Възрожденската черква „Свето Въведение Богородично“ се намира в централната част на град Панагюрище. Разположен е в югозападното подножие  на историческия хълм Маньово бърдо, върху който по време на Априлското въстание се води ожесточено сражение, а днес се издига Националния мемориален комплекс „Априлци“.

История:
Черквата е построена след размирните кърджалийски времена в периода 1818 – 1823 г., след като града започва да се съвзема и старият храм „Св. Тодор“ вече не успява да побира нарасналото паство. Новата черква, която е със значителни за времето си размери, е изградена до сама южната стена на старата. Нейните майстори – строители са от Банско, а дърворезбената украса във вътрешността ѝ е дело на марангози (резбари) от Дебърската художествена школа.
През Възраждането до черквата се помещават метоси на Рилския и Зографския манастир, в които функционират килийни училища. Чрез монасите – таксидиоти, които събират дарения, будните панагюрци ходят на поклонение в двете най-големи духовни средища на Балканите, от където черпят вдъхновения и нови познания.
През 1834 г. църковната постройка претърпява частична повреда, като е поправена своевременно. Черквата пострадва сериозно по време на Априлското въстание (1876 г.), когато е изгорена и стенописите, иконостасът и голяма част от иконите са унищожени. Но веднага след Освобождението, през 1878 – 1880 г. е възстановена от брациговски майстори, а дърворезбата по иконостаса е изпълнена от резбари от Струга. Възраждането на храма става благодарение на доброволните пожертвувания (с труд и средства) на местното население.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Въведение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и притвор и дървен навес от запад. Централният кораб е отделен от страничните посредством колонади. Страничните кораби имат плоски тавани, обшити с дървена ламперия, а централният е с полуцилиндрично сводесто покритие, в чийто център се издига купол лежащ на осемстенен барабан. Кубето на купола отвън е позлатено. В западната част на наоса е изграден дървен балкон – емпория, който в миналото, освен за църковния хор, е служел и за женско отделение. Вътрешността на храма се осветява добре с дневна светлина, влизаща през големи прозорци на южната, северната и западната стена.
Северозападно от черквата, в ъгъла на черковния двор се извисява камбанария, която също е покрита с позлатено кубе.

Наосът е отделен от олтара с красив дърворезбен иконостас, разделен на три части, съответстващи на трита кораба. Царският ред в иконостаса се състои от 14 големи икони, рисувани през 1880 – 1881 г. Техен автор е даровития художник Иван Доспевски, представител на Самоковската художествена школа.
Макар че в пожара от 1876 г. изгарят стенописите, които са покривали стените  отвътре, след Освобождението цялата вътрешност на храма е отново изписана. Фреските са дело на самоковския зограф Никола Образописов (1895 г.) и се отличават с висока художествена стойност.

Към енорията на черквата „Въведение Богородично“ са се числели следните параклиси:
- „Св. пророк Илия“ - намира се в местността „Илинден“.
- „Св. Петка“ - срещу тухларната фабрика.
- „Възнесение Господне“ - намирал се е на историческия хълм Маньово бърдо. Разрушен е при прокарване на един от градските водопроводи
 

Източници:
1. Сугарев, Атанас. Из близкото и далечно минало на Панагюрище. София, 2014 г.
2. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.