Възрожденската черква „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ се намира в югозападната част на Гоце Делчев, само на 10 минути пеша от центъра на града. Това е най-старият действащ храм в община Гоце Делчев.

История:
Старинната черква е изградена през 1811 г. на мястото на по-стар християнски храм. Запазено е предание, свързано за издаването на разрешение за построяване на черквата, което в началото на XIX в., преди реформите в Османската империя, ставало изключително трудно. По онова време детето на един от влиятелните турци в Неврокоп било тежко болно. Бащата, който вече изгубил всякаква надежда, завел чедото си при една стара жена, живееща в тогавашната махала Кумсал, която имала лечителски способности. Жената казала, че детето ще се оправи от лековитата вода на един извор (аязмото, което днес се намира в храма). Турчинът обещал, че ако детето оздравее, ще съдейства за издаването на разрешение от султана за построяване на черква. Не се минало много време и детето оздравяло. Радостният баща спазил обета си и съдействал на малката по това време българска християнска общност в Неврокоп да получи необходимия ферман. Строителството на храма започнало в 1809 г., като в началото бил възстановен олтарът, а постепенно – цялата църковна сграда. Преданието разправя, че строителните работи се извършвали нощем поради най-различни спънки. Може би с това обстоятелство може да се обясни факта, че надлъжната ос с олтара не са ориентирани точно на изток, както повелява канона, а с известно отклонение на югоизток. Черквата е била полувкопана в земята, според изискванията на тогавашната власт
През над 200-годишната си история храмът „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ става свидетел на много събития и повратности. През османското робство южно от него е имало постройка, в която лете отсядали драмските владици, когато идвали в Неврокоп. Отново в черковния двор, в края на XVIII – началото XIX се установява метохът на Рилския манастир, в който се помещава и килийно училище. Монасите, които стопанисвали метоха, били изповедници, като, освен грижите за паството и обучението в килийното училище, те изпълнявали и функциите на таксидиоти – събирали дарения за Рилската обител, организирали поклоннически пътувания и др.
През Възраждането, по време на църковно-просветните борби на българската общност в града с гръцкото духовенство, черквата е на няколко пъти затваряна. Домогванията на фанариотите (гъркоманите) са една от причините българите да построят по-късно нов по-голям храм – черквата „„Св. Св. Кирил Методий и св. пророк Илия““.
За да добие днешния си вид, през годините черквата претърпява няколко преустройства. Най-значителните се направени през 70-те години на XX в. и първото десетилетие на XXI в.
Днес черквата е действаща и е със статут на паметник на културата с местно значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. Архангели“ представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика с купол, лежащ на осемстенен барабан. Централният кораб е разделен от страничните посредством пет двойки колони. В западната част на храма има дървен балкон (емпория), който е служил за женско отделение. Целият таван е обшит с дървена ламперия, раздвижен с апликации във възрожденски стил.
Интериорът и фасадата на черквата са значително променени след последните два основни ремонта. През 1931 г. от запад е изградена камбанария, което е засвидетелствано с надпис над нейния вход. При ремонта от 1970 - 1978 г. са променени страничните кораби и женското отделение, а през 2010 г. е пристроен открит притвор от север.
Някога цялата вътрешност на храма е била украсена със стенописи. След преустройството са оцелели само тези в купола и по пандантивите.
Иконостасът е нов, столарска изработка, но иконите на него и разбованите царски двери са оригиналните. Красиво резбован е и владишкият трон. Сред храмовити икони има ценни произведения от ХVІІ в. и други от 1881 г., изписани от известния неврокопски зограф Серги Георгиев. Силно въздействащи са и преносимите икони „Богородица Одигитрия“ и „Христос Вседържител“, поставени на отделни проскинарии.



Източници:
1. Даутов, Николай. Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев. София, 2011 г.