци и кози“ и т.н. Не по-малко изразителни и оригинални са и стенописите в наоса.
Преди години, по препоръка на НИПК (Национален институт по паметници на културата) и под ръководството на проф. Григор Григоров, е започната реставрация и консервация на стенописите, която не е завършена.
В енорията на гюргевския храм „Св. Георги“ влизат няколко параклиса:
- Параклис „Св. Илия“ - намира се северно от Гюргево, в местността „Криви дол“ във Верила.
- Параклис „Св. Богородица Покровителка“ - в двора на Иван Пискулийски.
- Параклис „Св. Св. Петър и Павел“ - под м. „Градището“, на десния бряг на р. Джерман.
- Гробищна черква „Св. Богородица“ - в гробищния парк на кв. Гюргево.
Източници:
1. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)
2. Коритаров, Васил. Сапарева баня - хроника на духовния живот, София, 2005 г.
3. Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.