Църквата "Света Троица" се намира в центъра на град Банско.
Църквата "Св. Троица" заедно с камбанарията е един от символите на Банско. Тя е една от най-големите възрожденски църкви строени по българските земи.

Подготовката за изграждане на храма започва още в далечната 1810 г., когато е избрано мястото в центъра на селото. В годините на турско робство е имало закон, който е гласял, че може да се строи църква само на място където преди това е имало църквище - християнски храм. За целта банскалии закопават тайно кръст и икона на избраното място.
Мястото за строене на църквата е дарено от хората на Банско, като първи и най-голям дарител е дядо Лазко - заможен банскалия и тогавашен кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг дарител е Тома Хаджибена, от рода на Неофит Рилски, който дава мястото пред къщата си.
Разрешението за строежа на църква се издава със султански ферман през 1833 г. Изграждането на храма продължило близо четири години (1833-1837 г.) Величествената църква "Св. Троица" е издигната със средствата на голям брой дарители - 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители. Всеки помагал с каквото може, волски коли превозвали камъни, вар, пясък, дървен материал. Едновременно работили 350 души.
За ръководител на строежа бил избран известният уста-баши Димитър Дойов. Той е бил вече прочут със строителското си умение в Югозападна Македония, в Беломорието и на о. Кипър. Негово дело е гробницата на сръбските князе Обреновичите, както и патриархашеската църква в Белград.
Банската църква "Св. Троица" е осветена и приема първите богомолци през 1837 г. Дядо Лазко не доживява да довърши делото на живота си, той оставя костите си в турската тъмница, а гробът му и до днес е неизвестен.
Храмът е окончателно завършен доста време след освещаването му. Години наред се е иконописвал и са събирани иконите. След още 15 години започва изграждането на кулата, която също е строена със средства на местното население. Главния майстор на строежа на кулата-камбанария е Глигор Доюв или известен на банскалии като „уста(майстор) Глигата”, починал през 1909г. на 108 години. Около 1855 г. двама братя Велеганови изливат четири камбани за кулата, като им е поръчано да напишат името на султана, поредния дипломатичен ход на банскалии, за да не могат турците да ги хвърлят от кулата.

Окончателно завършена, църквата, кулата и високият ограден зид образуват забележителен архитектурен ансамбъл. Самата църква е трикорабна и безкуполна сграда. Изумява с огромните си размери - дължина 44 м, ширина 22 м, и височина 12 м (вътрешни размери - 35,50 х 19,80 м). Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Градежът на храма е монументален, каменната зидария е изпълнена с изключително майсторство. Стените на църквата са дебели 1,10 м в основите, входните врати като сводове и прозорци са изработени от дялани камъни. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те христови мъченици, колоните са от мура, обвити с въжета, които са напоени обилно с катран, после покрити с мазилка с изрисувани пъстри гирлянди. От общото вътрешно пространство е заделена с лека дървена преграда, част, предназначена за женска църква (женско отделение), над която се развива двуетажна емпория. Таванът на наоса също дървен, като обшивката му образува декоративни фигури. Таванът над средния кораб е равен, но е издигнат върху висок холкел, така че изглежда елипсовиден.
Иконостасът е изработен по-късно. Композицията му е необичайна за времето и показва западни влияния. Декоративните елементи в интериора и иконостаса са дело на Велян Христов Огнев от с. Тресонче (Дебърско). Завършил е в Италия специална школа за художествено оформяне на църкви и манастири. Заселва се в подпиринския градец и създава рода Велянови. През 1857 г. са добавени стенописи по свободните полета на надлъжните стени и в олтарната част. Истинска перла, сред колоните на средния кораб, е амвонът - изпъстрен със стилизирани рисунки, до него води вита стълбичка.
Първоначално не са съществували стенописи. Църквата е била окрасена само около прозорците с декоративни орнаменти с растителни мотиви вероятно от Велян Огнев. В проскомидията и над олтара има стенописи от Димитър Т. Молеров.
Църквата има три входа. Над главния (западния) вход е изографисана иконата на Св. Троица. Под нея от двете страни на християнския кръст, но малко по-ниско са изобразени полумесеците – турския герб, което спасило църквата от унищожение.
Църковния двор е обграден от 4 м висок каменен зид, така храмът както духовно, така и физически, играел ролята на крепост, успешно съхранила българския и християнски дух от тъмните години на робството до наши дни.

Източници:
1. Използвана е информация от сайтовете: www.pravoslavieto.com и www.hramove.pravoslavie.bg