Руините на средновековната църква в местността "Манастирище" или "Калугерица" се намират на около 3 км северозападно от село Владиславци и на 1,8 км югоизточно от село Вишан. Скътани са в северозападното подножието на връх Манастирска мъртвина и западно от връх Градище, на левия бряг на р. Калугерица.

До наши дни не са достигнали никакви исторически източници за този храм. Не се знае кога е изграден или разрушен, нито името му се помни. За него говорят единствено местните легенди. Една от тях разказва така: "През турско време тук е имало манастир. Покрай него минавал пътят за с. Владиславци, през който турците пренасяли злато за Драгоман. Калугерите обаче разбрали за това и на няколко пъти обрали турците. Като разбрала турската власт за това, изпратила гавази (охрана) да наблюдава човека пренасящ златото. Охраната видяла как той бил убит от монасите и вързан за магарето. Тогава турците разрушили манастира и избили повечето калугери. От тук идва названието на местността - Калугерица. Оцелелите монаси се скрили наблизо и започнали да кълнат турците за разрушаването на манастира, и така местността била наречена "Клетище". Разказва се, че след тези обири, по протежение на целия път били поставени постове." По-правдоподобен изглежда друг вариант на легендата, според който турците били обрани от разбойници преоблечени като монаси.
Днес върху останките на старата църква, в южната му стена е вградено малко параклисче. Върху един от камъните е поставен оброчен кръст на който местните хора палят свещи.

По план църквата е малка, еднокорабна, едноапсидна с конха на северната стена. Градежът ѝ от необработени камъни със спойка от бял хоросан.  Южно от храма се забелязват руини от други постройки, принадлежали на вероятния манастир. Цялата местност е осеяна с иманярски изкопи, разкриващи стари архитектурни структури.
При направени сондажни проучвания на терена са открити фрагменти от черна глазирана керамика.
Ако се съди по местоположението и архитектурните особености на църквата, то може да се приеме, че тя е принадлежала към една множеството малки монашески общности или скитове, които през късното средновековие (XV-XVII в.) образували гъста мрежа в Западна България.
Би било хубаво обектът да се проучи допълнително, да се реставрира и социализира. Така представен, в съчетание с невероятната природа наоколо, той със сигурност ще се превърне в една уникална туристическа дестинация.


Източници:
1. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.