ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Църква при крепостта "Градището" - гр. Твърдица
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Сливен
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Твърдица
ЕПАРХИЯ: Старозагорска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Новозагорска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква при крепостта „Градището“ над гр. Твърдица се намира в непосредствена близост до югоизточната крепостна стена. Крепостта е известна и с названието „Твърдица“, произлизащо от старобългарската дума „твърдина“ (крепост, укрепление) и дало името на града.

За крепостта:
Крепостта „Градището“ се намира на около 1,5 км северно от днешния град Твърдица. Тя е разположена на естествено защитено възвишение на височина над морското равнище около 400 м, върху терен с наклон на юг. Заобиколена е от север, запад и юг от р. Твърдишка, като от север и юг към реката се спускат стръмни скали, които правят склона почти отвесен и недостъпен. Единствената възможност за лесен достъп е от изток по склона Кутра. Западно от крепостта минава пътят през Твърдишкия проход, над който е надвесена Сечената скала, а в северозападна посока се намира местността „Калугера“ (според преданието земите, върху които се простира са били манастирски имоти).

Проучване и история:
Първото археологическо проучване на крепостта е направено през 1959 г., когато при строеж на автогара в Твърдица тя е използвана за кариера за добив на камъни и разкрити на мястото архитектурни структури, налагат да бъде извикан специалист от Археологическия институт в София (ст.н.с. Стамен Михайлов). По-късно последователно изследвания провеждат ст.н.с. Атанас Попов, Елена Бацова-Костова, Никола Койчев и други специалисти. За жалост, освен проучването, не е извършена някаква реставрационна и консервационна работа на разкритите и видимите археологически структури, поради което голяма част от запазеното дотогава бива разрушено или засипано със земя и скална маса. Особено пагубни за запазването на старината се оказват провежданите през годините системни иманярски разкопки, както и продължаването на порочната практика, при която крепостта се използва като източник на строителни материали. В резултат на всичко това, днес имаме почти пълна яснота за миналото на „Градището“, но и една запустяла, разрушена и ограбена част от едва забележими останки.
През последните няколко години (2012-2013 г.) е проведено частично проучване на крепостта – на една от северозападните кули, но то е крайно недостатъчно. Община Твърдица, с нейното амбициозно ръководство, има план и изготвен проект за реставриране и превръщане на този символ на града в туристически обект от национална величина.

Въз основа на наличните данни става ясно, че крепостта е изградена по времето на траките, като е поддържана и доразвивана през ранновизантийската епоха и достига своя връх през средновековието, когато става крепост-град. Поради стратегическото си положение - разположена на входа на Твърдишкия проход, по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.) се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на реките. Средновековният „Твърдица“ сериозно пострадва по време на въстанието на българския цар Ивайло през 1278 г., когато след няколко месечна обсада е сринат със земята от войските на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот и след което не успява да възвърне предишното си значение и блясък. Крепостта е окончателно разрушена в края на XIV в., при падането на България под османска власт.

Архитектура:
Крепостта „Градището“ има форма на неправилен многоъгълник и се простира на площ от 24 - 25 дка. Крепостната стена следва конфигурацията на терена, така че в нея умело са включени естествените скални блокове на местността.  Особено начупена е южната стена, която на няколко  места е подсилена с контрафорси, чиито размери са 1,5 м дължина и 0,5 повече от дебелината на самата стена. Към източния контрафорс се виждат напречни зидове. Те са останки вероятно от кула. Покрай южната стена има руини от сгради, като добре се очертават основите на две правоъгълни помещения с размери 20 х 5 м. Крепостната стена е разрушена на някой места до основи, но в по-голямата си част има запазени зидове над земята, като по-значителни останки има на югоизток, където в продължение на 27 м те стърчат на 4 - 5 м височина. От вътрешната страна на стената има запазени стълби, които са водели към бойниците и вероятно са използвани за изкачване на бойните платформи. Зидарията ѝ е от ломен камък, споен с бял хоросан. На някой места хоросана е смесен с едро счукана тухла. При градежа е подбиран едър камък, с оформено лице за външна и вътрешна зидария. Вътрешността на стената е запълнена с дребен ломен камък, споен с хоросан. Крепостната стена е дебела 3 м, а стените на другите съоръжения и вътрешни сгради 1- 1,2 м. Прави впечатление, че много умело са направени връзките на стената със скалните образувания.
Това голямо укрепено съоръжение включва и система от наблюдателни места, които своевременно предпазват от всякакви изненади на придвижващ се неприятел от изток, запад и юг. В осигурителната система са включени наблюдателни точки в дола Вайло, на височината Кутра от изток, Дъсченица на запад и Калугера на северозапад.


За църквата:
Днес от тази старинна църква, чиито останки се намират в близост до югоизточната крепостна стена, няма видими следи. Оставена на произвола след разкриването ѝ, тя не е обезопасена и през годините е затрупана от свличаща се скална и земна маса.

История:
Средновековната църква е открита случайно след като през пролетта на 1959 г. е разкрит зид с мазилка и стенописи. Тогава идва специалист от Археологическия музей в София – ст.н.с. Ст. Михайлов и под негово ръководство, с помощта на ученици от гимназията в Твърдица, се провеждат сондажни разкопки. Според архитектурните особености, стила на стенописите и някои находки, намерени на мястото, църквата е датирана към XI-XII в.
Единствените сведения за тази старинна църква изхождат археологическото проучване и от местни легенди. Така например не е известно на кой светец е посветен храмът при изграждането му, но имайки предвид някои значими събития от историята на района, се прокрадва съмнението (и според легендите), че в определен период от съществуването му, той е преосветен. След победата на Въстанието на Асен и Петър през 1185 – 87 г., в което се предполага, че крепостта „Твърдица“ играе значима роля, и възстановяването на българската държава, в столицата Търново се събират мощите на седем най-известни по това време светци по българските земи. Сред тях с и мощите на Света Петка Епиватска (Търновска). Според спомените на Онуфрий Попович Хилендарец, при тържествено шествие на пренасяне мощите на светицата към Търново в 1238 г., те нощуват в Твърдица. И в чест на това събитие, църквата при крепостта е преименувана на „Св. Петка“ (Св. Параскева). Вероятно църквата пострадва при похода на византийския пълководец Михаил  Глава Тарханиот в 1278 г., когато според поета Мануил Фил, който възхвалява подвизите на военоначалника, крепостта е срината, а след време тя и прилежащия ѝ храм са отново възстановени.  
Местните предания говорят, че при окончателното розоряване на крепостта от османлиите в края на XIV в., е разрушена и църквата. Доста време след това (вероятно около 1570 г.) неин приемник става изграденият на около 1 км на юг нов храм, който носи същото име - „Св. Параскева“ и чийто пряк наследник е днешната твърдишка църква „Св. Петка“.

Архитектура:
Въпреки че при разкриването на църквата са заварени само части от северната, източната и западната ѝ стена, достигащи на височина до 1,5 м, планът ѝ е установен. Тя представлява еднокорабна, едноапсида сграда с притвор от запад и външни размери 17,65 х 7,10 м. Впечатление прави удължената апсида, която е с дълбочина 3,5 м. Стените са градени от дялани и ломени камъни с хоросанова спойка, а дебелината им е 0.90 м. Сводът на църквата вероятно е от бигор. Подът на притвора е постлан с квадратни тухли, с дължина на страната 26 см.
Разкритите в насипа стенописи са силно фрагментирани, поради което не е сглобено нещо цялостно или някаква разпознаваема част от изображение.


Източници:
1. Бацова-Костова, Е. Археологически находки от Сливенско., сп. Археология, София, 1960 г., кн. 2
2. Попов, Атанас. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънска средновековна област., София, 1982 г.
3. Твърдица на границата на две хилядолетия. Издание на Община Твърдица, София, 1999 г.
4. Стоянов, Тодор. Твърдица в миналото. Сливен, 2007 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"