Възрожденската църква „Св. Димитър Солунски“ се намира в центъра на гр. Елхово.

История:
Този храм е изграден на мястото на малка черква, която била полувкопана в земята, съобразно изискванията на османското законодателство - „да не бъде по висока от феса на мюсюлманин яхнал кон“. Новата църква, значително по-голяма и по-просторна от старата, е построена в периода 1874 – 1878 г. с дарения от тукашните родолюбиви българи. Може да се каже, че издигането ѝ е един своебразен плод от усилията и борбите на местното българско население за независима българска църква. Строителство ѝ започва скоро след изгонването на омразния гръцки владика Дионисий от тогавашното голямо българско село Казълагач (старото име на Елхово). Така църквата се превръща в духовно средище и здрава крепост на българщината, даваща сериозен отпор на фанариотските – гръцки домогвания, в опитите им да погърчва българското население. И трябва да се признае, че политиката на гърцизация донякъде успява. По същото време в Казълагач са регистрират немалко на брой кариоти, както наричат гърците с български произход по тези земи.
Като духовно средище, същевременно към църквата „Св. Димитър“ функционира и килийно училище, което е основано през 1833 г. и съществува още при старата църква.
Днес елховската черква представлява най-добре запазеният възрожденски паметник в града. Напълно ремонтирана през 2012 г., тя блести с целия си блясък.


Архитектура:
В архитектурно отношение църквата „Св. Димитър“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида от изток и нартика (притвор) от запад. Централният кораб е отделен от страничните с цилиндрични колони, завършващи в горната част с капители. В западната част на наоса, на втория етаж, е разположена емпорията – женското отделение. Входът е от запад, а вътрешността се осветява от сравнително големи прозорци на северната и южната стена.
Масивният градеж на стените е от камъни на хоросанова спойка. Отвън църквата има красив и естетичен вид. Северната и южната стена е раздвижена с издадени пиластри, подобно на краища на трансепт (перпендикулярен кораб). Подпокривен корниз обримчва цялата сграда. Характерно за тази църква е че апсидата ѝ е издигната до покрива и е по-висока от останалите стени. В това отношение тя намира аналог в църквите: „Св. Георги“ в с. Воден, „Св. Атанасий“ в с. Звездец, “Св. Св. Константин и Елена” в с. Българи  и др.
С гореописаните особености елховската църква изпъква като типичен представител на възрожденското църковно строителство в Югоизточна България.
Интерес представлява и оригиналната камбанария, която с изцяло желязната си конструкция и орнаменти от ковано желязо, сякаш е покрита с драперия.