ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Църква при скалното светилище край с. Татул
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кърджали
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Татул
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Хасковска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Несъществуваща
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква, която днес е напълно разрушена, се е намирала в очертанията на скално светилище - един от най-величествените мегалитни паметници на територията на България, станало известено като „Светилището на Орфей“. Древното култово съоръжение се намира на около 200 м югозападно от махалата Вежница на село Татул, Момчилградско, в местността „Кая башъ“. То е разположено на малък скалист връх от дела Стръмни рид на Източните Родопи, ограден от север и запад с крепостни стени, а от изток и юг - естествено защитен с отвесни скали.

Проучване:
Пръв изследовател на историческото място е видният наш археолог и траколог проф. Иван Венедиков, който го описва при експедиции по регистрация на мегалитните съоръжения
в България и дори изказа хипотеза, че става дума за светилище на самия Орфей. Първи археологически разкопки на обекта провежда археолога Иван Балкански през 70-те години на XX век. При ограничена площ за разкопки, заради тогавашно обстоятелството - мястото е било засято с тютюн, той попада средновековен некропол с богати женски гробове с много накити – обеци, пръстени, бронзови гривни, достигащи до 10-12 на брой. По тази причина и заради видими останки от крепостни стени, Татул дълго време се води в регистрите единствено с новите си периоди – късноантична и средновековна крепост. Не така обаче остават нещата след провеждане на системни разкопки, продължили в рамките на три археологически кампании (2004, 2005 и 2007 г.) и осъществени от екип специалисти в състав: Николай Овчаров (ръководител), Даниела Коджаманова (археолог от РИМ - Кърджали), Юлий Стоянов, Здравко Димитров, Красимир Лещаков. В резултат се установява, че става въпрос за едно от най-продължително използваните култови места в Източните Родопи. Регистрираните културни пластове, съоръжения и материали определят обща хронология на обекта от времето на късния халколит до средновековието или гъсто наситен живот в продължение на около 5 000 години.

История:
Въз основа на налични изсичания в материковата скала и намерени глинени предмети (съдове, фигури и др.) с култово предназначение най-ранният етап от живота на хълма се датира към късния халколит (началото на 4-то хил. пр. Хр.).
Светилището преживява своя първи голям разцвет през ХVІІІ – ХІ в. пр. Хр., когато е оформена скална пирамида и гробници около нея. От тази епоха са открити 30 глинени олтара, над 20 ритуални съда за жертвоприношения и стотици култови предмети - глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце. Сред тях има уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ - три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
Тукашното светилище е от типа монолитни каменни светилища, отнасящи се към дълбоката тракийска древност. Те се отнасят в географския ареал, обитаван от траките – Родопите, Рила, Стара планина, Средна гора, Сакар, Странджа и западнобългарските планини, и са посвещавани на различни тракийски божества. Така, проф. Иван Венедиков и други негови последователи (Н. Овчаров) предполагат, че светилището край Татул е било посветено на Орфей. Според учените изсечени в скалната пирамида саркофаг и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който съгласно митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.
През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения.
През елинистическата епоха се появява строителство и тракийска архитектура. В периода IV - I в. пр. Хр. се изгражда голяма каменна стена от добре оформени блокове, която огражда хълма. Малко по-късно е построен и храм, чиито стени днес са запазени до 6 м. Тогава култът започва да се практикува в закритото помещение, при което мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в хероон – мавзолей на владетеля.
След като римляните идват на Балканите, в първите години след Христа, в района на светилището наново е регистрирана строителна активност. Храмът е обновен около средата на I в. сл.Хр., а през ІІ-ІІІ в. претърпява отново реконструкция, като тогава към него се добавят няколко нови сгради.
В руините на храма е открита и бронзова статуетка на гол бог, мъж – идол от ранножелязната епоха. Той е изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държи плектрон (тънка рогова или целулоидна пластина, използвана при свирене). Статуетката е датирана от II–III век (римската епоха). Според учените тя е едно от доказателствата, че светилището и храмът са свързани с култа към Орфей. Специалистите смятат, че малката пластика е отчупена от многофигурна композиция, която вероятно е била преносим олтар, използван от древните хора. В митологичните енциклопедии Орфей е изобразяван по идентичен начин – свирещ на лира с плектър в ръка. Според късни гръцки версии Орфей е син на Аполон и на музата Калиопа. Той се противопоставя на Дионис, славейки единствено Аполон. Заради това Дионис заповядва на менадите да го разкъсат. Връзката с Аполон е много важна, защото може да се окаже, че статуетката е изображение на събирателен образ на двамата. Намерената бронзова статуетка според археолозите е доказателство, че Татул е символично светилище, посветено на Орфей, което е единственото разкрито не само по българките земи, но и в Европа.
Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267-269 г., когато Родопите са подложени на набези от готи. В края на ІІІ век вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.
През ранновизантийската епоха (IV–VI в.) на хълма е построена крепост, която впоследствие бива разширявана и преустройвана многократно. През V–VI в. в нея са оформени стопански помещения (с груб градеж), в които са открити десетки делви за жито, вино и др. След приемането на християнството (началото на IV в.) езическият храм е изоставен, но високо запазените стени са били използвани през средновековието, когато сред тях е оформено жилище с огнище.
Нов период на разцвет на историческия хълм започва през ІХ - Х век, когато крепостта е преизградена и служи за убежище на населението от близко неукрепено селище, намиращо се в нейното подножието в долината. От това селище до наши дни са останали основи от зидове, а при полска работа са били намирани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити.
По време на приемането на християнството в Първото българско царство, между крепостните стени е изградена черква, която вероятно е включвала в плана си и езическото светилище. За съществуването на християнски храм в крепостта край Татул свидетелстват открити при археологически разкопки каменни капители с релефни изображения на кръстове и две каменни колони. За жалост, днес от тази черква не са запазени никакви архитектурни структури на място.
Подобен строеж на християнски храм върху езическо светилище се среща на много други места из България. Може да се приеме, че чрез тази практика Църквата успява не само да символизира победата на кръста над езичеството, но и да обясни на местните планинци, че  вярата в старите божества просто преминава във вяра към новия християнски Бог.
В края на XI – началото на XII в. средновековната крепост се оформя в център на византийско светско имение . Богата колекция от печати и ядра за тях, открити при разкопките, доказват връзката на свещеното място с дейността на севаст Георги Палеолог. Открити са 13 оловни печата, като шест от тях са негови. Тези артефакти дават основание да се предположи, че центърът на притежаваното от видния византиец владение е именно Татул. Георги Палеолог е известна историческа личност. В периода 1081–1115 г., е един от видните военачалници на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Той е основоположник на прочутата династия на Палеолозите - византийска императорска фамилия от ХIII–ХV в., чиито представители управляват Византия в последните 250 г. преди турското нашествие.
Последният етап от живота върху хълма е отбелязан от средновековния некропол, който възниква след западането на крепостта. От него са проучени няколко гроба, всичките с богат погребален инвентар. Показателно е едно женско погребение, разкрито непосредствено до езическия храм, с множество бронзови гривни. Въз основа на намерените находки некрополът е датиран към XIII – XIV в. и фактически бележи края на хилядолетния живот на хълма край село Татул.
Днес обектът е социализиран и отворен за посещение, има охрана, както и постоянно видео наблюдение.

Архитектура:
В архитектурно отношение историческият обект край Татул представлява уникален комплекс, който съчетава стария мегалитен паметник със зиданата архитектура, вписва в самия него. Комплексът се състои от древно езическо светилище, езически храм и средновековна крепост.
Светилището (мегалитния паметник) заема най-високата част на скалистия хълм и представлява изсечена в скалата пресечена пирамида с височина над 5 м. Върху нея е разположен гроб (саркофаг) с ориентация изток–запад. На южната страна на скалата е издълбан друг подобен гроб (гробница), разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан в камъка, свод. От западната страна на пирамидата има правоъгълна ниша за поставяне на оброчна плоча. Към двата гроба и нишата води изсечено в скалите стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течност (най-вероятно кръвта от жертвата). Предполага се, че през древността за гробница е служело и едно друго изкуствено оформено помещение, намиращо се в близка скала, което  през средновековието е приспособено за водохранилище.
Според специалистите светилището е служило и като своеобразна обсервaтория за наблюдения на изгрева и залеза на слънцето. Според елинските хронисти тракийските жреци познавали поименно 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Мегалитът край Татул е ориентиран изток–запад. Могат да се забележат издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината – 4-те равноденствия. Източната част на светилището е отворена към изгрева заради култа към Бога Слънце. Още с появата си то огрявало вътрешността на светилището, което се наблюдава и до днес. Известно е, че траките са почитали слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).
Езическият храм се намира на около 5 м югозападно от пресечената скална пирамида и без съмнение е свързан като култова практика с нея. Той е от типа „хероон“ - заградено място, в което има гробница на тракийски владетел, или светилище на тракийския херос. Между него и мегалитния паметник се откри изцяло запазено монументално стълбище, оформено прецизно от каменни блокове. През стълбището към свещеното пространство във вътрешността се влиза чрез изграден от каменни квадри вход. Храмът има почти квадратен план. Дебелината на зидовете е различна и варира от 1,1 до 1,3 м, като само източната стена, където минава стълбището, е по-тънка. Фасадите са изпълнени по изключителен начин с квадрови блокове. Главна е била южната фасада, където на височина около 1,5 м е отворен широк прозорец, гледащ към вътрешността. Северната фасада има добра запазеност във височина (до 5 м), с което сградата се оказва един от най-впечатляващите архитектурни ансамбли от античната епоха, проучени на територията на България.
Храмът има няколко строителни периода. Построен е през ІV - І в. пр. Хр., а в І в. сл. Хр. е извършено значително преустройство. Подобна реконструкция е извършена през ІІ-ІІІ в. След приемането на християнството храмът е изоставен, но високо запазените стени са  използвани през Х-ХІ в., когато сред тях е оформено жилище с огнище.
Основните аналогии на хероона при с. Татул се откриват в днешна Северна Гърция (хероон във Филипи), в Мала Азия (по целия западен бряг, но и един много сходен като план, конструкция и хронология комплекс от Сагаласос) и особено в Предна Азия – Сирия и Палестина (гробните кули в Палмира, І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр. и един комплекс от Калат Фахра .
През античността светилището е било защитено с масивна стена от типа „крепида“ (зид без вътрешно лице ), която претърпява 3-4 преправки. Първоначално – през елинистическата епоха (кр. на ІV – І в. пр. Хр.) и ранноримския период, крепидата е била изградена с квадри и е ограждала хероонът и теменоса на светилището . През ранновизантийската епоха (IV-VI в.), при изграждането на укрепеното светско имение, крепидата е преустроена в крепостна стена, ограждаща хълма от към достъпните страни.
Крепостната стена е преизградена и през средновековието, като тогава от южната страна на хълма е издигната и кула. Стената е зидана с ломени камъни, добре обработени от лицевата страна, споени с бял хоросан. Тя има най-голяма дължина от запад – 42 м. От същата западна страна са фиксирани подпорни зидове от средновековната епоха, с които е бил терасиран хълма, поради опасност от свлачища . Кулата има трапецовидна форма, а приземният ѝ етаж е замазан отвътре с дебел слой хоросанова замазка, което дава основание да се предположи, че, както в други средновековни крепости, този етаж е бил използуван за водохранилище. На 5 м източно от кулата има още едно водохранилище (или зърнохранилище), което е получило крушообразна форма чрез доиздълбаване и разширяване на по-ранна гробница, която е била разположена в скална пукнатина. Впоследствие отворите ѝ са замазани с дебела хоросанова замазка.
Средновековната църква се е намирала във вътрешността на укреплението, но нейното точно местонахождение и архитектурният ѝ план са неизвестни. Съществуването на християнски храм на свещения хълм край Татул е засвидетелствано, както се споменава по-горе, от отделни архитектурни елементи – капители и колони. Днес църквата е напълно разрушена, не са запазени никакви архитектурни структури от нея.



Източници:
1. Венедиков, Ив.; Фол, Ал.(ред.) - Тракийски паметници, Том 1: “Мегалитите в Тракия”, изд. Наука и изкуство и Институт по тракология при БАН, София 1976 г.
2. Балкански, Иван. Средновековен некропол при с. Татул, Кърджалийски окръг. В: Археологически открития и разкопки (АОР) за 1975 г., София, 1976 г.
3. Балкански, И. Източно-родопски крепости. София, 1977 г.
4. Овчаров, Н; Стиянов, Ю.; Коджаманова, Д. Археологически разкопки при с. Татул, Момчилградско. В: АОР за 2004 г., София, 2005 г.
5. Овчаров, Н; Коджаманова, Д.; Димитров, З.  Проучване на скалното светилище при с. Татул, Момчилградско. В: АОР за 2005 г., София, 2006 г.
6. Овчаров, Н; Коджаманова, Д.; Димитров, З.; Лещаков, Кр.  Археологическо проучване на скалното светилище при с. Татул, Момчилградско. В: АОР за 2007 г., София, 2008 г.
7. http://www.bulgaria-vr.com/bg/read-34.html

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"