ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Успение Богородично" - гр. Малко Търново
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Бургас
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Малко Търново
ЕПАРХИЯ: Сливенска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Малкотърновска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Православният храм "Успение Богородично" се намира в центъра на град Малко Търново.

История:
За да стигне до днешния си вид църквата е преизграждана на няколко пъти. Най-ранните сведения за първата църква са от 1754 г. Тази година е гравирана с гръцки надпис ("ΕΤΟΣ ТНΣ ЕКΛ. 1754") върху мраморно коритце с похлупак за света вода, съхранено е под светия престол. В сегашния си вид е издигната през 1830 г., което се разбира от вградена мраморна плоча на южната външна стена на храма, там също е упоменато, че това е “българска православна църква”. При строителството от 1830 г. взимат участие и русите на генерал Дибич Забалкански. По време на Руско-турската война (1828-29 г.) руските войски пребивават за осем месеца в Малко Търново и настаняването им в български квартири през зимния сезон се отразило благоприятно на обществения живот и църковното дело в града: изградена била новата църква, доставени били руски икони и богослужебни книги, из града се чувала славянска реч.
През няколко вековното си съществуване църквата "Успение Богородично" е била център на духовния живот в града и крепител на българския дух. Покрай нея се заражда църковната дейност и първата църковна община в Малко Търново. Предполага се, че последната възниква още със самото заселване на селището в началото на XVII в. Доказателство за съществуване на църковно настоятелство в далечното минало са запазените спомени за свещеници от преди около 300 години, а именно - поп Яни и поп Никола, които са родоначалници на големия малкотърновски Поповски род. Те дошли тук от колиби Попова кория, които се чеислели към заличеното от турците село Сушица (на 6 км северозападно от Малко Търново), и поставили началото на махалата Кукузела. След първите служели свещеници, произхождащи от същия род - поп Яни (Втори) и поп Стамо. Последните били заместени от поп Никола и синът му поп Стоян от Поризановият род. Те са заместени от поп Михо, баща на поп Тодор Иконом (1786-1866 г.), който пък е баща на поп Георги Икономов - бащата на българския революционер капитан Стамат Икономов (1866-1912 г.).
Първите свещеници и църквата били предпоставка за уреждане на църковна енория с църковно настоятелство, което в последствие се развило в авторитетното по време на османското робство църковно-общинско самоуправление. До учредяването на Екзархията в 1870 г., тези институции не били признати официално от турската власт. Въпреки това, наред със старейшинския и чорбаджийския съвети, те били търсени от турските управници заради влиянието и обществената роля, която играели сред българското население.
За пореден, трети път, църквата е обновена и осветена на 9 май 1899 г. Последното голямо преустройство на храма е извършено през 1932 г., когато е съборена старата дървена камбанария и е издигната днешната, монолитна, придаваща величествен вид на църквата.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата "Успение Богородично" представлява трикорабна базилика без притвор и с долепена към западната фасада камбанария. Размерите на сградата са: дължина - 25 м, широчина 13 м и височина - 9 м. Вкопана е с три стъпала в земята. Подът на централния кораб е покрит с каменни плочи, донесени тук от местността "Мишкова нива", а двата странични кораба - с дъски. Таванът е дървен, сводест. Женското отделение и мястото за църковния хор са в западния край на храма, над входа. При южния вход на черквата, в стената са зазидани две плочи с барелефи на тракийски конници и един каменен фронтон, донесени тук също от езическото светилище на "Мишкова нива".
В малкотърновската църква "Св. Богородица" има съвсем малко стенописна украса, за разлика от други странджански църкви строени през XIX в., в които тя изцяло липсва. В полуцилиндричния свод на храма има знаятчийски (примитивно) изписани стенописи на Христос и евангелистите.
За разлика на оскъдицата от стенописи, в църквата има богато изобилие от икони. Със съхраняваните в църквата около 150 икони, тя е превърната в истинска художествена галерия, в която може да се проследи развитието на странджанската възрожденска иконописна школа. Тук се срещат икони от края на XVIII в. до XX в., накои от които изпълнени с голямо майсторство. Най-старият образец е един диптих-поменик от края на XVIII в. Сред най-ценните произведения попадат иконите на Никола Зограф от Одрин - един от големите представители на странджанското изкуство. Негово дело са надписаните с гръцки надписи икони: "Св. Модест" (1865 г.), най-ранната запазена на този светец в Странджанско; "Св. Василий"; забележителният "Богородичен акатист" (1866 г.); "Въведение Богородично" (1868 г.); "Св. Илия". Иконата "Св. Св. Кирил и Методи" от 1870 г. е дело на друг добър странджански образиписец - Сократ Георгиев от Созопол. Тя е с размери 83 х 113 см и е надписана: "Българскьi просветители от Преславъ IX векъ (861)", а подписът на автора е на гръцки. Между иконите се среща и една икона на Св. Димитър от неизвестен майстор, която според стила ѝ на изпълнение ще да е от XVII-XVIII в. Църквата пази (ла) икони и на късния прдставител на странджанското изкуство лозенградският зограф Ставро Михайлов. Тук се срещат неговите най-стари изображения на Благовещението (1882 г.), нарисувани на царските двери. Големите иконостасни окони от 1832 г са били заменени в ново време с доста посредствени, без особена художествена стойност.
В малкотърновските икони освен подражание на старата гръцка иконопис се забелязва и едно ново и оригинално обагатяване, привнесено от българските майстори зографи. Ясно се откроява стремежът на тези наши образописци в по-реалистично изрисуване на образите. В една икона на Св. Трифон от 1837 г. светецът е изобразен в цял ръст с лозарски сърб в ръка, така че напомня на раннохристиянска мозайка. В много от иконите се срещат битови особености. Такава е иконата от 1841 г. на Св. мчк. Георги Янински и Св. Антоний. Св. Георги е изписан като строен момък с мустачки и ален фес, облечен със сърмени дрехи, бяла албанска фустела, обут с опънати тесни потури, обточени с гайтани, с бели чорапи и плитки обувки. Авторът на това произведение е неизвестен, но добре се вижда неговото хармонично чувство и реалистичен усет.
Трябва да се знае, голяма част от гореописаните икони днес не са в храма, през годините на атеистичния комунизъм те са били откраднати, някои от тях вероятно изнесени зад граница и попълнили нечии частни колекции....  
Иконостасът на храма представлява обикновена дърводелска работа. Той е направен по време на последните големи преобразования на църквата през 1899 г., когато е заменил старият възрожденски иконостас, за който няма данни как е изглеждал. За изящната му изработка можем да съдим по някои запазени малки фрагменти - фигурка на ангелче, фигура на птица, която е служила за украса на амвона. Никаква дърворезбена украса няма и в амвона и владишкия трон, където могат да се видят големио постижения на пластичното изкуство.
Описаните по-горе недостатъци са само от изкуствоведска гледна точка, но те не биха могли да помрачат сакралноста на това свято място, с всичките му достойнства.


Източници:
1. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
2. Асен Василиев, Васил Захариев - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"