Банско е град в Югозападна България, намира се в Област Благоевгради и е административен център на община Банско.
Градът е отдалечен на 56 км от Благоевград, на145 км от Пловдив и на 150 км от София.
Град Банско е разположен в подножието на Северен Пирин, на 927 метра надморска височина. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.
Населението на градчето към 2010 г. е 8 412 жители.
Районът на Банско е обитаван от най-дълбока древност,разкрити са находки, които доказват наличието на улегнал живот на хора тук от къснобронзовата и ранно желязната, което е края на третото началото на второто хилядоелтие преди Христа ( преди 4500-5000 г.).Тези хора най-вероятно са предците на по-късно заселилите се  траки.
Сведения за предшестващите поселища,на на днешното Банско,представляващи последствено различни култури,в лицето на траки, римляни, византийци,славяни и българи,днес черпим от богатия материал идващ от над стоте регистрирани археологически обекта на територията на общината.
Особено внимание заслужава един обект - т. нар. "Безименният град", разкрит през последните няколко години. Намира се на 4 км югоизточно от гр. Банско в посока Добринище, в местността "Св.Никола". Древното селище е случайно открито през 2003 г. при възстановяването на параклиса "Св.Никола". Последват археологически разкопки с ръководител Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско. Резултатите са изумителни-оказва се, че именно там, на площ 25 дка повече от 3500 години (от около 2000 г. пр. Хр. до XVI-XVII век) е кипял живот в многолюдно и заможно селище.Голям интерес представляват откритите скелети с размери 1,80-2,00 м,впечатляващият ръст навежда на мисълта, че местността е била населена с тракийското племе Даи. Може би това са онези смели и величествени тракийски войни, описани от Омир, които били привличани за съюзници във войните между гръцките градове-държави.
От монетния материал, който е открит тук със сигурност да се каже, че градът е съществувал в периода от ІІ – ІІІ до ХVІІ век, като е бил обитаван без прекъсване. Голямо е разнообразието на намерените артефакти,досега са открити: богат керамичен материал от съдове(открити са над 50 питоса),изобилие на стъкло и стъклени предмети(показват една заможност на населението),накитите,открити са мотики гребла, мечове, стрели, върхове на копия, боини брадвички и др.
Измежду останките на "Безименният град" е разкрита поредната раннохристиянска базилика от края на IV и началото на V век. Други два храма, приблизително от същия период, се намират в местността "Шипотско"(на 2 км югозападно от Банско) и местността "Свети Иван". В непосредствена близост до тях са  открити и пещи за изработката на строителна керамика, които според специалистите, са били необходими за строителството на базиликите.
Други паметници от античността са крепостта "Старото градище" (на около 4 км югозападно от Банско) и укреплението в местността "Юлен" (по течението на река Дамяница). В близост до "Старото градище" са разкрити и тракийски надгробни могили.
Разложката котловина, респективно и поселищата в района на днешно Банско, влизат в пределите на българската държава в първата половина на IX в. Сведения за живота на селището през средновековието, до падането на България под турско робство,липсват.Може би бъдещите археологически разкопки из околността ще хвърлят светлина върху въпроса.
Първите писмени сведения за Банско са от османските списъци на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където фигурира под името Баниска. До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др.
Един от най-старите паметници от османския период на Банско е гробищната църква „Успение Богородично”,изградена е около XVI-XVII в. върху основите на средновековна българска църква, която според преданията, е била издигната във времето преди Банско да се сформира като село(тогава е представлявало пет махали пръснати високо в планината, като само една е била в подножието - Буга махала). Други старини от този период са останките от късносредновековните църкви "Св. Георги" и "Св.Илия", намиращи се югоизточно от града.   
В средата на XVIII век Банско е голямо и богато селище с развити занаяти и търговия. Керваните на банскалии пътували между Беломорието и Средна Европа, пренасяйки тютюн, серски афион, памук, мешин, ценни стоки, злато.
Банско изживява своя ренесанс през втората половина на XVIII и началото на XIX столетие, когато достига икономически и културен разцвет - създадена е Банската художествена школа, чиито представители внасят в изкуството много светски и исторически сюжети,открити са килийни училища, взаимно училище.Банско се обособява като значителен търговски и занаятчийски център от нов, възрожденски тип. Замогват се големи родове, които не само пренасят културата на посещаваните страни в родината, но и изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура оказва изключително плодотворно влияние върху духовния напредък на банскалии.
Банско е родното място на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (роден 1793 г.), бащината му къща е превърната в музей(архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение). Сградата е типичен образец на банската архитектура от края на XVIII и началото на XIX век.
В този период на просперитет е изградена църквата "Света Троица", осветена е през 1835 г., към нея през 1850 г. е издигната камбанария, а часовниковият ѝ механизъм е монтиран в 1865 г.
Наполеоновите войни с Австрия и откриването на водния път по Дунав слагат край на възхода на селището. В средата на XIX век икономиката на града е в упадък.
Около 1850 г. е основана Банската българска община - обществена организация на местното самоуправление, в ръководстворо ѝ се избирани влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие.Дейността ѝ през 60 - 70-те г. на XIX в. се изразява главно в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина.
Решенията на Берлинския конгрес в 1878 г. оставят Банско в пределите на турската империя и населението му масово участва в последвалите въстания - Кресненско-Разложкото (1878 - 1879) и Илинденско-Преображенското (1903).
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Банско е най-голямото селище в Разложката каза. В него живеят 6500 българи-християни.
Банско е освободено от турска власт на 5 октомври 1912 година с помощта на чети водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов.
За първи кмет е избран Асен Тодев, представител на един от големите банскалийски родове.
В Банско е роден и големият български поет Никола Йонков Вапцаров(1909-1942), родната му къща е превърната в музей.
Днес Банско е първият по големина български зимен курорт и един от най-привлекателните центрове за скиори и туристи през всички сезони на годината.

Заради богатото си културно-историческо наследство градът има статут на уникално селище с международно значение, съхранило 200 автентични къщи от Българското възраждане, 32 архитектурни обекта, 3 действащи църкви, множество параклиси, музеи.

Източници:
1.Дремсизова-Нелчинова,Цв.-Археологически паметници в Благоевградски окръг,София,1987 г.
2.Използвани са материали от сайта: www.lostbulgaria.com