ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Църквите в града-крепост "Хоталич" - гр. Севлиево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Габрово
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Севлиево
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Севлиевска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Градът-крепост Хоталич се намира на около 4 км северозападно от град Севлиево. Разположен е върху възвишение от Крушевска планина (дял от Севлиевските височини), прорязана на запад от река Росица, която в тази си част е образувала живописен пролом.
След като е извършена реставрация, днес Хоталич представлява един от най-добре експонираните средновековни градове в България, и като се вземат предвид значителните му размери, той с право се нарежда сред градовете-крепости Търново, Преслав, Плиска, Шумен и др.
Историческият обект е социализиран - достъпен е за автомобили, има изградени пешеходни алеи, информационен център и т.н.

За крепостта и града Хоталич:

Проучване и реставрация:
За наличието на голямо средновековно селище с името Хотел на територията на днешната община Севлиево се разбира едва през 30-те години на XX век, когато селяни намират случайно каменен строителен надпис от средата на XIII в. в района на Батошевския мъжки манастир. Надписът е преведен от проф. Николай Ковачев и публикуван през 1959 г. Част от съдържанието му гласи така: „Съгради този храм Гено от Хотел и Петър от Търнов лято 67...“ Всъщност този надпис е единственият известен средновековен извор, свидетелстващ за съществуването на Хотел. Думата „Хотел“ е старинно славянско лично име, което по форма и значение може да се свърже със старобългарския глагол ХОТЬТИ (искам, желая). Хотел е пожелателно име за дете, което с нетърпение е „желано и очаквано" в семейството. В случая вероятно то е било носено от някой старейшина, управител, княз или болярин. По-късно, чрез наставка "ец" името е преобразено на Хотелец, а след завладяването на българските земи от османлиите, според фонетичните закони на турския език, названието "Хотелец" е преведено като "Хоталич". Селище (или нахия/каза) с име "Хоталич" се среща в множество османски документи.
През 50-те години на XX в. професорите Николай Ковачев и Христо Йонков посещават намиращата се северозападно от Севлиево местност „Джевезли бунар“ (Орехов кладенец“) и правят картографска скица. По това време обектът е регистриран от Националния институт за опазване паметниците на културата като ранновизантийска и средновековна крепост с местно значение, но все още не е идентифициран с някое селище от историческите извори.
Дълго време не се е знаело къде точно е местонахождението на изчезналия с времето град Хотел – Хоталич. Опити за идентификация са правени с крепостта край село Градница (по-популярна с името "Пречиста"), калето край с. Батошево и крепостта при местността „Витата стена“ при село Здравковец, но след проучване (не достатъчно задълбочено) те са определени от специалистите като малки феодални замъци, неотговарящи на представите за голям средновековен център.
Още през 1871 г. големият познавач и изследовател на България Феликс Каниц, посещавайки Севлиево пише: ,,...в град Севлиево нищо не се знае за старинни находки. При все това Севлиево представлява изгодно по разположението си стратегическо място. Това ме кара да мисля, че доказателства в този насока ще се открият”.
Честта да бъде разплетана мистерията около местонахождението на старинния Хотел се пада на местния изследовател, краевед и археолог (към Градски историческия музей – Севлиево) Симеон Симеонов (1941-2000 г.). След като дълго време обикалял околностите на града, наблюдавал и анализирал, той заподозрял, че Хотел би могъл да се намира в обраслата с гора местност "Джевизли бунар", в западния край на Крушевския баир, над стръмния пролом на река Росица, където имало останки от стари градежи, а при засаждане на орехи се разкривали гробове с много стъклени гривни. Изследователят се позовавал и на известните до този момент факти и сведения. Десетилетия наред учителите по история от града и околните села водели на това място своите ученици да събират керамика и единични корубести медни монети. Освен това, жителите на близкото село Кормянско наричали местността „Царева дупка“. Според стара легенда на крепостта имало дупка със стъпала, които водели към реката. Именно от тук, разказват, се е спасил от турците последният търновски цар. Жителите на другото съседно село Крушево пък наричали местността „Калето“, а гражданите на Севлиево - „Джевизли бунар“, по името на тамошен извор.
Потвърждението на изказаната от С. Симеонов хипотеза за локализацията на Хотел не закъсняло много. През 1979 г. при терасиране за залесяване в м. „Джевизли бунар“ работниците от Горско стопанство се натъкват на каменни зидове. Археологът това и чакал, и веднага започват спасителни археологически разкопки. Последвалите резултати са повече от смайващи. Става ясно, че е открит отдавна търсеният град "Хоталич", предшественикът на Севлиево. Негов откривател е археологът Симеон Симеонов.
Още през първия археологически сезон от земята са разкрити зидовете на два големи християнски храма, вписани един в друг - ранновизантийска базилика от V век (според последните проучвания църковната сграда е датирана към XII в.) и еднокорабна църква от XIII-XIV век. През 1980 г. започват редовни археологически разкопки, които почти без прекъсване продължават до 1995 г. През първите два сезона ръководител на разкопките е археолога Кина Койчева от Историческия музей в Габрово, а зам.ръководител С. Симеонов. След това ръководител на археологическия обект става Симеон Симеонов. Постепенно на бял свят излизат десетки каменни жилищни сгради, работилници за обработка на метал, керамични пещи. В източната част е разкрита още една църква, а на стръмния хълм на селището се разкриват мощни крепостни стени, кули и входове на отбранителна крепост, в която има малка болярска църква, голяма жилищна сграда, казармени помещения, складове.

От 1994 г. археологическият обект е със статут на паметник на културата с национално значение.
След седемгодишно прекъсване, през 2002 г., археологическото проучване на късноантичната и средновековна крепост „Хоталич“ е подновено от община Севлиево. Тогава ръководител на разкопките е Бони Петрунова, а зам.ръководител – Надежда Ботева (Исторически музей - Севлиево). През следващите близо 10 години, до 2013 г., на обекта се извършват разкопки в 8 археологически сезона, ръководител на които през последните години е Надежда Ботева.

Но въпреки всичко, трябва да се уточни, че все още няма напълно неоспорими и достатъчно убедителни доводи, които да подкрепят правдоподобността на до сега приетото становище за локализацията на средновековния Хотел. По право, въпросът остава отвотрен, докато не бъде проведено задълбочено проучване и на другите потенциални места, свързвани с Хотел, и най-вече на крепостта и прилежащо ѝ селище при м. "Витата стена". До тогава, до доказване на противното, оповавайки се на наличните данни, ще свързваме предшественика на Севлиево със средновековното селище и крепост от м. "Джевизли бунар".

През 2011 г., Община Севлиево, спечелва проект - „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” Община Севлиево“ по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Проектът е на стойност 4 153 601, 66 лв. и се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.
С изпълнението на проекта (2012-2014 г.) е реставрирана и консервирана част от разкритите архитектурни структури на средновековния град-крепост: североизточна крепостна кула, източна, западна и северна порта, „Болярска църква”, западна и източна църква, а освен това са реставрирани три средновековни къщи. По проекта са изградени и експозиционни пътеки и места за отдих. Рехабилитиран е пътен участък с дължина 3 км, изградена е електрическа мрежа и са монтирани 34 панорамни прожектори. Изграден е паркинг и подпорна стена, както и посетителски информационен център. Назначени са екскурзоводи, които са обучени за работа с туристи и посетители на обекта.
Целта на проекта е да превърне средновековната крепост „Хоталич” в „атрактивна туристическа дестинация“.


История:

Проведените в продължение на почти 30 години археологически проучвания на "Хоталич" позволяват да се разясни историята на мястото, дори с най-малки подробности. Намерени по време на разкопките каменна брадвичка, керамика и ашик, позволяват да се разбере, че хълмът е бил населен още през тракийско време, през желязната епоха (XII-VІІІ в.пр.Хр.). Вероятно траките основават на хълма малко укрепено селище, където по-късно ще бъде изградена крепостта.
Стратегическото разположение на мястото – на височина, от където като на длан се вижда цялото Севлиевско поле, с провлачващата се като змия през него река Росица, която след като го напусне, разсича „Крушеския баир“ от запад с дълбок пролом, е оценено и от ромеите. През ранновизантийската епоха (IV-VІ в.), когато тези земи влизат в границите на Източната римска империя (Византия) е построена крепост, като част от фортификационната система в Стара планина, построена за да спира нашествията на варварите от север. Укреплението служи и за охрана на пътя, който следва река Росица от Никополис ад Иструм, към проходите на юг. Тази крепост и образувало се впоследствие селището под нея, са разрушени по време при нахлуването на славяните през VI в.
По-късно, по време на Първата българска държава, през IХ-X в. укреплението е възстановено като вътрешна крепост (цитадела), а под него, върху късноантичното, възниква ново селище (подградие), което впоследствие се разраства до един не малък град, съперничещ по размери с големите български градове Плиска, Преслав, Търново и др. Според известните исторически извори, вероятно този град е носил името Хотел. Градът-крепост продължава съществуването си и през византийското иго (XI-XII в.), когато достига значително развитие.
По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) Хотел се превръща във важен пункт от отбраната на намиращата се в близост столица Търнов. Тогава той се утвърждава в административен, военно-стратегически и стопански център на района. Така, мощната крепост  придобива вид на голям за средновековните представи град, с изградена инфраструктура, с пет квартала (за сега известни), с три черкви и три некропола, работилници за обработка на метал и керамика и т.н. Намиращите се в него три църкви (№1 и 2, №3 и „Болярската черква“), както и наличието на останки от манастир в недалечната местност „Дедерица“, подсказват, че, освен стопански център, Хотел е бил и духовно средище.
Според някои историци (проф. Христо Гандев) то е било център на обособен феодално-административен район, към който навярно са гравитирали крепостите при „Витата стена“, Батошево, Градница, Градище и др., заедно с околните им села. Всички те били свързани добре с установилата се през предходните векове пътна мрежа.
Градът е пострадва тежко през 1243 г. при нашествието на татарите, след което не успява да възвърне предишното си величие и лека-полека запада.
При османското нашествие в края на XIV в., поради близостта до столицата крепостта и градът понасят много силен и разрушителен удар, вследствие на което Хотел обезлюдява. За пълното затихване на функциите на това селище допринасят големите военни кампании на османлиите от края на XIV до средата на XV в. Оскъдните археологически материали от XIV в. показват един доста скромен поселищен живот, за разлика от периода XI-XIII в., когато селището е било в разцвета си. Допустимо е следите от голям пожар и продължителна обсада да са свързани не само с османското завоевание, а и с татарските нашествия през XIII в.
След разорението, Хотел не запазва функциите си на военно-феодален център и в много отношения съдбата му е сходна с тази на средновековните български градове, които биват разрушени, обезлюдени и не са включени като средища в новата административна единица. Впоследствие, вероятно около средата на XV в. при руините на града-крепост възниква малко селце с непостоянно население. Причини за това могат да се търсят в самия стръмен терен, с какъвто е заето землището на Хотел, който не е от най-привлекателните за заселване.
Ценна информация за живота на селището през османското робство черпим от османските документи, в които наименованието на града Хотел, трансформирано от езиковите закони на арабския език, се среща като Хоталич. Документите разкриват, че през първите векове на този период селището спада към обширния Никополски санджак, който наследява голяма част от територията на някогашното Търновско царство.
Първият османотурски документ, в който присъства Хоталич е един кратък описен регистър на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г., където е посочено без постоянно население. От данните личи, че селището е било без население и около средата на века. Запазването статута на селище на Хоталич е в пълно съгласие с целенасочената политика на османската власт. След като завоевателите престават да грабят и отвличат, и укрепват окончателно своята власт, те се стремят да превърнат завоюваните земи в населена и доходоносна територия. Потвърждение на тази картина ни дават наличните статистически данни, според които в началото на 80-те години на XV в. властите се стремят да населят и оживят Хоталич. В кратък регистър от 1485 г. селото вече има постоянни жители: 9 мюсюлмански домакинства и 2 неженени; колонизирани са и 19 потомци на спахии. Прави впечатление, че в документа селището се споменава под името „Хоталич, с друго име Хисарбеги”, което означава, че по това време в него вече резидирал бег (бей) – управител. Така Хоталич се възражда, но вече като мюсюлманско селище.
През ХVІ в., с оглед нуждите на военните власти, в района се поддържат два крепостни пункта: „Хисарбей-и зир“ и „Хисарбей-и баля“, т.е. Долната и Горната крепост - Хоталич. Османските извори показват, че настъпва процес на възстановяване на административните функции на съживилото се и разрастващо се село Хоталич. В края на втората четвърт на ХVІ в. Хоталич е вече център на нахия, принадлежаща към каза Търново, с което се възстановява едно по-старо деление от времето на българското средновековие.
Едновременно с възраждането на Хоталич, в самото начало на ХVІ в., долу в полето се появява малко мюсюлманско село – споменатото „Хисарбей-и зир“ (Долна крепост), което, поради по-доброто си местоположение, започва бързо да се разраства и изземва административните функции на Хоталич.
Село Хоталич е нахийски център само около три десетилетия, тъй като не устоява на конкуренцията на нововъзникналото Селви (Долна крепост), намиращо се на мястото на днешния Севлиево, поради което се счита за негов пряк предшественик. Съгласно последно преведените османски документи, Селви става център на каза около 1570 г., след като в него се настанява кадия. В подробния регистър от 1580 г. Селви е на първо място като централно селище: „Нефс-и Селви таб`-и Хоталич”, т.е град Селви, спадащ към Хоталич.
Така, малкото село Хоталич, което в зенита на своето съществуване в средата на ХVІ в. има 20-26 домакинства, отстъпва мястото си на централното селище, започва да запада и напълно изчезва към средата на XVII в. Функциите му на нахия са поети от разрастващото се Селви (дн. Севлиево).
След като село Хоталич спира да съществува, векове наред (от XVI до XIX в.) неговото име продължава да се споменава в различните по вид и предназначение османски документи, в които се срещат и употребяват термините: нахия и каза Хоталич. Едва след средата на ХІХ в. името Хоталич изчезва напълно и се налага окончателно това на Селви/ Севлиево. Така сред местното население изчезва споменът за Хоталич, а заедно с това и знанието за неговото местоположение. Някогашният величав български град Хотел потъва в пълна забрава.


Архитектура:

План на средновековния град и крепост "Хоталич" (по Симеон Симеонов)
В архитектурно отношение късноантичната и средновековна крепост Хоталич представлява ансамбъл от два взаимносвързани комплекса - крепост (цитадела) и външен град (подградие).

 


Изглед от юг на крепостта "Хоталич" (снимка: Исторически музей - Севлиево)Цитаделата е разположена върху висок скален венец, чиято най-висока точка – връх Калето се издига на 250 м по хоризонталата над р. Росица и на 485 м над м. равн. Крепостните стени, които следват очертанията на терена, описват неправилна форма и затварят площ от около 15 дка. Ранновизантийската стена опасвала хълма като венец, без ъгли или кули, и била изградена с ломени камъни, споени с хоросан. През средновековието (края на XII – началото на XIII в.) цитаделата е преустроена - оградена е с мощни, високи отбранителни стени (с дебелина до 2 м и височина 8-10 м), които на места стъпват върху ранновизантийската стена. Техниката на градеж на средновековната крепостната стена на цитаделата също е от ломени камъни, споени с бял хоросан. В градежа е използвана „сантрачна“ система, при която сантрачите (дървени греди) остават скрити във вътрешността на стената. По време на разкопките са разкрити и консервирани над 900 м крепостната стена, достигаща в някои участъци на височина до 3 м. Средновековната крепост има две главни порти – източна и западна, достатъчно широки за преминаване на коли (с животинска тяга). Тези ключови места, които са най-уязвимите участъци от стената, са снабдени с отбранителни кули, позволяващи защита във всички посоки. Крепостта е имала още един вход (второстепенен) на източната стена, за конници и пешеходци. В югозападния ъгъл на цитаделата, който се намира в най-ниската част на цитаделата, има потерна (таен проход), през която е можело да се отиде към предградието. По време на вражески нападения населението на външния град вероятно е преминавало през тази потерна, за да се укрие в по-здраво укрепената крепост. Отново в тази част, южно от западната порта, между зидове от сгради, е разкрит малък некропол, датиран към XV-XVI в.
В североизточния ъгъл на укреплението, който заема най-високата точка на хълма, се издига мощна отбранителна кула с четириъгълна форма, от която се осъществява пряка визуална връзка с околни крепости. Тя не е конструктивно свързана с крепостната куртина, а е долепена на фуга до ъгъла на цитаделата. Кулата е била най-малко на три етажа, имала е вътрешно дървено стълбище и дървени платформи, разделящи отделните етажи. Изграждането на голямата кула, която се превръща в основна доминанта на цитаделата, и на града, се отнася към втората четвърт на XIII в.
От юг крепостта е естествено защитена със скали, които, наред със съществувала южна стена, се явявали като допълнителна защита. Външното лице на южната крепостна стена, която е продължавала над горния ръб на скалите, е облицовала скалния венец по цялата му дължина и височина с еднолицево огладени камъни, споени с кал.  
Във вътрешността на цитаделата са разкрити няколко сгради. Запазено е болярското жилище, което било двуетажно с неправилна четириъгълна форма, съобразена с терена и скалите от северната му страна, до което водели четири стъпала. Втория етаж е използван за живеене и по всяка вероятност е бил изцяло от дърво, чийто следи (пепел и въглени) са открити в насипите на сградата.
В самия център на крепоста се издига сравнително малка по размери еднокорабна църква – т.нар. „Болярска църква“, чийто притвор е достатъчно широк, за да е побирал многобройно владетелско семейство. Разкрити са още казармени и складови помещения и железарска работилница. В крепостта е имало и резервоар за вода, който е рядкост при средновековните български крепости. Той е бил снабдяван с вода посредством глинен тръбопровод, части от който са открити при археологическите разкопки.
В общи линии, резултатите от досега проведените археологическите разкопки показват, че крепостта е била слабо заселена. Обитавана е от сравнително малобройно население – вероятно само от местния управител и неговите приближени.

Външният град, наричан още подградие, е разположен на удобни тераси от южния скат на възвишението, южно и югозападно от крепостта. След като селището се е превърнало в подградие на крепостта, то е било включено заедно с нея в обща укрепителна система. Външният град също е защитен с каменна стена, снабдена с няколко входа. Тя е широка един метър и е градена с калова спойка. В периода края на XII – началото на XIII в. в подградието се обособяват пет квартала (за сега разкрити), които заемат площ от около 50 дка. Те са разделени с три стени, спускащи се перпендикулярно към южната защитна стена. Двата крайни квартала (източния и западния), които възникват по-рано, са по-големи по площ и с повече сгради. В тях има църкви и прилежащи им некрополи. Един от кварталите е бил за по-бедното население. По всичко изглежда, че кварталите се оформят по родов и професионален признак. Така например в западния са разкрити железарски работилници и пещи, което свидетелства, че в него основно се е практикувало железарството. В източния квартал са проучени 4 двукамерни грънчарски пещи, с грънчарска продукция открита in situ – кварталът е обитавали от занаятчии, специализирали в производството на керамични съдове, от майстори-грънчари.
Досега в подградието са разкрити около 100 сгради (от тях 86 жилищни). Откритите работилници (оръжейна и ковашка), пещи за топене на метал, керамични пещи се помещават в масивни каменни постройки. За нуждите на занаятчийското производство са били изкопавани ями, в които се е събирала дъждовна вода.
По-голямата част от населението живеело в каменни къщи на един или два етажа, градени от ломени камъни и споени с кал. Поради денивелацията на терена те били полувкопани в стръмния склон от северната си страна, а доизграждани от южната. Голяма част от сградите са застроени на гъсто, без разстояние между тях. При разкриването на жилищните сгради са открити много домакински пещи вън от жилищата.
Археологическите разкопки, продължили близо 30 години, потвърждават следната хронология на селището: интензивно е обитавано през ранновизантийската епоха (IV-VI в.), по-слаби са следите от IX-XI (Първото българско царство) и най-интензивен живот е засвидетелстван през византийското иго, когато селището започва да се разраства, и особено от времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), когато изживява своя разцвет.



За църквите:
Досега в крепостта и града Хоталич са разкрити общо четири средновековни черкви: две в западната част на подградието, които са вписани една в друга (наречени №1 и №2), една в източната част на подградието (№3) и друга в крепостта (цитаделата), наречена „Болярска църква“.

Църква №1:
Изглед от птичи поглед на вписаните една в друга Църква №1 и Църква №2 (снимка: Исторически музей - Севлиево)Тази черква е разположена върху заравнена тераса, намираща се в самия югозападен ъгъл на подградието (GPS: 43º03'25''N; 25º03'41.3''E) . Църковната сграда е частично разкопана през 1979 г. от Симеон Симеонов, при което са уточнени нейните размерите и плановата ѝ схема. Тогава Църква №1 е определена като ранновизантийска базилика от V–VІ в., а построената в нейните очертания църква №2 – за средновековна. Включването на двете църкви в посочения по-горе проект за социализация на крепостта (2012-2014 г.), както и някои проблеми около датировката и уточняване на строителната им периодизация, налагат те да бъдат допроучени (през 2012 г.). Новите разкопки не подкрепят ранновизантийската ѝ датировка, както и базиликалния ѝ план.

По план Църква №1 е еднокорабна, едноапсидна и с размери с 23,60 х 9,20 м. Сградата е градена е от ломени камъни с калова спойка. Поради наклонения терен основите ѝ са вкопани на различна дълбочина - от 0,30 м на северния зид до 0,60 м на южния. В западната си част основите лежат върху мека скала. Църквата е била издигната над околния терен, за което свидетелстват двете каменни стъпала при западния ѝ вход. Успоредно на западния зид на наоса по цялата ѝ ширина на разстояние 0,60–0,70 м има успореден на него втори зид. Той е изграден по едно и също време с наоса на храма. Неговата дебелина е същата като тази на останалите зидове на църквата – 0,70–0,80 м. Това най-вероятно са основите на открита колонада, оформяща тесен притвор. По-късно на запад е добавен обширен притвор с размери 4,30 х 9,20 м и два входа от север и юг. Той е долепен на фуга и основите му са с 0,50 м по-плитки от тези на църквата.
При разкопките се установява, че Църква №1 в най-ранния си етап е била стенописана и е имала подово покритие от тънки каменни плочи. Настилката е запазена в южната и северозападната част на наоса.

Археологическите проучвания, като единствен източник на сведения, спомагат да се разкрият и важни факти от историята на храма. Църква №1 е опожарена в средата на ХІІІ в., вероятно по време на татарските нпадения. В крепостта на Хоталич има ясно изразен ранновизантийски пласт, но при Църква №1 липсва. Анализът на откритите материалите показа, че църквата е строена най-вероятно през ХІІ в, а впоследствие е добавен големият притвор. Нумизматичният материал датира опожаряването ѝ в средата на ХІІІ в. Непосредствено или много скоро след опожаряването на църквата, в нейната вътрешност за кратко функционира производствено помещение. От него е открито огнище, намиращо се в западната част на наоса. Диаметърът му е приблизително 0,60 м. Запълнено е с пласт пепел, въглени, шлака и фрагментирана керамика от ХІІІ в. Освен огнището са открити и три боклучни ями, с приблизително цилиндрична форма. В насипа на ямите са попаднали материали и от опожарената църква: фрагменти от стенописна украса в червен, син и черен цвят, освен това има голямо количество горели дървени материали, вероятно от покривната конструкция, десетки пирони, стрела, фрагмент от накит, монети от края на ХІІ и началото на ХІІІ в., бронзов процесиен кръст от Х–ХІ в., както и фрагментирана керамика от ХІІІ в.

Църква №2:
Тази по-късна църковна сграда е изцяло изградена в очертанията на наоса на Църква №1. Тя също е еднокорабна, едноапсидна, и е с размери: 12,90 х 5,60 м. Притворът ѝ е с вътрешни размери: 4 х 2,60 м. Църква №2 е строена без основи, а зидовете ѝ лежат направо върху горелия пласт. Градена е от ломени камъни и калова спойка. Дебелината на зидовете ѝ варира от 0,75 м до 0,80 м. Освен западния вход има и още един на южната страна. Храмът вероятно е бил засводен и е имал дървен покрив. За това говори голямото количество гвоздеи, открити във вътрешността на Църква №2. Заедно с тези от първите разкопки те са повече от сто.

На база на стратиграфските напластявания в наоса на Църква №2, в които отгоре надолу са разкрити тънки каменни плочи, горял пласт (2 см), в който са открити 8 медни от втората четвърт и средата на ХІІІ в., а в долните пластове - керамика от ХІІІ в., може с голяма сигурност да се каже, че Църква №2 е построена към края на ХІІІ в. или в самото начало на ХІV в. Според старата датировка Църква №2 е била опожарена в края на ХІV в. Но резултатите от новите проучвания показват, че горелият пласт всъщност е от средата на ХІІІ в. и е останал от пожара и разрушаването на по-ранната Църква №1.
По-късно, покрай стените наоса и притвора на Църква №2 са долепени пейки с ширина 0,40 м и приблизително същата височина. Тогава в абсидата е изградена и каменна площадка, долепена до източният ѝ зид, с височина 0,80 м. След изграждането на пейките и олтарната маса цялата вътрешност на храма, заедно с пода, са били обмазани с бяла варова замазка с дебелина около 4 см. Тогава върху тази варова замазка на пода са наредени каменни плочи. Тези добавки, включващи каменните скамейки и един каменен градеж в североизточния ъгъл на наоса, който може би е основата на мивка, показват, че тези преустройства са от ХV–ХVІ в.
Към югоизточния ъгъл на църквата се намира помещение с размери 2,60 х 2,10 м, което първоначално е определено като баптистерий (кръщелня), но спрямо последните разкопки, когато под западната му стена е открит гроб с датировка от средата на ХІІІ в., се разбира че помещението не може да бъде баптистерий, характерен за ранновизантийското строителство. То явно е било свързано с Църква №2 и е изградено след нейния строеж.

От южната и източната страна на храмовете е проучен християнски некропол с 60 гроба, който спрямо намерения богат погребален инвентар е датиран към широкия диапазон ІХ–ХІV в. В гробовете са разкрити множество накити (гривни, пръстени, обеци, мъниста, апликации към облекло и др.), отнасящи се към IX-X в. и XII-XIII в. Тази датировка се потвърждава и от керамичния материал. Също така са намерени и 68 медни монети от византийските императори Мануил I Комнин, Исак II Ангел, Алекси III, Теодор I  Ласкарис (XII-XIII в.) и две златни монети от Йоан III Ватаци.
Погребение (гроб №61) е открито и в пространството между южните зидове на двете църкви на разстояние 2,80 м от западния зид на Църква №1. На гърдите на скелета е намерен кръст-енколпион с изображение на Разпятие Христово и Богородица Оранта. В гроба (гроб №62) под западната стена на  помещението към Църква №2 пък са открити три монети от 20-те и 30-те години на ХІІІ в.
В малко помещение, намиращо се на запад от църквата, е открито монетно съкровище от 2850 средновековни медни монети, поставени в глинена делва. Датирани към XIII в., те представляват латински и български имитации (на Константин Тих) и др.

Църква №3:
Изглед на Църква №3 (снимка: Исторически музей - Севлиево)Църквата се намира в най-източната част на подградието, на 320 м източно от Църква №1/№2 (GPS: 43º03'21.8''N; 25º03'54,9''E). Тя е открита от Симеон Симеонов през 1980 г., който я отнася най-общо към късното средновековие (XVI-XVII в.). Във връзка с изпълнението на проекта за социализация, през 2013 г. е извършено допълнително археологическо проучване на паметника. При последните разкопки е изяснена датировката на църквата, установена е строителната периодизация, уточнена е и хронологията на некропола около нея и близките сгради.

По план Църква №3 е еднокорабна, едноапсидна и има външни размери 12,80 х 5,80 м. Тя е зидана с ломени камъни и калова спойка. Апсидата е застлана с каменни плочи, а за олтарна маса е използвана част от мраморна римска надгробна стела. Покрай дългите стени на църквата са долепени каменни скамейки. При по-късно преустройство, църквата е стеснена от север с надлъжен зид.

В резултат на археологическите проучвания се установява, че Църква №3 е построена не по-рано от средата на ХІІІ в. Към това време може да се датира и възникването на некропола, свързан с нея. Църквата е изградена върху част от помещение и синхронна с него боклучна яма от първата половина на ХІІІ в. При построяването на храма е бил подравнен стръмния склон в тази част на подградието. Това е станало на четири етапа, които ясно се отличават в стратиграфските напластявания под църквата. За нивелацията на терена е била донесена пръст от друго място, най- вероятно от подградието или крепостта. За това свидетелстват стенописните фрагменти в третия, най-дебел пласт.
Строежът на Църква №3 съвпада по време с опожаряването на Църква №1 (средата на XIII в.), намираща се в западната част на подградието на Хоталич. Може да се предположи, че след разрушаването на последната, е било избрано друго място за изграждане на новата църква – в противоположния край на подградието.
Църквата е обградена от сгради и некропол (от север, запад и юг). Погребенията са християнски, като част от тях са поставени в каменни гробници, изградени от плочести камъни. Според разкрития погребален инвентар (сребърни наушници със златна позлата от края на XIII в., бронзови гривни, пръстени, обеци, кръстове, медни копчета и др.) некрополът е датиран в общи граници от X-XIV в.


„Болярската църква“:
Църквата се намира в центъра на крепостта (цитаделата) на Хоталич (GPS: 43º03'28.9''N; 25º03'55.9''E). Тя е разположена на малка площадка (на 437 м надм. вис.), ограничена от естествени скали, откъдето се открива прекрасна гледка към низината и Севлиево.
Църквата е разкрита през 1986 г. от Симеон Симеонов, който изяснява нейния план и хронология. Впоследствие е извършена консервация и реставрация на разкритите архитектурни структури.

В архитектурно отношение паметникът представлява малка, еднокорабна, едноапсидна църква с външни размери 6,10 х 4 м. Стените ѝ са градени от ломени камъни с хоросанова спойка и имат широчина 0,90 м (северен зид) и 0,70 м (южен зид). Апсидното пространство е така преградено, че се оформя олтарна маса. В по-късен етап към църквата от запад е изградено помещение (с размери 5 х 5,80 м), долепено с фуга към наоса, така че се образува един по-голям, просторен наос. Отново в западна посока е издигнат и притвор, с неправилна форма и размери 3,10 х 5,35 х 5 м. В критичен за крепостта момент и вероятно след разрушение на южния зид на църквата, средното помещение е било преустроено в резервоар за вода. За целта, входовете са били зазидани, южната стена е била подсилена с допълнителен зид, като помещението е измазано с дебел пласт хоросан.
Както се вижда, за да достигне до вида, в който е разкрита, църковната сграда претърпява три строителни периода. Първият етап е свързан с изграждането на самият храм, което вероятно става в края на XII - началото на XIII в. Второто ѝ преустройство, когато притворът ѝ е пригоден за водохранилище, се отнася към XIV в. Тогава църквата губи значението си на храм и се превръща в резервоар за вода за нуждите на населението на цитаделата. Третият и последен строителен период е от началните векове на османското робство. Тогава покрай северната и южната страна на наоса са изградени дълги каменни пейки, обмазани с хоросан. Подобен елемент от интериора на църковните храмове е типичен за първите десетилетия на робството (края на XIV – първата половина XV в.).
Размерите и разположението на църквата издават нейния характер и предназначение – да обслужва аристокрацията на цитаделата. Имайки предвид тези данни нейните откриватели-археолози ѝ дават името „Болярска църква“.





Източници:
1. Бараков, Венелин. Средновековният град при Севлиево, крепостта в местността „Витата стена“ и локализацията на средновековния Хотел (Хоталич?). В: „Средновековният човек и неговия свят“ - Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2014 г., с. 481-499.
2. Алексиев, Й. Средновековен град Хоталич при  гр. Севлиево. В: Археологически открития и разкопки (АОР) за 2007 г., изд. БАН, София, 2008, с. 703.
3. Алексиев, Й. и Ботева, Надежда. Разкопки на средновековна крепост Хоталич при Севлиево. В: АОР за 2008 г., изд. БАН, София, 2009, с. 487.
2. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, София, 2011, с. 487.
3. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 2011 г., изд. БАН, София, 2012, с. 443.
4. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край град Севлиево. В: АОР за 2012 г., изд. БАН, София, 2013, с. 417.
5. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 2013 г., изд. БАН, София, 2014, с. 535.
6. Ботева, Надежда. Крепостта „Хоталич“ край Севлиево. 30 години археологически проучвания. Каталог. Севлиево, 2009 г.
7. Ковачев. Николай. Един надпис от Батошевския манастир. – Известия на Археологическия институт, т. XXII, 1959 г., с. 352 – 356.
8. Койчева, Кина и Симеонов, Симеон. Разкопки край гр. Севлиево. В: АОР за 1979 г., София, 1980 г., с. 168-169.
9. Койчева, Кина и Симеонов, Симеон. Разкопки край гр. Севлиево. В: АОР за 1980 г., София, 1981 г., с. 123-124.
10. Недялков, П. Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Севлиево, 2012 г.
11. Петрунова, Бони и Ботева, Надежда. Крепостта „Хоталич“ до град Севлиево. В: АОР за 2002 г., изд. БАН, София, 2003 г., с. 111-112.
12. Петрунова, Бони и Ботева, Надежда. Крепостта „Хоталич“ до гр. Севлиево. В: АОР за 2003 г., изд. БАН, София, 2004 г., с. 209.
13. Симеонов, Симеон. Разкопки в местността Джевизли бунар край Севлиево. В: АОР за 1981 г., София, 1982 г. 104-105.
14. Симеонов, Симеон. Разкопки на късноантичното и средновековно селище в м. „Джевизли бунар“ край гр. Севлиево. В: АОР за 1982 г., София, 1983 г. 86-87.
15. Симеонов, Симеон. Средновековно селище и крепост в м. „Джевизли бунар“ край гр. Севлиево. В: АОР за 1983 г., София, 1984 г., 153.
16. Симеонов, Симеон. Археологически разкопки на селище и крепост край град Севлиево. В: АОР за 1984 г., София, 1985 г. с. 255.
17. Симеонов, Симеон. Средновековната крепост и външния град /Хоталич/ край гр. Севлиево. В: АОР за 1985 г., София, 1986 г. с. 158-159.
18. Симеонов, Симеон. Средновековната крепост и външния град „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 1986 г., София, 1987 г., с. 204-206.
19. Симеонов, Симеон. Средновековната крепост „Хоталич“ край град Севлиево. В: АОР за 1987 г., София, 1988 г., с. 171-172.
20. Симеонов, Симеон. Средновековният град „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 1988 г., София, 1989 г., с. 140-141.
21. Симеонов, Симеон. Некропол №2 в средновековния град „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 1989 г., София, 1990 г., с. 126.
22. Симеонов, Симеон. Разкопки на Хоталич. В: АОР за 1992 - 1993 г., София, 1994 г., с. 113-114.
23. Симеонов, Симеон. Средновековният град „Хоталич“ Севлиево. В: АОР за 1995 г., София, 1996 г., с. 101.
24. Симеонов, Симеон. Хоталич. Средновековният град-крепост край Севлиево. Севлиево, 2007 г.

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"