Възрожденската черква "Св. Николай Мирликийски", която е енорийски храм на с. Червен брег, се намира на 5 мин. пеша в северозападна посока от центъра на селото, на десния бряг на река Джубрена.

Разположената в старото село черква е построена през 1874 г. върху по-стара такава. Има предположения и твърдения, за сега все още недоказани, за съществуването на крипта със запазена обстановка на стара подземна черква, под сегашната. От старата черква е запазено едно крило от царски двери и един чудесен проскинарий.
В двора на черквата има лековето аязмо, и пак там са "складирани" множество артефакти от римската епоха.

В архитектурно отношение черквата представлява трикорабна базилика с три апсиди и с открита нартика от запад и юг. Над западния край на сградата е издигната камбанария с кубе. Църквата е с приблизителни рамери: дължина - 21 м; ширина - 10 м.
Цялата вътрешност на храма е била изографисана през 1882 г. от бащата на дупничанина Михаил Арнаудов, преселник от Македония. Днес стенописите са силно увредени от лошото стопанисане през годините и влагата. На северната и южната стена, само в долната част, се личат лошо запазени изображения, а над тях стенописта е покрита с варова боя. От стенописната украса на храма особено интересна е рядко срещащата се  и уникална сцена "Кръщение на Свети цар Борис", разположена на западната фасада.
Истинско богатство за църквата е големият и прекрасен дърворезбен иконостас, който според специалисти е дело на майстори (марангози) от Дебърската художествена школа.

Днешното състояние на черквата е изключително лошо. В двора от около 20 години се е образувало блато от високи подпочвени води. Вследствие на това, вътре в наоса на храма, е замерена 68 % влажност, разрушаваща постепенно, стенописите, иконостаса и цялата сграда. Църквата потъва вертикално, по стените има сериозни пукнатини, най-вече в олтара.
Черквата "Св. Николай Мирликийски" в с. Червен брег е архитектурно-художествен паметник на културата, който на практика загива от безгрижието и неправилното му стопанисване. Сегашният стопанин на енорийския храм - отец Костадин, търси всякакви пътища и начини да спаси светинята. Църквата се нуждае от спешен спасителен ремонт, реставрация, консервация, и на последно място популяризиране.