ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Атанасий" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Черквата „Св. Атанасий“, известна още като Стария митрополитски храм, се намира в централната част на град Варна, в т.нар. „Гръцки квартал“. Разположена е непосредствено югоизточно до Римските терми.

История:
В днешния си вид черквата е построена през 1838 г. на мястото на изгорял две години по-рано стар - средновековен храм. Това научаваме от поставена над входната храмова врата мраморна плоча със следния надпис на гръцки: „Старият храм на св. Атанас, който не са го по-напред съборили Марсовите бомби, опожарен на 1836 год. 15 февруари, се е възобновил на 1838 год. 29 август.” Гръцкият надпис се обяснява от факта, че по това време гръцкият етнос във Варна, ако не преобладаващ, е един от най-многобройните, а българите са малцинство (Освобождението заварва града с не повече от 3 500 българи).
Изгорялата черква е била по-малка и схлупена, подобна на сегашния старинен храм „Св. Богородица – Панагия”, съобразно тогавашните разпоредби на османската власт - „Християнският храм да не е по-висок от феса на мюсюлманин, възседнал кон“. Интересно е, че тази късносредновековна черквица е била предшествана от два по-древни (средновековни) храма, последователно изградени един след друг (по сведения на проф. Александър Кузев). Времето на възникване на първата църква не е известно, а за втората се предполага, че е от средата на XIII в., но по вероятно - от XIVв. От намерени в близост, при разкопките на термите, керамични ”панички” и “четирилистници” от декорацията на фасадите (някои са глеч, а други - без), се разбира, че втората църква е имала украса, подобна на представителните несебърски църкви и намиращата се в съседство средновековна черква „Св. Георги“. От северната страна на черквата, при разкопките е открита пещ за керамични “панички” и “четирилистници”, включително и известно количество бракувана продукция. При изследване на съвременното предверие на храма са открити четири зидани гробници, което дава основание на проф. Кузев да предположи, че тази църква е била седалище на варненските митрополити още през средновековието.
Фасадната декорация на храма, която е характерна за българското средновековно строително изкуство, до голяма степен потвърждава българският произход на черквата и обвързаността ѝ с българската общност в средновековна Варна.
По всяка вероятност средновековният храм е пострадал по време на османското робство, като през XVI - XVII в. на негово място е изградена (преустроена) нова църква, именно тази, която изгаря в 1836 г. Представа за вида на последната можем да добием от един стар план на Варна, направен от австрийския дипломат Венцел Едлер фон Броняр при пътуването му по Западното черноморско крайбрежие. В този план, датиращ от 1786 г., той посочва църква в “гръцкия квартал”, представляваща удължен правоъгълник с една полукръгла апсида от източната страна, което предполага се, че старата сграда е била еднокорабна и едноапсидна църква с двускатен покрив и тесен притвор. В стария си вид храмът е бил едва забележим от околните къщи. Сведения, че изгорялата църква е имала притвор, намираме в документите на руското вицеконсулство във Варна. От кореспонденцията на руските вицеконсули А.В.Рачински и А.А.Олхин, водена със Санкт Петербург през 1860-1863г., става ясно и, че под сградата на храм ”Свети Атанасий” (в притвора) се намира гробът на руския офицер княз А.А.Уросов, загинал във Варна по време на Руско-турската война от 1828-1829г. При изграждането на днешната черква в 1838 г. надгробната плоча на руския офицер, за да се уважи паметта му, е преместена между царската врата и престола. През 1956 г. плочата (от сивобял мрамор и с размери 55/93см) е извадена от археолозите и прибрана в археологическия музей, а в 1960 г. е преместена в музея на Възраждането (днешната черква "Св. Архангел Михаил").
Малкият размер на черквата се потвърждава и от измервания от специалисти, според които ширината на изгорелия храм е била едва 5 метра.
Сведение за старинността на черквата „Св. Атанасий“ дава и руският офицер Должников, който пребивавал във Варна през 1828-1829 г. и с помощта на варненския гръцки митрополит Филотей събира данни, които са изключително ценни (публикувани са в списание “Отечественые записки” през 1829г.). Основаването на съборната църква ”Св. Атанасий”, в която живеел митрополитът, руският офицер отнася към XVII век.
От Должников научаваме и за още един исторически факт: “Църковните дейности били забранени, а камбанния звън, както е известно турците не позволявали. Така до 6 декември 1828 г., когато започва да бие камбаната при църквата “Св. Атанасий” за първи път, след почти четири века от завладяването на Варна от турците...” Тази камбана била поставена от руснаците по време на руско-турската война от 1828-1829 г., когато за разлика от много разрушени сгради, храмът остава непокътнат. Должников съобщава и за едно друго събитие, свързано с храма ”Св. Атанасий”. На 21 септември 1829 г. в двора на църквата е погребан командирът на 10-та пехотна дивизия (и генералгубернатор на Пазарджишка и Бабадагска област) генерал-лейтенант Павел Иларионович Нагел.
Късносредновековната черква изгаря при неизяснени обстоятелства през 1836 г. Злощастното събитие обединява цялото варненско население, независимо от вероизповеданието. Варненските българи, макар и малцинство, помагат с много пари, а тези от околните села участват в строежа на църквата. Срещу парите се издават разписки, който по-късно ще послужат в съдебните спорове между гърци и българи за принадлежността на църквата.
При изкопаване основите на храма са намерени множество останки от колони, капители, мраморни плочи и др. Разкрити са две огромни бели мраморни плочи с размери 2,45 x 1,82 м, принадлежали на  голямо обществено здание. Едната от тях е употребена в градежа на черквата “Св. Николай”, а другата се съхранява в Археологическия музей.
Само за две години на мястото на старата черквица е издигнат прекрасен и величествен за времето си храм. Заедно с него в близост е построена сградата на митрополията и две училища - основно и прогимназия. Възобновяването на храма “Св. Атанасий” става, когато начело на варненската катедра е митрополит Йосиф, българин от Серско, многоуважаван заради строгостта и църковното му управление.
Представителният митрополитски храм буди възхищение не само във варненци, но и сред гостите на града. Величествената сграда привлича вниманието и на кореспондента на английския вестник „Домашни слова”, който в броя от 17 декември 1853 г. съобщава: ”Там (има предвид Варна) има четири джамии и три гръцки църкви, едната, от които катедралата “Св. Атанас” и една арменска черква. Главната гръцка култова сграда е възстановена в 1838 г. Тя се състои от три кораба и е достатъчно просторна, за да събере над 2000 богомолци. На Коледа и Великден другите черкви са затворени и всички гърци се събират в катедралата или около нея. Галерията за жени бива препълнена и въпреки това повечето от половината богомолци от нежния пол са принудени да останат в двора.”
В потвърждение за значимостта на черквата „Св. Атанасий“ и нейните функции на главен митрополитски храм говори фактът, че в северния кораб на сградата под пода има крипта (гробница), в която са погребани редом, почивайки на стол, гръцките митрополити Захарий (1821г.), Порфирий (1864 г.) и Григорий (1906 г.). По-късно костите им са извадени от криптата и на Велики четвъртък 1961г. са погребани в Старите гробища на Варна в митрополитската алея близо до гроба на Варненски и Преславски митрополит Симеон.
Забележително е, че по времето на митрополит Порфирий, на тържества и големи празници освен на гръцки, евангелието се четяло и на български (църковнославянски) и турски.
Един от ярките свещенослужители в храма е варненският митрополит Йоаким, който от варненската катедра е избран за Солунски митрополит, а от там и за Вселенски Патриарх, и като такъв никога не скъсва връзката си с варненската православна общност.
В катедралния храм „Св. Атанасий“ служат гръцки духовници до 1914 г., когато е предаден на Варненската митрополия към Българската екзархия. От 1914 до 1920 г. стои затворен и в него не се служи. През 1920 г. Варненският и Преславски митрополит Симеон благославя и разрешава в църквата да служат руски свещеници и да обгрижват руската общност, емигрирала във Варна след революцията от 1918 г. Тогава в църквата започва да се извършва ежедневно богослужение, като в нея се черкуват не само руснаци, но и живеещи в квартала. С течение на годините руската общност намалява и все повече се затруднява в поддържането на големия храм. При това положение им се преотстъпена по-малката църква “Св. Параскева”.
С решение на Светия Синод на Българската Православна Църква от 1.01.1939 г. храмът “Св. Атанасий” се иззема от руската община и при него се създава енория, която започва да се обгрижва от българско духовенство. Първият български предстоятел на храма е свещеник Мирон Райчев.
Черквата е заварена от новия стопанин в окаяно състояние, но благодарение на общите усилия на енорийския свещеник и неговите енориаши за кратко време е върнат предишният ѝ блясък. Отец Мирон и църковните настоятели полагат големи усилия и за съживяване на църковния живот в енорията. Създават Енорийско Православно Добротворно Просветно Братство “Свети Атанасий”, което започва да развива богата дейност. С течение на времето членовете на братството се увеличават все повече. Събираният редовно членски внос дава възможност към храма да започне да съществува социална трапезария за бедни хора. Няколко години след идването на власт на атеистичния режим, дейността на енорийското братство е прекратена.
През 1948 г. социалистическата власт решава да събори намиращата се наблизо старинна църква „Св. Георги“ (днес основите ѝ попадат в границите на римските терми), под претекс че пречила на разкопките на термите. Работниците отказват да я съборят и това правят доброволци комсомолци. На събарянето е поканен и отец Мирон Райчев, но той отказва да присъства.
Престолът от разрушената църква и храмовата икона на Св. Георги се пренасят в “Св. Атанасий”. Иконата днес не се намира там, но престола е поставен в южната част на олтара и на него винаги се служи на Гергьовден и се счита за втори храмов празник.
Въпреки трудните атеистични времена християни от енорията продължават да посещават службите в любимия си енорийски храм.
С министерско постановление №1915 от 10.10.1961 г. храм “Св. Атанасий” преминава към Народния музей отдел “Възраждане”. На последната света литургия в храма (извършена е на 22.Х.1961 г.) християните не сдържат сълзите си. Неслучайно текстът, който се чете от евангелието в тази неделя, е за наинската вдовица, която Господ Иисус Христос утешава с думите: ”Не плачи”. Тези думи са били едно предзнаменование, че в този храм църковният живот отново ще възкръсне.
След превръщането на храма в музей някои икони и по-голямата част от книгите са преместени в старинния храм ”Св. Успение Богородично” (Малката Богородица).
От 26.10.1965 г. църквата е обявена за паметник на културата и изкуството, като в нея е поместена галерия на възрожденската иконопис, съдържаща 80 ценни икони. Последните са предимно от XIX век и няколко от края на XVIII век. Те са събрани от храмовете на Варненска и Преславска епархия и отразяват най-добрата част от иконописното богатство в Североизточна България през епохата на Възраждането. Зографисани са предимно от майстори на Тревненската школа. Постепенно храмът, освен за музей, започва да се използва и като концертна зала. Изнасят се концерти предимно с класическа музика в рамките на международния фестивал ”Варненско лято” и при други събития. Олтарът на храма е превърнат в гримьорна за изпълнителите.
Храмът възкръсва за нов духовен живот след настъпването на т.нар. „демократични промени“. С Министерска заповед №92-00-0026от 9.07.1991г. храм ”Св.Атанасий” е върнат на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесет годишно прекъсване Варненският и Преславски митрополит Кирил отслужва първата света литургия, след което богослуженията в храма са възобновени.
През 2003 г. храмът се превръща в арена на противоречия и домогвания от страна на разколници от Българската Православна Църква, но страстите бързо са укротени и черквата продължава да функционира в нормалното си русло. В храма е назначен нов предстоятел, който заедно с църковното настоятелство възстановяват църковния живот и благолепието на храма. Започва да функционира неделно училище за деца, редовно се провеждат беседи за младежи и възрастни, закупуват се много нови книги и се създава библиотека достъпна за всички желаещи да се просвещават духовно. През 2004г Варненския и Великопреславски митрополит Кирил освещава нов параклис, посветен на Св.вмчк Мина, намиращ се в притвора на храма, в долната част на вече възобновената камбанарията. През 2005 г. започва издаването на храмовото списание “Амвон”, което се разпространява безплатно в тираж 1000 броя. Създадена е и нова интернет страница, специално посветена на храма и събитията свързани с него. От 2006 до 2008 година се извършва основен ремонт на черквата отвън и от вътре, а дворът около нея е облагороден.
В резултат на неуморните грижи и усилия на църковното настоятелство и енориашите, днес варненският храм „Св. Атанасий“ блести с цялото си великолепие и с право може да бъде определен като един от бисерите на Варненска и Великопреславска епархия.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение храмът „Св. Атанасий“ представлява трикорабна базилика с три апсиди от изток и остъклена нартика от запад, която обхваща и западната част на северната и южната стена. Главният вход на черквата е от запад, като преди да се достигне до него се минава през нартиката. Наосът е разделен на три кораба посредством два реда от по пет колони. В западната част е изграден балкон (емпория) за църковния хор, който в миналото е служил и за женско отделение. Подът на храма е настлан с мраморни плочи.
До южната стена на църквата, на края на нартиката е издигната камбанария.

Във вътрешността на храма липсва стенописна украса, но това не се забелязва от пръв поглед благодарение на блестящата дърворезба на иконостаса, владишкия трон и тавана. Силно впечатление прави богато дърворезбеният иконостас, чиито розети – слънца издават почерка на майстори от тревненската школа. В орнаментиката на дърворезбата изобилстват растителни мотиви, сложни плетеници от лозови, дъбови и акантови листа и многобройни образи на животни-лъвове, риби и райски птици. Иконостасът, владишкият трон и проскинитариите са позлатени и това придава още по-голяма тържественост и красота.
Повечето от иконостасните иконите, които се отличават голяма художествена стойност, са от първата половина и от средата на XIX в. и са изработени от тревненските зографи Захария Ценюв и поп Димитрия. Царският ред е представен с осем великолепни икони, сред които храмовият образ на Св. Атанасий е дело на созополския зограф Димитър. Празничните икони са 28, като сред тях, освен 12-те основни празнични сцени, като Благовещение и Рождество Христово, са изобразени и моменти от живота на Св. Богородица и други светии. Сред иконите се срещат майсторски изображения на: Св. Пантелеймон, Св. Николай, Св. Спиридон, Св. пророк Илия, Св. Четиридесет мъченици, Св. архангел Михаил, Св. Константин и Елена, Св. Йоан Рилски, Св. Петка, Св. Неделя и др. Забележителна и интересна е иконата на Св. вмчк. Димитър заедно със Св. вмчк Мина, възседнали коне и в долната част са изобразени житийни сцени от двамата светци. Рядко срещана е и иконата на тримата гръцки светци Св. Герасим, Св. Спиридон, Св. Дионисий Закинтски, както и иконата на Св. Ефтимий Велики.
Иконите и дърворезбата са реставрирани през 1975 -1978 г. При реставрация на съхраняваните в храма икони се установява, че пет икони са принадлежали на иконостаса на старата (изгорялата) черква, като една от тях - ”Св. апостоли Петър и Павел”, е била сравнително добре запазена, а останалите четири - в лошо състояние. Под живописния слой от XIX век се установява, че има още един пласт. Под изображението на сюжета: ”Кръщение Господне” е изографисано “Слизане на Св. Дух”; под ”Разпятие Христово” - “Слизане в ада”; под ”Христос и самарянката” - “Сретение Господне”; под ”Възкресение Лазарово” - “Възнесение Христово”. Първия живописен пласт специалистите отнасят към XVII век. Предполага се, че тези икони са от празничния ред на стария иконостас, като след възобновяването на храма те са били отрязани според размерите на новия иконостас и надживописани поради значителни увреждания върху някои от тях.
На балкона в храма е запазена голяма част от експозицията на някогашния Музей на възрожденската иконопис. Подредени са 52 икони от XVIII - XIX век, които отразяват най-доброто иконописно творчество в Североизточна България през епохата на Възраждането. Иконите са рисувани главно от зографи на Тревненската школа, сред които личат имената на Захарий Цанюв и неговия син Никола, Йонко п.Димитров, Койчо Досев и Кънчо Иванов, но в експозицията има и икони от Самоковската школа дело на Сотир п.Даскалов и от иконописната школа на Шумен (появила се в средата на XIX в.) с представители Никола Василев, Васил Беделев и Атанас Кърклисийски.



Източници:
1. протойерей Дончо Александров - 170 години храм „Св. Атанасий“ в град Варна
2. Асен Василиев. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
3. Интернет сайт на храм „Св. Атанасий“ - www.sv-atanasii-varna.org

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"