Възрожденската черква „Св. Георги“ се намира в централната част на град Панагюрище, на площад „Райна Княгиня“. Разположена е на десния бряг на река Луда Яна, в близост до Исторически музей Панагюрище. Черквата е катедрален храм на града, който е център на Панагюрска духовна околия.

История:
Черквата е построена в периода 1856 – 1860 г., когато Панагюрище изживява голям стопански и културен подем. За тогавашното състояние на цветущото средногорско селище можем да съдим от факта, че въпреки, че по това време в него има един от най-големите храмове в страната – черквата „Въведение Богородично“, както и старата „Св. Тодор“, панагюрци подемат инициативата за издигането на друг – още по голям храм. В изграждането му участва с работа цялото население от горните махали на града. Много панагюрци дават и своята финансова подкрепа. Най-щедър сред тях е големият панагюрски търговец и родолюбец Пенчо Хаджилуков, който по-късно загива геройски в Априлското въстание.
Главни майстори в строежа са Никола Герман и Ганчо от село Смолско, а ръководителите и техниците са от Цариград. Дърворезбената украса и цялостната направа на иконостаса е изпълнена от майстори – марангози от Дебърската художествена школа. Иконите са рисувани от представители на изтъкнатия зографски род Доспевски от Самоков.
В резултат на всеобщите стремежи и въжделения се създава един от най-величествените за възрожденската епоха православни храмове по българските земи. Осветен е през 1860 г. от пловдивския митрополит Иларион.
През Априлското въстание (1876 г.) черквата е обстрелвана от към връх Кукла от турската артилерия, при което изгаря цялата вътрешност (иконостасът и другото обзавеждане) и част от покрива. Оцеляват само стените ѝ. Веднага след Освобождението, през 1878 – 1880 г. храмът е възстановен, като е изработен нов иконостас от майстори – дърворезбари от Струга.
През 1882 г. в северозападния и югозападния ъгъл са издигнати две камбанарии, като едната служи за градски часовник.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. Георги“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида от изток и притвор и открита нартика с колонада от запад. Над двата края на нартиката (от север и юг) се издигат допълнително изградените камбанарии. Сградата впечатлява с огромните си размери и масивен градеж. Стените са с дебелина до 1,5 м, като в градежа им са използвани фасонирани гранитни блокове, добити от местността „Фетенци“.
Корабите в наоса са разделени посредством масивни колони, свързани в горната част с пендативи (сводове). В западния край на наоса и над притвора е развит балкон (емпория) за църковния хор, служил в миналото за женско отделение. Вътрешността на храма е много добре осветена от големи прозорци на северната и южната стена, и по-малки на източната и западната.

Наосът е отделен от олтара с трикрилен иконостас, красиво декориран с дърворезбени орнаменти. Голяма част от иконите в царския ред и на други места в иконостаса са изрисувани от самоковския зограф Никола Доспевски. Негово дело са иконите: „Христос“ (1879 г.); „Св. Георги“, „Св. Йоан Кръстител“ и „Успение Богородично“ (1881 г.); „Св. Св. Петър и Павел“ и „Св. Св. Кирил и Методий“ (1882 г.); „Св. Троица“ и „Св. Илия“ (1885 г.); „Св. Стефан“ и „Св. Власий“ (1888 г.).
Някои икони са изписани от художника Иван Стоянов Зографски (1835 – 1900 г.) от с. Мирково. Той е ученик на Давид Зограф и освен иконопис, упражнява и гражданска живопис (украсява много панагюрски къщи). По време на престоя си в панагюрското село Баня се жени за Цвета Зографска. Преместват се да живеят в Панагюрище, където взимат активно участие в подготовката на Априлското въстание. В къщата им отсядат революционерите Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други, провеждат се заседания на революционния комитет. По проект на Иван Зографски е изработено главното въстаническо знаме, като лъвът е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца). Заедно със съпругата си изработва още 12 знамена с лъвчета, калъфи за пушки и други. Всяко знаме е за различно селище в района (№10 за Оборище, №11 за Поибрене, №12 за село Баня). След потушаването на Априлското въстание от 1876 г. двамата са арестувани за революционната си дейност и изпратени в Пловдивския затвор.

Към енорията на храма „Св. Георги“ са влизали параклисите:
- „Рождество Богородично“ - намира се край старата пътека за с. Баня.
- „Св. Димитър“ - на пътя за с. Мечка (дн. Оборище).
- „Св. Св. Петър и Павел“ - в северозападния край на града.
- „Св. Архангел Михаил“ - край пътя за Златица.
- „Св. Йоан Златоуст“ - в северния край на града, под върха Никулден.



Източници:
1. Сугарев, Атанас. Из близкото и далечно минало на Панагюрище. София, 2014 г.
2. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.