ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Църква в местността "Юртлука" - с. Горско Ново село
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Горско Ново село
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Горнооряховска
СТАТУС: Изоставена
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква се намира в местността „Юртлука“, на около 2 км източно от село Горско ново село, община Златарица. До старината води недълъг черен път, отклоняващ се в северна посока от асфалтовия път за съседното село Сливовица. Няма указателна табела или някакъв знак.

Църквата е открита от иманяри през 2002 г. Последователно през 2004, 2005 и 2006 г. са проведени редовни археологически разкопки от екип под ръководството на Йордан Алексиев и Константин Дочев. Археологическото проучване изяснява плана на сградата, иконографията на частично запазена стенописна украса и някои подробности от нейната история.
Ситуационен план на църквата (по Светозар Бояджиев)По план църквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор, с главен вход от запад и допълнителен вход от юг. Външните размери на сградата са: дължина – 12,20 м (без апсидата, която е 1,50 м); ширина – 6,20 м. Притворът има вътрешни  размери 4,40 х 2,60 м. Дебелината на зидовете е 0,90 м. Изградени са от средноголеми камъни с добре обработени лица, много големи камъни (някои от тях с дължина 1 – 1,20 м) и тухли, споени с бял хоросан. За укрепване и подравняване на каменната зидария са използвани дървени греди (сантрачи).  Бигорови блокове с различна големина (някои от тях секторно оформени), разкриват, че църквата е имала полуцилиндрично сводесто покритие. Намерени  са керемиди от покрива, от двата типа: широки (тегули), с размери 44 х 34 х 2 см и капаци (имбрици) с размери 44 х 16/14 х 2 см. В насипа е разкрито и голямо количество керамични четирилистници от фасадната украса на църквата. Подовото ниво в наоса е оформено от каменни плочи с неправилна форма (плътно подредени една до друга), а това в олтара с тухлена настилка.
При разкриването на църквата археолозите се натъкват на частично запазени стенописи. Почти изцяло е била запазена цокълната украса на църквата (по-лошо върху южния зид), направена от начупени стъпаловидно черни и червени линии (подобна е украсата на църкви No 6 и 10 на Трапезица). Цокалът е опасвал цялата вътрешна повърхност: притвор, наос, апсида, като след олтарната преграда е много по-висок. Това предполага, че фигурите от първия регистър там са значително по-малки отколкото в притвора и наоса. Върху северната стена и стените на преградния зид между притвора и наоса е имало изображения на фигури в цял ръст (запазени допоясно), които са били сравнително високи (с нимбовете до около 1,80 м). В притвора са изобразени преподобни светци-монаси. С положителност може да се твърди, че фигура на преградния зид, северно от входа, е на Св. Йоан Кръстител. При разкриването на църквата под гърдите на светеца е била запазена долната част на правоъгълен свитък. Върху северната стена на наоса (преграден зид – западен пиласър) и източното лице на преградния зид е имало изображения на светци-воини. Личали обути в ботуши крака, долни части на щитове, ножници на мечове с богата украса. Най-голям интерес представлявали три фигури в средната ниша на северната стена, образувана от двойка плитки пиластри (точно срещу южния вход). Средната фигура вероятно е на цар, представен фронтално, вдясно е тази на царица, а вляво навярно е светецът-покровител. Фигурите на царските особи са представени с червени мантии, обточени с широка охрова (златна) лента с украса от релефни бели точки, имитиращи бисерни зърна. Обути са с червени обувки и са стъпили върху червена възглавница. Този   стенопис разкрива почти пълни аналогии с подобни изображения от църквите на Трапезица (No 6,13 и 14). Специалисти изказват предположения, че става дума за изображение на царска двойка.
На мястото на църквата и около нея е разкрит средновековен некропол (общо 37 гроба). В наоса са разкрити три гроба, а в протвора – два. Северно от храма са намерени големи изправени камъни, които напомнят за надгробия. Подобен камък с, почти “кръстовидна“ форма е разкрит и източно от апсидата. Върху голям плочест камък (дължина 2,07 м, ширина и дебелина 0,30/0,35 м), върху гладката горна повърхност, има дълбоко изсечен двуредов среднобългарски надпис, който общо-взето гласи: “Под мрамора (са) душите. Упокой Господи”. Некрополът при средновековната църква има три периода. Най-ранни са гробовете в наоса, които предхождат изграждането на храма. От времето на функциониране на църквата са двата гроба в притвора, а останалите погребения (32 на брой) са след нейното разрушаване. Не може с положителност да се каже кога точно е била разрушена църквата, но некрополът около нея е възникнал приблизително след средата на XIV в.
Освен многобройните архитектурни детайли и керамопластичните елементи от фасадната украса са намерени и доста други находки. През първия археологически сезон (2004 г.) са намерени: медна монета на Андроник ІІ и Михаил ІХ Палеолог (1295-1320) и Андроник ІІІ Палеолог (1328-1341), сребърна закопчалка за книга, сребърен наушник. Значително по-богат е находковия материал от 2005 г., когато е проучена голяма част от некропола. Тогава са намерени накити, копчета, токи от колан, апликации, други дребни находки и 21 монети (една сребърна на цар Иван Александър с Михаил, а останалите медни). Повечето монети са от първата половина на XIII в., като най-ранните са от 1215-1220 г. (2 броя). Има монети и от 60-те години на XIII в. (6 броя).
С оглед на направените разкрития: наличието на “царски изображения”, грижливия градеж, използването на много тухли, бигориви блокчета и четирилистници, стенописната украса, както и близките паралели с църквите на Трапезица, почти се изключва възможността църквата да е била селищна. Най-вероятно е принадлежала на извънстолично имение, като нейният ктитор е бил в близки връзки с търновския царски двор.
По архитектурен план църквата е близка до средноголемите църкви на Трапезица (No 6, 10 и 14 – последната при първия период, когато още не е построен вторият притвор). Някои особености на плана – широката и плитка апсида, декоративната украса (четирилистници без глазура), както и находковия материал дават основание изграждането на църквата да се отнесе към 30-те години на ХІІІ в., което ще рече, че е свързано с цар Иван Асен II. Църквата е съществувала до към средата на XIV в., когато е била разрушена и около нея възниква некропола.

При проучването на църквата през 2004 г., над нея, е изградено защитно покритие с дървена конструкция и ламаринен покрив. Паралелно и непосредствено след проучването е извършено почистване и укрепване на стенописите – от група художници-реставратори с ръководител Миглена Прашкова. Отговорността на отговорните институции (Министерство на културата, НИПК (НИНКН), НАИМ-БАН, РИМ Велико Търново, Областна управа, Община, БПЦ) за ценния културен паметник спира до тук.
Какво се случва впоследствие със средновековната църква в м. „Юртлука“? До една година след приключване на разкопките (2006 г.) ламариненият покрив на защитното покритие е откраднат, след което зидовете и стенописите биват подложени на още по-агресивно климатично влияние (пряко изложени на дъжд, сняг, слънце). Докато през 2007 г. видимо стенописите са що-годе в добро състояние, само след две години, през 2009 г., вече трудно се различават, а през 2016 г. те са почти унищожени. Какво е състоянието им днес (2019 г.)? - страшно е да се помисли.


Снимка: Людмил Дерменджиев


Къде бяхме през цялото това време, не само институциите, но и гражданството (пишещият тези редове признава вината си, тъй като знаеше за църквата още в далечната 2011 г.)...... защото не съумеем ли да съхраним историята и опазим културата си, не ще ни чака добро бъдеще, ако въобще имаме такова......



Източници:
1. Алексиев, Й., Дочев, К. Археологически разкопки на средновековна църква при с. Горско ново село, община Златарица. В: АОР за 2004 г. НАИМ-БАН, София, 2005 г., с.296-298;
2. Алексиев, Й. Проучване на средновековна църква при с. Горско ново село, община Златарица. В: АОР за 2005 г. НАИМ-БАН, София, 2006 г., с.284-288;
3. Алексиев, Й. Археологически разкопки на средновековна църква в с. Горско ново село, община Златарица. В: АОР за 2006 г. НАИМ-БАН, София, 2007г., с.413-416;
4. Иво Сотиров – Средновековна църква от XIII в. - постинг: http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/06/20/srednovekovna-cyrkva-h-v.82486;
5. Красимир Йовчев – Църква в Горско ново село – в сайт „Средновековните църкви в България“;
6. Блогър „Будала турист“ - http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/11/blog-post_82.html
7. Людмил Дерменджиев – снимка от 10.11.2018 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"